Висшият адвокатски съвет (ВАдС) ще гласува на заседанието си в четвъртък увеличение на размера на минималните адвокатски хонорари и нови минимални прагове за различни дейности, за които досега не са предвидени отделни тарифи.
Предложенията идват в интересен контекст - през юли Върховният административен съд отмени тавана на адвокатската минимална тарифа за защита по граждански и административни дела, а освен това предстои избор за нови висши органи на адвокатурата.
Настоящата наредба е приета през юли 2004 г., оттогава е променяна три пъти, последния път през 2014 г. Аргументите са сходни при всяка промяна – изменена социално-икономическа обстановка, инфлация, увеличаване на минималната заплата за страната, необходимост да се гарантира достойнството на адвокатската професия и качеството на адвокатския труд, което пък е в интерес на клиента. При последното изменение на наредбата през 2014 г. МРЗ е била 340 лв., сега вече е 420 лв., пише и сега в мотивите за промените в наредбата.
Увеличенията
Проектът за промени в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е публикуван на сайта на ВАдС, заедно с мотивите за тази промяна, а темата е включена в утрешния дневен ред на съвета.
С тях се предлага средно увеличение на повечето такси с около една трета. Така например, таксата за устен съвет и справка в съдебни и административни места от 20 лв. се качва на 30 лв., таксата за писмена консултация – от 40 лв. на 60 лв., молбата за отказ или възстановяване на българско гражданство – от 200 на 300 лв. Растат и цените за съставяне на договор, нотариален акт, спогодба и др., определяни в таблица според материалния интерес.
Проектът изрично предвижда, че възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане, а по граждански дела се определят възнаграждения за всеки един от предявените искове поотделно, като се отчита и вида им. По наказателни дела се увеличава с 1/2 минималното възнаграждение за защита по дела с няколко обвинения.
В наредбата се въвеждат и минимални цени за нови адвокатски дейности, които до момента не са остойностявани:
- за представителство и защита в процедура по медиация по граждански и търговски дела – 1/3 от минимума, предвиден за защита по граждански дела по чл. 7 от Наредбата, според интереса;
- за изготвяне на жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург и за изготвяне на преюдициални запитвания до Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург без явяване в съдебно заседание – не по-малко от 1200 лв.;
- за изготвяне на жалба по Закона за обществените поръчки (ЗОП), писмен отговор или възражение по такава жалба пред Комисията за защита на конкуренцията или Върховния административен съд, без процесуално представителство; за възражение или жалба по финансови корекции по проекти, свързани с разходване на европейски средства или оперативни програми без процесуално представителство - минимален хонорар в размер на 3/4 от възнаграждението за защита по административни дела по чл. 8 от Наредбата (според интереса), но не по-малко от 300 лв.
- за заверяване на преписи от документи, предоставени във връзка със защитата на правата на клиент (чл. 32 от Закона за адвокатурата) - 3 лева за първа страница и по 2 лева за всяка следваща;
- за изготвяне на документации за участие в процедури по ЗОП, тръжни и конкурсни документации по Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за концесиите, минимумът е 1500 лв.
- за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за поставяне под запрещение - 500 лв.;
- за производства по Търговския закон по иск на съдружник или акционер срещу дружеството - 800 лв.
- за процесуално представителство и защита по дела по Закона за Българските документи за самоличност – 400 лв.
- по Закона за подпомагане на земеделските производители - 500 лв., и др.
Многократно увеличеният брой на делата на бежанци и очакването този растеж да продължава е мотивирал определянето на нова позиция – за процесуално представителство, защита и съдействие по Закона за убежището и бежанците – минимум от 400 лв.
В мотивите изрично се подчертава, че освен увеличение, проектът предвижда и намаляване на някои възнаграждения. Намалява се например базата, върху която се изчислява възнаграждението при изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без явяване в съдебно заседание, като по този начин адвокатското възнаграждение се намалява наполовина. Предвижда се възможност да се договарят възнаграждения под минимума, но не по- малко от ¼ от него, за клиенти - болници, социални домове за деца, за възрастни хора или за хора с увреждания, с преобладаващо обществено финансиране, които в кръга на своята дейност обслужват неограничен обществен интерес.
За големите и търсени адвокати и адвокатски кантори тези хонорари отдавна нямат никакво значение, защото те договарят значително по-високо заплащане. Те имат значение в някои други случаи, включително и когато съдът определя хонорарите на особените представители, тъй като не може да слезе под минимума в наредбата (според тълкувателно решение).
Интересен контекст
Новият проект за увеличение на минималните адвокатски хонорари идва в интересен контекст. През юли тричленен състав на Върховния административен съд отмени тавана на адвокатската минимална тарифа за защита по граждански и административни дела, според който по дела с интерес от над 10 000 лв. най-ниското заплащане е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. без горна граница. Решението подлежи на обжалване, но мотивите му са симптоматични – определянето на минималните възнаграждения в случая са обосновани само с размера на материалния интерес по делото, без никакво отчитане на обема и сложността на извършената дейност. Този едностранчив подход може да доведе до сериозно несъответствие на платеното с обема и сложността на извършената правна работа, възможни са случаи, при които материалният интерес по делото е значителен, но правната работа, която се извършва за неговата защита, не е голяма и не изисква висока компетентност и знания, и обратно - нисък материален интерес, какъвто се среща в преобладаващия брой граждански и административни дела, но голям обем правна работа, приема ВАС.
Интересното е, че докато се чака окончателно решение, в настоящия проект за промени в Наредбата се внася редактиран текст, в който вече има и горна граница, но на интереса, не на хонорара - при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
Във връзка с нововъведената тарифа за жалби пред ЕСПЧ и СЕС, юристи припомниха пред "Капитал", че стандартът за оценяване на адвокатския труд по делата в Страсбург е през оценка на разумното и необходимо време адвокатска работа, измерено в часове. Разноските за правна помощ се определят при средна тарифа по 80 евро на час, при това изчислено само за това време, което е необходимо за изготвяне на защитата по пунктове, по които е установено нарушение или, евентуално, където делото е допуснато до Голяма камара.
Същевременно, пред Съда на ЕС в Люксембург чака решение преюдициално запитване от Софийския районен съд, където един от въпросите е дали минималните адвокатски възнаграждения в България нарушават конкурентното право на ЕС. Тази тема отдавна се коментира в правните среди, но под сурдинка заради традиционно силното адвокатско съсловие. Според юристи, България е единствената държава, в която има установени нормативно минимални възнаграждения за адвокатски услуги. В интерес на истината, това не е нововъведение, измислено при условията на прехода, то съществува още от първата четвърт на миналия век в буржоазна България. Съвсем логично се вписва в условията на социализма, където всяко плащане се нормира.
Днес обаче мнозина юристи намират, че е флагрантно нарушение на конкурентното право една страна, която има монопол върху дадена услуга, да определя и минималните цени на тази услуга. С това, според тях, се нарушава и свободата на договаряне. От адвокатурата традиционно опонират, че така се гарантира качеството на адвокатската услуга, като мярка срещу дъмпинг в рамките на професията.
3 коментара
"...Решението подлежи на обжалване, но мотивите му са симптоматични – определянето на минималните възнаграждения в случая са обосновани само с размера на материалния интерес по делото, без никакво отчитане на обема и сложността на извършената дейност. "
О, умниците, те. Ами нали и държавната такса по дела се определя така - 4 % върху материалния инетерес. Тогава може без отчитане на обема и сложността, а за адвокатския труд - не може.
Кръвопийци, само Народен съд или Второ пришествие ще ги оправи! Като не можаха за гепат част от бизнеса на другите кръволоци нотариусите, требе клиентите да го отнесат! Блажени верващите в конституционното право на адвокатска защита! %$€¥ ¥€$%
Много весело ми стана като прочетох мотивите за увеличението: "Аргументите са сходни при всяка промяна – изменена социално-икономическа обстановка, инфлация, увеличаване на минималната заплата за страната, необходимост да се гарантира достойнството на адвокатската професия и качеството на адвокатския труд, което пък е в интерес на клиента. " Инфлацията от 2014 г. досега е нищожна, нонссенс е хора на свободна практика, т.е. радетели на свободния пазар и свободното договаряне между възложител и изпълнител да се позовават на възнаграждението за наемните работници и служители. А как увеличеното възнаграждение ще повиши компетентността на адвокатите направо си е загадка. Истината е, че многобройните ПУЦ-ове из страната бълват пишман юристи, които после стоят без клиенти, защото толкова им е квалификацията. И като не могат да печелят от "оборот", защо да заложат на "ден година храни" :)