Мнозинството от учениците нямат умения за боравене с пари

Средното ниво на финансова грамотност на българските ученици е добро, но темите не се разбират напълно, липсват практически умения за боравенето с пари и за разчитането на документите. Това са някои от основните изводи от проучването на нивото на финансова грамотност, проведено сред над 5000 ученици от 142 училища между 19 септември и 3 октомври и представено във вторник. То е част от проекта "Financial IQ - проучване и повишаване на нивото на финансова грамотност на българските ученици", иницииран от JA България.

Какво (не) знаят учениците

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Резултатите от проучването показват, че докато нивото на финансова грамотност на учениците от 3-4 клас може да се определи като много добро (1.96 в скала от 0 - минимум до 3 - максимум), това на прогимназистите (6-7 клас) пада до 1.90, а на гимназистите (11-12 клас) - до 1.85. Учениците се справят по-добре с темите планиране и харчене, но изостават по тези за печелене.

Притеснително е например, че 21% от големите ученици са склонни да задлъжнеят, за да удовлетворят желанията си. А близо 60% от трето- и четвъртокласниците и 45% от по-големите ученици не могат да преценят правилно промоции от типа "купи едно и получаваш второто на половин цена". Дори гимназистите получават в повечето случаи джобни ден за ден, което им пречи да развиват умения за планиране и изразходване на парите си.

Мнозинството от учениците се затрудняват с разбирането на термини като инфлация и сложна лихва, не могат да определят източниците на доходи, не знаят размерите на минималната работна заплата, осигуровките и данъците. Близо половината пък смятат, че няма разлика между дебитна и кредитна карта. Както показа и международният тест PISA, българските ученици се затрудняват и с анализирането на графики (виж повече в графиката).



"Средното ниво е добро, но знанията са откъслечни и материята не се разбира пълноценно", е изводът на експертите. Така, на учениците им липсват практически умения за боравене с пари и познания за печеленето им. Тревожен е и изводът, че отговорите по част от изследването са в двете крайности - т.е. една част от учениците се справят много добре, но на другата им липсва дори базисна финансова грамотност.
Защо е важно

Ролята на финансовата грамотност е както за самите учениците - които трябва да могат да взимат адекватни финансови решения, така и за икономиката на страната, която зависи от добрата подготовка на младите хора. Застаряващото население, свиващите се системи за подпомагане и нововъведенията в пазарите на финансови услуги са още фактори, които показват значимостта на финансовата грамотност според анализите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Освен това, както напомнят от JA България, финансовата грамотност е тясно свързана с предприемачеството. "Връзката между двете е видна - така както предприемачеството не би могло да съществува без финансова грамотност, така и за финансовата грамотност е нужен предприемаческият тип мислене", пишат експертите.

В момента обаче финансовата грамотност не е част от задължителната подготовка на всички ученици. "Личните финанси са спорадично представени, донякъде са интегрирани в други предмети, но без ясно формулирани очаквани резултати", констатират от JA България. Новият закон за образованието прави няколко стъпки напред с въвеждането на предмета технологии и предприемачество, но все още има какво да се желае. Едва под 5% от часовете в целия начален и целия прогимназиален етап, например, са отделени за новия предмет. В гимназиите пък тези теми няма да са задължителни за всички. Други големи проблеми са подготовката на учителите и адекватното учебно съдържание.

От ОИСР и JA България препоръчват учителите да използват съвременни педагогически подходи, да насърчават ученето през опит и да показват връзките между предметите. Правителството пък би могло да помисли за публично-частно партньорство по темата, както и за измерване и мониторинг на финансовата грамотност.