Windows-ът на корупцията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Windows-ът на корупцията

Бизнесменът Дорин Кокош беше осъден на две години затвор за търговия с влияние и пране на пари.

Windows-ът на корупцията

Румънски политици и бизнесмени бяха осъдени за сделки с продукти на "Майкрософт". Приликите с България са много

9876 прочитания

Бизнесменът Дорин Кокош беше осъден на две години затвор за търговия с влияние и пране на пари.

© Inquam Photos / Octav Ganea


Уговаряне на обществена поръчка с предопределен кандидат на тайна среща в хотел, пари за партийната каса, с други думи – класическа корупционна сделка. И макар действието да се развива не в България, а в Румъния, приликите всъщност са стряскащо много. През есента на 2014 г. румънският антикорупционен орган – Национална дирекция "Антикорупция" (ДНА), повдига обвинения на редица политици – предимно бивши министри, но и близки до тях бизнесмени, по обвинения за корупция и търговия с влияние. До съд стигнаха едва четирима, но през октомври решението на румънския Върховен касационен съд беше окончателно – четири осъдителни присъди.

А обвинението срещу тях е повече от интересно. Става въпрос за търговия с влияние при възлагането на договор от страна на държавата за закупуването на лицензи на "Майкрософт". Първия път – при директно договаряне без обществена поръчка, втория – с предопределен изпълнител. Под наем. През един и същ посредник. Напомня ли ви на нещо?

Съдебната сага започва в началото на юни 2013 г., когато след извършена проверка от страна на инспекторат към министър-председателя са открити нарушения при сключването на договори от страна на Министерството на образованието и Министерството на комуникациите и информационното общество. Става въпрос за споразумения за отдаване под наем на лицензи за продукти на Microsoft. Подаден е сигнал в ДНА. Прокурорите от звеното извършват проверка, а година по-късно е внесен обвинителен акт в съда.

Подсъдими са бизнесмените Дорин Кокош и Николае Думитру, бившият министър Габриел Санду, както и бившият кмет на Пятра Нямц и деецът на румънската Демократично-либерална партия Георге Щефан. Първите трима веднага правят пълни самопризнания и свидетелстват за всички етапи по осъществяването на корупционната сделка. Така те успяват да си осигурят намаление на наказанието с една трета, а процесът срещу тях – да получи свидетелски показания от първа ръка (тримата съдействат на антикорупционното звено и на етап разследване). Бившият кмет на Пятра Нямц Георге Щефан отказва да признае вината си пред съда, но също получава по-ниска присъда наред с останалите подсъдими.

Антикорупционното бюро атакува няколко договора, сключени от румънското правителство за продукти на Microsoft. На първо място такъв от 2004 г. – за осигуряването на 50 000 петгодишни лиценза под наем с възможност за последващо закупуване Microsoft Enterprise за компютри на румънската държавна администрация от фирма, свързана с основния доставчик на продукти на софтуерния гигант за Румъния – Fujitsu Siemens. Разследващите органи доказват пред съда, че за този договор румънското правителство се е възползвало от вратичка в тогавашните закони, която да позволи директно договаряне с един-единствен изпълнител без възлагане на обществена поръчка. През 2009 г. – когато срокът на въпросните договори изтича – те биват подновени за нов четиригодишен период. Договорът, за който Кокош, Санду, Николае и Щефан са осъдени на затвор, е този от 2009 г.

Корупционна сделка за начинаещи

Според показанията на Дорин Кокош през 2009 г. той е бил потърсен от Каудиу Флорика – тогава директор на Fujitsu Siemens - Румъния, който през него е търсил връзки с тогавашния министър на комуникациите и информационното общество Габриел Санду. Крайната цел е била подновяването на договорите от 2004 г. Кокош не познавал Санду лично, но е имал контакт с Георге Щефан. Самият Щефан при сформирането на кабинета на Емил Бок от Демократично-либералната партия (партията на изкаралия два мандата като президент Траян Бъсеску) използва позицията си в ДЛП, за да лобира за назначаването на Санду на този пост.

Щефан, Флорика, Кокош и Санду се срещат в хотел край Букурещ в началото на 2009 г., където уговарят параметрите на сделката, която впоследствие ще бъде сключена от румънското правителство. Флорика представя на Санду техническите параметри около закупуването на лицензите на Microsoft. Той също така разкрива, че отстъпката, която Fujitsu може да използва при закупуването на голям брой лицензи, е около 20%. Именно размерът на тази отстъпка е бил усвоен от четиримата подсъдими – около 16 милиона евро от общо 72-милионния контракт. Според техните показания, представени по делото документи, както и използвани в хода на разследването СРС-та парите са били пренасочени чрез сключването на фиктивни договори за търговски сделки и консултантски услуги с фирми, управлявани от подставени лица на подсъдимите. Съдът установява, че чрез част от тях дори е финансирана кампанията на избрания тогава за втори президентски мандат Траян Бъсеску. Съдът приема, че дружество, свързано с Николае Думитру, с парите от корупционната сделка е сключило договор с китайска фирма. Закупени са по 300 хиляди якета, чадъри, шапки и шалове и по един милион химикалки и запалки. Някои румънски медии подлагат действията на НДА на критика в тази им част, тъй като въпреки явното пренасочване на част от парите към ДЛП дирекцията остава пасивна спрямо партията.

Какво точно ще пазаруваме

В месеците, последващи срещата в букурещкия хотел - през април 2009 г., Габриел Санду изготвя правителствено проекторешение, с което осигурява на ръководеното от него ведомство възможността да проведе търгова процедура, чрез която да продължи наема на лицензи за продукти на Microsoft. Решението е прието. Предвижда се сключването на рамково споразумение със срок до декември 2012 г. и закупуване на правото на ползване на общо 163 хил. лиценза с възможност за увеличаване на тяхната бройка до 500 хил. – в зависимост от потребностите на правителството. За този срок румънското правителство няма да придобие продуктите, а единствено ще ги вземе под наем с възможност за последващо закупуване. От съдържанието на споразумението става ясно, че лицензите са за продуктите Desktop Package (Windows и Office), Windows Server Standard, Exchange Server Standard, System Management Server, SharePoint Portal Server, MSQL Server. Броят на лицензите Desktop Package е определен съгласно броя на "компютрите с необходимите параметри". Министерството на комуникациите и информационното общество обявява тръжна процедура, на която се явява и впоследствие печели един-единствен кандидат – дружество, свързано с Fujitsu Siemens. Румънската прокуратура твърди, че договорът е бил сключен на цена 47% над пазарната, но съдът не взима становище по този въпрос.

Така съвсем логично се стига и до развръзката – четиримата получават осъдителни присъди. Дорин Кокош е осъден на две години затвор за търговия с влияние и пране на пари. Същата присъда получава и бившият министър Габриел Санду. Бившият кмет Георге Щефан е осъден на шест години затвор – отново за търговия с влияние, а Николае Думитру – на година и половина условно. Съдът нарежда и конфискуването на девет милиона евро от Дорин Кокош, четирима милиона евро от Георге Щефан, два милиона евро от Габриел Санду и един милион евро от Николае Думитру.

Паралелите с България

Стилът и предметът на договаряне в България всъщност не се различават особено много от практиката, приета в Румъния. Особено в периода 2002 и 2007 г. договорите за софтуерни лицензи са абсолютна тайна, сключват се без договаряне, на цени над пазарните, през посредник, а софтуерът се наема, а не се закупува. Макар и след 2007 г. държавата да въвежда конкурсна процедура, изпълнителят остава един и същ.

През март 2002 г. тогавашният министър на държавната администрация Димитър Калчев сключва споразумение с Microsoft Ireland Operations Limited за предоставянето на лицензи за софтуер на компанията. Съмнителните моменти около споразумението обаче са твърде много – то е сключено без обществена поръчка, в договора между софтуерния гигант и държавата е записано, че договарянето няма да се извърши директно, а през посредник – ЦАПК "Прогрес" (собственост на близкия до БСП бизнесмен Пламен Матеев), самият контракт е пазен в пълна тайна, а държавата в крайна сметка не купува, а само наема съответните продукти. Договорът е удължен няколко пъти, като единствената изтекла информация около него е при сключването на анекс от 2006 г. Тогавашният министър на държавната администрация Николай Василев обяви, че цената по споразумението е 550 долара на лиценз. Значително по-висока от пазарната.

ЦАПК "Прогрес" продължава да бъде основен изпълнител и когато държавата възприема практиката да обявява конкурси. Така през 2007 г. фирмата отново става изпълнител по идентичен договор с единствената уговорка, че този път държавата ще придобие собственост върху лицензите след изтичане на петгодишния период. Но пък за сметка на това цената е 1375 лева на пакет – отново два пъти над пазарната. Самата поръчка е подготвена по начин, който позволява единствено на фирми, близки до софтуерния гигант, да участват. Става въпрос за закупуването на лиценз Microsoft Enterprise, който по това време се предлага единствено след контакт с компанията. Закупеният лиценз е идентичен с този в Румъния, а общата сума по договора, който е в сила до 2011 г., е 85 млн. лв. Във връзка с този договор година след сключването му – през 2008 г., Софийска градска прокуратура образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител за длъжностно престъпление, но според източници на "Капитал" то е прекратено година по-късно. През 2012 г. държавата отново постига договорка за 72 млн. лв. със същия посредник след проведена обществена поръчка. И макар тя вече да е собственик на софтуерните продукти, този път ще трябва да плаща за абонаментна поддръжка. Това щеше да се случи и през 2016 г. – този път за нуждите на образователното министерство, но липса на средства (министерството беше предвидило 10 млн. лв., а най-ниската оферта беше за 20) го принуди да се откаже от договора. Сякаш присъдите на румънския съд са имали възпиращ ефект.

Проблемите на такъв тип сделки

Така поставен, въпросът разкрива няколко основни проблема пред практиката на държавата да сключва такъв тип договори. Основният е, че по този начин се блокира имплементирането в държавната администрация на софтуер с отворен код, който на практика е безплатен, актуализацията му – също. Също така в много от случаите държавата не взема предвид нито дали има нужда от най-новия софтуер на "Майкрософт", нито дали машините на администрацията въобще го поддържат. Така през 2007 г. на практика се стигна до ситуацията МДААР да договори закупуването на десетки хиляди лицензи за Windows Vista, който трябваше да бъде инсталиран на компютри, чиято тактова честота в основния случай не надвишаваше 600 Mhz. Минималното изискване на операционната система (въобще да тръгне) е за процеосор с честота от 800. И не на последно място по важност – договарянето чрез посредник за един и същ продукт на практика торпилира конкуренцията при публично договаряне, защото конкурентите предлагат едно и също нещо, като единствената разлика е в цената. Така дори да приемем, че приликите между поголовната корупция в Румъния и начина на договаряне в България са единствено външни, проблемите, свързани с тях, очевидно са твърде много, за да продължава държавата да се договаря по този начин. А докато цялостната реформа на прокуратурата продължава да бъде блокирана, едва ли някога ще разберем. "Капитал" изпрати въпроси до българския клон на Microsoft, ЦАПК "Прогрес", както и до прокуратурата, но до редакционното приключване на броя отговор не беше получен.

Уговаряне на обществена поръчка с предопределен кандидат на тайна среща в хотел, пари за партийната каса, с други думи – класическа корупционна сделка. И макар действието да се развива не в България, а в Румъния, приликите всъщност са стряскащо много. През есента на 2014 г. румънският антикорупционен орган – Национална дирекция "Антикорупция" (ДНА), повдига обвинения на редица политици – предимно бивши министри, но и близки до тях бизнесмени, по обвинения за корупция и търговия с влияние. До съд стигнаха едва четирима, но през октомври решението на румънския Върховен касационен съд беше окончателно – четири осъдителни присъди.

А обвинението срещу тях е повече от интересно. Става въпрос за търговия с влияние при възлагането на договор от страна на държавата за закупуването на лицензи на "Майкрософт". Първия път – при директно договаряне без обществена поръчка, втория – с предопределен изпълнител. Под наем. През един и същ посредник. Напомня ли ви на нещо?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    8th_ball avatar :-|
    8th_ball

    У нас е много е страшна ситуацията в образованието. На моя приятелка дъщеря ѝ учи в една от възможно най-елитните гимназии. Преподават им целия МС Офис (което си е държавно лобиране за продуктите на определена компания). При това трябва да имат непременно версия 2013 (явно преподавателят се обърква, ако види нещо друго). При което периодично се инсталират (пиратски, разбира се) приложения от сорта на Аксес и Вижуал Бейсик, които на лапето за нищо няма да ѝ потрябват, освен да си вземе изпита. При това лапето е умно (за разлика от държавната ни администрация), трябваха му около 2 минути за да си свърши работата на Лайбър Офис, при това под Линукс, който виждаше за първи път през живота си.(Без задачите с Вигъл Бейсик, разбира се).

    Това е само предисловие. Въпросите са следните - за чий образованието трябва да се привързва към определени програмни продукти, хеле пък към определени техни версии? Как може родителите да се задължават да се сдобият да се сдобият с точно определен програмен продукт, който сам по себе си не струва малко? Как изобщо може бедната ни страна, която иначе се слави с умните си хора, да си позволи скъп програмен продукт, при положение, че държавната администрация на една Бавария, например, е изцяло на Линукс и съответните приложения? Не е само Бавария, хората, които са си изкарали парите с пот, си ги броят.

    Резюме - при нас също е корупция, та дрънка. При това изключително вредна и опасна.

  • 2
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#1] от "8th_ball":

    "Основният е, че по този начин се блокира имплементирането в държавната администрация на софтуер с отворен код, който на практика е безплатен, актуализацията му – също. "

    отворен код = няма далавера, лошо...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK