ЕСПЧ дава критерии кога уличени в тероризъм могат да бъдат разпитвани без адвокат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕСПЧ дава критерии кога уличени в тероризъм могат да бъдат разпитвани без адвокат

Задържаните поставят четири бомби в градския транспорт на британската столица, но нито една не се взривява, тъй в тях не се съдържа взривно вещество в необходимото съотношение.

ЕСПЧ дава критерии кога уличени в тероризъм могат да бъдат разпитвани без адвокат

Присъда не може да се обосновава с показания, дадени без защитник

13700 прочитания

Задържаните поставят четири бомби в градския транспорт на британската столица, но нито една не се взривява, тъй в тях не се съдържа взривно вещество в необходимото съотношение.

© Vincent Kessler


На лица, заподозрени за тероризъм, може да бъде ограничен достъпът до адвокат и да бъдат разпитвани от полицията в отсъствие на адвокат, ако това се извършва при изключителна ситуация с цел да се предприемат спешни действия за предотвратяване на пряка заплаха за живота и здравето на гражданите, включително и на бъдещи самоубийствени атентати. Признанията, направени по време на тези разпити без адвокат, не могат да се използват за обосноваване на присъда в един бъдещ съдебен процес. Преценката за съвместимостта на подобнo ограничаване на достъпа до адвокат с Европейската конвенция по правата на човека включва също така наличието на ясно разписана законова процедура за условията, при които се налагат тези ограничения, включително и строго лимитиране на тяхната продължителност във времето.

Това се казва в решение на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Ибрахим и други срещу Великобритания", обявено през септември.

В решението си съдът отново потвърждава принципа, че по правило адвокат трябва да бъде предоставен на задържания веднага след неговото задържане. В изключителни случаи, когато това е особено наложително, както в конкретния случай, свързан с прилагане на терористичното законодателство на Великобритания, е възможно да се забави предоставянето на адвокат, но трябва да са налице сериозни основателни причини за това, които да са ясно предвидени в приложимото законодателство. На следващо място, важен елемент от анализа е направената преценка по време на съдебния процес дали забавянето в предоставянето на адвокат не се отразява негативно на правото на справедлив процес, в този контекст използването в съда на самопризнания, дадени в отсъствие на защитник, по принцип се оценява като липса на справедлив процес.

Делото "Ибрахим и други" е образувано по жалба на четирима души, осъдени за опит за атентат в Лондон през лятото на 2005 г. Две седмици по-рано, на 7 юли 2005 г., в Лондон е извършен един от най-тежките атентати в историята на Великобритания – терористи самоубийци взривяват бомби на ключови места в транспортната система на града, в резултат на което загиват 56 души, а ранените са близо 800. Две седмици по-късно, на 21 юли 2005 г., жалбоподателите по делото "Ибрахим и други" също правят опит за атентат. Те поставят четири бомби в градския транспорт на британската столица, но за щастие нито една не се взривява, тъй в тях не се съдържа взривно вещество в необходимото съотношение. Активират се единствено техните детонатори. Четирима от неуспелите терористи – Муктар Ибрахим, Рамзи Мохамед, Ясин Омар и Исмаил Абдурахман, по-късно са арестувани по подозрения, че са взривили три от бомбите. С тях са проведени разпити при условията на извънредни мерки, предвидени в британското антитерористично законодателство – в отсъствие на адвокат и преди да им е предоставен достъп до правна помощ. Първите трима са разпитани в качеството им на заподозрени, а четвъртият - първоначално като свидетел, докато сам не се уличава в престъпление. Неуспелите терористи впоследствие са осъдени на затвор за опит за убийство.

Три години след събитията четиримата сезират Европейския съд по правата на човека с претенцията, че са нарушени правото им на справедлив съдебен процес и на адвокатска защита (чл. 6 §1 и §3 от Конвенцията по правата на човека), тъй като не им е бил предоставен адвокат при първоначалните полицейски разпити.

По отношение на първите трима жалбоподатели ЕСПЧ приема, че към момента на първоначалните им разпити е съществувала основателна причина за ограничаване на правото им на адвокат, за да се предотврати сериозна опасност за по-нататъшни самоубийствени атентати, които могат да застрашат живота и физическата неприкосновеност на гражданите. ЕСПЧ отчита извънредните и изключително тежки обстоятелства в Лондон през юли 2005 г. Полицията е работила под огромен натиск и естествено нейният основен приоритет е бил да проведе разследвания и разпити, чрез които спешно да получи информация за други планирани атаки и за самоличността на други потенциални участници в заговора. Същественото е, че в случая ограничаването на достъпа до правна помощ на заподозрените е наложено при наличието на ясна законодателна рамка - това е антитерористичният закон, приет във Великобритания през 2000 г. Той предвижда т.нар. разпити в интерес на сигурността, които се провеждат в отсъствие на адвокат и преди на задържания да се даде достъп до правна помощ, като тези ограничения имат временен характер - те трябва да бъдат преустановени веднага щом изчезнат обстоятелствата, които ги обосновават, но не по-късно от 48 часа.

Съдът отбелязва, че в производството полицията се е придържала стриктно към закона въпреки огромното напрежение на ситуацията. Подчертава се, че тримата са били официално арестувани и информирани за правото си да запазят мълчание и да получат адвокатска помощ, като са им били обяснени и причините за решението да се ограничи достъпът им до правна помощ. Освен това по време на съдебния процес срещу тях жалбоподателите са имали процесуална възможност да оспорят допустимостта и използването на доказателствата. В рамките на този "процес в процеса" съдията внимателно е проверил техните оплаквания за проведения разпит, изложени вече в присъствието на адвокат. В подробно и изчерпателно решение съдът е аргументирал заключението си, че ограниченията са били оправдани, като преценката му е била потвърдена от апелативния съд. Обвинението и присъдата не са били основани на техните показания.

По отношение четвъртия жалбоподател - Исмаил Абудрахман, който първоначално е бил разпитван като свидетел, ЕСПЧ приема, че от момента, в който той е започнал да се инкриминира, полицията е била длъжна да го предупреди, че има право да запази мълчание и да му бъде предложена правна помощ. Вместо това полицията умишлено е продължила да го разпитва като свидетел, въпреки че към този момент той вече реално е бил заподозрян. По време на съдебния процес Абдурахман е оспорил допускането и приемането на показанията, направени при първоначалния му разпит, но съдията е приел, че не е имало никакъв натиск върху него и няма причина да се смята, че казаното от него по време на този разпит е ненадеждно, без да направи съответна проверка на обстоятелствата, при които е извършен разпитът. Същевременно показанията, които той е дал по време на този разпит, лежат в основата на обвинението и на присъдата - за помагачество на единия от атентаторите. Затова ЕСПЧ счита, че правото на справедлив съдебен процес на Абдурахман е било нарушено, но тъй като не може да се направи преценка как би се развил съдебният процес срещу него, в случай че правата му не са били нарушени, съдът отказва да му присъди каквото и да е обезщетение за вреди (имуществени и неимуществени). Присъдени са единствено разноски за адвокатски хонорари в размер на 15 хил. евро.

Дали във всеки конкретен случай е осигурено правото на справедлив процес се преценява конкретно, според наличните обстоятелства с оглед на развитието на производството като цяло, включително и начина, по който са получени доказателствата, сочи ЕСПЧ в решението си. По никакъв начин обаче не може да се обосновава ограничаване на правото на справедлив процес само с мотива, че дадените лица са заподозрени в участие в тероризъм. Съдът подчертава, че в "тези трудни времена" е много важно страните членки да демонстрират своята ангажираност към правата на човека и върховенството на закона, като се гарантират и минималните стандарти на правото на справедлив процес по чл. 6 от конвенцията. Същевременно трябва да се вземе предвид и общественият интерес и да не се поставят прекомерни трудности пред полицейските органи при предприемането на ефективни мерки за борба с тероризма или други тежки престъпления, когато трябва да се защити правото на живот и неприкосновеност на гражданите. Но всякакви съображения за обществен интерес не могат да обосноват мерки, които засягат самата същност на правото на защита, което е една от основните характеристики на правото на справедлив процес. А правото на защита ще бъде безусловно накърнено, когато уличаващи показания, получени по време на полицейски разпит без адвокат, са били използвани за осъждане, сочи ЕСПЧ.

Решението е особено актуално в настоящата ситуация в Европа предвид зачестилите атентати и връщането на дебата за необходимостта от предприемане на по-строги антитерористични мерки и опасенията, че те ще ограничат недопустимо основни права на гражданите. Тази дилема важи с пълна сила за България не само заради споровете и напрежението около проекта на "антитерористичен" закон, но и заради зачестилите знакови изказвания на публични личности за необходимостта от повече сигурност и ограничаване на основни права. Такова изказване направи например вицепрезидентът Маргарита Попова на честването на 25-годишнината на Конституционния съд.

На лица, заподозрени за тероризъм, може да бъде ограничен достъпът до адвокат и да бъдат разпитвани от полицията в отсъствие на адвокат, ако това се извършва при изключителна ситуация с цел да се предприемат спешни действия за предотвратяване на пряка заплаха за живота и здравето на гражданите, включително и на бъдещи самоубийствени атентати. Признанията, направени по време на тези разпити без адвокат, не могат да се използват за обосноваване на присъда в един бъдещ съдебен процес. Преценката за съвместимостта на подобнo ограничаване на достъпа до адвокат с Европейската конвенция по правата на човека включва също така наличието на ясно разписана законова процедура за условията, при които се налагат тези ограничения, включително и строго лимитиране на тяхната продължителност във времето.

Това се казва в решение на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Ибрахим и други срещу Великобритания", обявено през септември.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK