Големият въпрос: зависима ли е България от Русия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големият въпрос: зависима ли е България от Русия

Големият въпрос: зависима ли е България от Русия

Ефектът от руското влияние върху демократичните норми се измерва трудно, заключава доклад на Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон и Центъра за изследване на демокрацията в София

Мила Чернева
16192 прочитания

© Sputnik


През 2009 г. група интелектуалци и политици от Централна и Източна Европа (сред които бивши президенти на Литва, Румъния и Словакия, външен министър на Унгария и Латвия и др.) пишат отворено писмо до американския президент Обама. Те опитват да предупредят администрацията на Обама, че Русия използва открити и прикрити средства на икономическа война, от енергийни блокади и политически мотивирани инвестиции до подкупи и медийни манипулации, за да се бори за интересите си. Така тя обаче опитва да подложи на изпитание трансатлантическата ориентация на страните от ЦИЕ.

Единственият българин в групата е политологът Иван Кръстев. Нито един български политик не се подписва под отвореното писмо.

Именно този случай е един от поводите група изследователи да се заемат със задачата да измерят руското влияние в няколко държави - България, Унгария, Сърбия, Словакия и Латвия, като основната им теза е, че влиянието минава през икономическо измерение. Докладът е на Центъра за стратегически и международни проучвания (Center for Strategic and International Studies- CSIS), базиран във Вашингтон, и Центъра за изследване на демокрацията в София.

22% зависимост

Вероятно почти никой - дали привърженици или противници на Русия, не се съмнява, че Кремъл се старае да прокарва влияние в източноевропейските държави. Но някой си е направил труда да го измери: между 2005г. и 2014 г. средното икономическо присъствие на руснаците у нас е около 22% от БВП. "Има ясни знаци едновременно за политическо и икономическо завладяване на държавата, което предполага, че страната е изложена на голям риск от похищение от руско влияние".

"Наръчникът на Кремъл: Разбиране на руското влияние в Централна и Източна Европа" е продукт на 16 месеца анализиране на данни и събиране на случаи от обществения живот, които обрисуват притеснителен пейзаж. Хората зад доклада са двама американци и двама българи: Хедър А. Конли, Джеймс Мина, Руслан Стефанов и Мартин Владимиров. Те разглеждат няколко усилващи икономически фактора за руското влияние, сред които, съвсем очаквано, са вноса на енергия, преките чуждестранни инвестиции, корпоративно присъствие.

Връх на руското икономическо влияние в България за последните десет години има през 2012г. - 27.5%.

Българска демокрация - да, ама не

Данните на неправителствената организация Freedom House трудно могат да дадат пълна представа за състоянието на демократичните процеси, но все пак дава ориентир. Демократичният показател на България според Freedom House се е влошил от стойност 3 на 3.3 между 2004 г. и 2014 г. (колкото по-малко е числото - толкова по-високи са демократичните стандарти). В Унгария, от друга страна, демократичните принципи са нарушени до по-голяма степен - там упадъкът е от 1.9 (резултат, доста по-висок от България през 2004 г.) на 3.1.

Екипът зад доклада е взел предвид три основни принципа на демокрацията като индикатори за спазване на демократичните стандарти: възприети нива на корупция, независимост на съдебната система и независимост на медиите.

Самите изследователи не успяват да намерят директнa връзка между руското икономическо присъствие и демократичните стандарти. Вероятно това се дължи на факта, че в академичните доклади изследователите трябва да се придържат към определени догми, индикатори, да измерват по научен начин връзките между явленията. Понякога обаче нещата са под повърхността и е необходим по-общ поглед върху пейзажа. Екипът е опитал да отиде отвъд числата и коефициентите и е включил анализ на реални случи - напр. явлението "Газпром".

Изводът е, че руското влияние води до пълни парадокси в българската политика. "Решения, които бихте помислили, че е в полза на националния интерес - диверсификацията на определени сектори, са елиминирани или хората на определени позиции предотвратяват това да се случи", казва Хедър А. Конли.

Споменати са и случаи като протестите през 2013 г., зад които има съмнения, че стои руско влияние (съмнения, които така и не бяха подкрепени с факти), както и фалита на КТБ, частична собственост на руска банка. Медийното влияние на депутата от ДПС Делян Пеевски също не е подминато, както и неговото назначаване за шеф на ДАНС.

В крайна сметка става дума за пари, заключват изследователите, и добавят, че е иронично, че европейски пари се използват за задълбочаване на корупционните практики. Не е пропуснато и явлението "информационна война", в която обществото е заливано от противоречия в медии и така бива объркано, а впоследствие - губи всякакво доверие както в източниците си на информация, така и в демократичните стандарти.

За голяма част твърденията обаче няма достатъчно доказателствен материал, а казуалните връзки убягват. Ясно е, че руската стратегия би била да прекрие именно тях, но и доклад за нея трудно може да се основава само на "открити" източници. Напрмер "Наръчникът на Кремъл" не изследват русофилското движение у нас, лидерите на което съвсем не се крият и не отказват медийни изяви. Поради тази причина всъщност така и не става ясно какъв точно е руският наръчник, освен иначе очевидните изводи, че Кремъл използва корумпирани местни политици за свои цели.

Нас не догонят

В доклада се споменава, че ЕС и САЩ трябва да поемат по-голяма роля, най-малкото защото увеличеното руско влияние в страните от Източна Европа засяга и тях. По-силни антимонополни органи от ЕС и повече помощ на фронта срещу корупцията, например.

Проблемът е, че това отново е външна намеса. А външната намеса по-трудно си пробива път, от една страна защото има риск нарушението на суверинитета на една държава. Освен това подобна антистратегия би срещала следния отпор: защо руското влияние да е лошо, а американското - добро? Истината е, че страни като България сами трябва да оформят максимална независимост от външното влияние, особено от руското, което тихо и задкулисно се намества у нас.

През 2009 г. група интелектуалци и политици от Централна и Източна Европа (сред които бивши президенти на Литва, Румъния и Словакия, външен министър на Унгария и Латвия и др.) пишат отворено писмо до американския президент Обама. Те опитват да предупредят администрацията на Обама, че Русия използва открити и прикрити средства на икономическа война, от енергийни блокади и политически мотивирани инвестиции до подкупи и медийни манипулации, за да се бори за интересите си. Така тя обаче опитва да подложи на изпитание трансатлантическата ориентация на страните от ЦИЕ.

Единственият българин в групата е политологът Иван Кръстев. Нито един български политик не се подписва под отвореното писмо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    emilm13 avatar :-|
    emilm13

    Хубав доклад, а ма защо накрая приравняват ЕС и САЩ като еднополюсен вариат?! Реалната война, в момента, е рубла и долар срещу евро.

  • 2
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Ако този synopsis на изследването доказва нещо, то е, че няма по-добра dream job от това да си 'мислещ танкист' , т.е. да работиш за think tank. Не е нужно да знаеш нещо, още по-малко да разбираш каквото и да било. Винаги след като прочета докладите на такива танкисти си задавам въпроси: След като си свършиш работата в think танка спираш ли да мислиш.? Или ако продължиш да мислиш трябва ли да настояваш да ти се плаща извънреден труд? Участниците в този форум не се ли чувстват прекарани за това, че си мислят напълно безплатно? Голям смях са тези изследвания, голямо преливане от пусто в празно. Срещу заплащане.

  • 3
    winterbach avatar :-P
    Петър Иванов

    Този въпрос е с понижена трудност. България е зависима от Русия. Но и Киргизия или Армения или Беларус също са зависими. Парадоксът тук е че България желае тази зависимост ...
    Завържвам с афоризма: "България - най-слабото звено в Евроазийския съюз"

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Добре де, как са измерени тези 22%? Защото аз подозирам, че става въпрос за частично влияние. Най-вероятно едната държава има 22%, друга 10%, трета 30%, но могат 2 държави да влияят на едни и същи икономически единици. Силно съм убеден, че по този показател Германия има доста по-голямо влияние. Силата на Русия е в сантиментите на част от народа ни и към тяхната добре изградена стратегия за информационна война. Икономически сме доста еманципирани от тях.

  • 5
    lekapoleka avatar :-P
    lekapoleka

    "Самите изследователи не успяват да намерят директнa връзка между руското икономическо присъствие и демократичните стандарти. Вероятно това се дължи на факта, че в академичните доклади изследователите трябва да се придържат към определени догми..."

    Логика, та дрънка :D

  • 6
    janvierlacroix avatar :-|
    janvierlacroix

    Добро утро. Аз съм търговец, аз съм в партньорство с няколко банки. Аз също заеми между физически лица в размер от 3%. Аз също се финансират проекти, Моите предложения варират от 20 000 до 20 милиона евро Ако имате нужда от финансиране на проекти или заем, не мога да ти помогна.

    Email: [email protected]



    Счита М LACROIX


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK