Средното ниво на финансова грамотност на българските ученици е добро, но темите не се разбират напълно, липсват практически умения за боравенето с пари и за разчитането на документите. Това са някои от основните изводи от проучването на нивото на финансова грамотност, проведено сред над 5000 ученици от 142 училища между 19 септември и 3 октомври и представено във вторник. То е част от проекта "Financial IQ - проучване и повишаване на нивото на финансова грамотност на българските ученици", иницииран от JA България.
Какво (не) знаят учениците
Резултатите от проучването показват, че докато нивото на финансова грамотност на учениците от 3-4 клас може да се определи като много добро (1.96 в скала от 0 - минимум до 3 - максимум), това на прогимназистите (6-7 клас) пада до 1.90, а на гимназистите (11-12 клас) - до 1.85. Учениците се справят по-добре с темите планиране и харчене, но изостават по тези за печелене.
Притеснително е например, че 21% от големите ученици са склонни да задлъжнеят, за да удовлетворят желанията си. А близо 60% от трето- и четвъртокласниците и 45% от по-големите ученици не могат да преценят правилно промоции от типа "купи едно и получаваш второто на половин цена". Дори гимназистите получават в повечето случаи джобни ден за ден, което им пречи да развиват умения за планиране и изразходване на парите си.
Мнозинството от учениците се затрудняват с разбирането на термини като инфлация и сложна лихва, не могат да определят източниците на доходи, не знаят размерите на минималната работна заплата, осигуровките и данъците. Близо половината пък смятат, че няма разлика между дебитна и кредитна карта. Както показа и международният тест PISA, българските ученици се затрудняват и с анализирането на графики (виж повече в графиката).
"Средното ниво е добро, но знанията са откъслечни и материята не се разбира пълноценно", е изводът на експертите. Така, на учениците им липсват практически умения за боравене с пари и познания за печеленето им. Тревожен е и изводът, че отговорите по част от изследването са в двете крайности - т.е. една част от учениците се справят много добре, но на другата им липсва дори базисна финансова грамотност.
Защо е важно
Ролята на финансовата грамотност е както за самите учениците - които трябва да могат да взимат адекватни финансови решения, така и за икономиката на страната, която зависи от добрата подготовка на младите хора. Застаряващото население, свиващите се системи за подпомагане и нововъведенията в пазарите на финансови услуги са още фактори, които показват значимостта на финансовата грамотност според анализите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Освен това, както напомнят от JA България, финансовата грамотност е тясно свързана с предприемачеството. "Връзката между двете е видна - така както предприемачеството не би могло да съществува без финансова грамотност, така и за финансовата грамотност е нужен предприемаческият тип мислене", пишат експертите.
В момента обаче финансовата грамотност не е част от задължителната подготовка на всички ученици. "Личните финанси са спорадично представени, донякъде са интегрирани в други предмети, но без ясно формулирани очаквани резултати", констатират от JA България. Новият закон за образованието прави няколко стъпки напред с въвеждането на предмета технологии и предприемачество, но все още има какво да се желае. Едва под 5% от часовете в целия начален и целия прогимназиален етап, например, са отделени за новия предмет. В гимназиите пък тези теми няма да са задължителни за всички. Други големи проблеми са подготовката на учителите и адекватното учебно съдържание.
От ОИСР и JA България препоръчват учителите да използват съвременни педагогически подходи, да насърчават ученето през опит и да показват връзките между предметите. Правителството пък би могло да помисли за публично-частно партньорство по темата, както и за измерване и мониторинг на финансовата грамотност.
Средното ниво на финансова грамотност на българските ученици е добро, но темите не се разбират напълно, липсват практически умения за боравенето с пари и за разчитането на документите. Това са някои от основните изводи от проучването на нивото на финансова грамотност, проведено сред над 5000 ученици от 142 училища между 19 септември и 3 октомври и представено във вторник. То е част от проекта "Financial IQ - проучване и повишаване на нивото на финансова грамотност на българските ученици", иницииран от JA България.
9 коментара
Хм... Защо са се ограничили в изводите само с учениците...
От друга страна част от въпросите ми се струват малко неуместни...
Трябва ли третокласник да знае, как се финансират заплатите в публичния сектор?
Трябва ли гимназист да знае размера на МРЗ, който ще се промени поне веднъж до завършването му.
За какво му е да знае формулата на сложната лихва?!
Да оставим на страна, че вероятно за 5 мин ще получат тази информация от телефоните си...
Виж, разликите между дебитна и кредитна карта да не се знаят, е зле. Още по-зле е да не се знае, как да се използват и какви са ползите и вредите от тях...
А желанието за живот на кредит е огромен проблем, но то се отглежда много старателно от рекламите за бързи кредити.
и утре тия стават гласоподаватели и слушат кат идвали милиони от комисионни и те така ....
Банките и други финансови институции с радост ще плащат само и само тия ученици да знаят колкото се може по-малко...
А знаят ли децата що е то ДДС, що е то ЗО, акциз върху горивата (размера им е почти класифицирана информация), защо върху акциза (данък) се начислява ДДС (последното и аз не го знам, но Горанов и Баце го знаят).
Всъщност много малко българи знаят за какво става дума, но и за училищата това е маловажно.
проблемът е в родителите
До коментар [#5] от "oldschool":
(в допълнение), защото оставят децата си да бъдат обработвани от държавно контролирано образование, което не желае да произвежда конкурентни за пазара на труда и мислещи граждани, а електорат, който да контролира.
Вместо да се тюхкаме, не можели биле сложна лихва да смятат децата, е крайно време да изискаме реформа в съдебната система и образованието - за да имат шанс хората с умения да съществуват и да се развиват, а когато това заработи, и интересът към знанията ще се засили. В момента чалга-идеологията е по-привлекателна, и то с право - когато самата държава не е правова.
Мнозинството от населението няма такива умения. Съвсем логично и закономерно е те да липсват и у мнозинството от учениците.
Нещата обаче вървят към добро. В последните няколко години се появиха доста сайтове, които са специализирани в сферата на личните финанси и предприемачеството. А това означава, че има търсене на такъв тип информация.
Оптимист съм.
н
[quote#1:"tie_interceptor"]От друга страна част от въпросите ми се струват малко неуместни... [/quote]
Повечето са напълно уместни
[quote#1:"tie_interceptor"]Трябва ли третокласник да знае, как се финансират заплатите в публичния сектор? [/quote]
Да трябва.Да не си мисли,че идват от Бойко Борисов,Тодор Живков или който и да било,а да знае,че са от данъците му.
[quote#1:"tie_interceptor"]Трябва ли гимназист да знае размера на МРЗ, който ще се промени поне веднъж до завършването му. [/quote]
Да трябва,за да съпостави цената на това,което му се предлага с доходите,както и за да съпостави вероятната заплата за евентуалната реакизация към която се стреми,а и част от гимназистите работят през ваканциите или почасово.
[quote#1:"tie_interceptor"]Трябва ли гимназист да знае размера на МРЗ, който ще се промени поне веднъж до завършването му.
За какво му е да знае формулата на сложната лихва?!
Да оставим на страна, че вероятно за 5 мин ще получат тази информация от телефоните си... [/quote]
Трябва да знае не формулата а същността и да я разбира,както и много добре да разбира какво е период на олихвяване,защот много често там е уловката и заблудата в много финансови продикти,основно небанкови кредити
[quote#1:"tie_interceptor"]Виж, разликите между дебитна и кредитна карта да не се знаят, е зле. Още по-зле е да не се знае, как да се използват и какви са ползите и вредите от тях... [/quote]
Това е направо ужасно,и трябва да се знае не само за дебитни и кредитни карти,а и за дебитните с овърдрафт,щото при някои има доста капани.
А дали и кога ще ползваш кредит,спестявания,спестовно-застрахователен или застрахователен продукт,инвестиционен инструмент или продукт трябва да е разумно и грамотно,а не емоционално решение.И за това трябва финансова грамотност и мислене.
А за рекламата, според мен рекламата на кредити трябва изобщо да бъде забранена ,а на други финаспви продукти при силно рестриктивен режим и със задължение за информация