Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 14 окт 2016, 16:59, 29011 прочитания

Новото поколение в бизнеса

Малцината, които се решават да започнат нещо свое в България, имат ясен поглед какво трябва да се промени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
- Три са основните пречки пред това да има повече започващи бизнеси в България – образованието, липсата на предприемаческа култура и лошата бизнес среда (корупция, политическо влияние).

- Въпреки масовото разбиране финансирането и бюрокрацията не са най-голямата спирачка за предприемачите. Много по-голям проблем извън големите градове е липсата на достатъчно активно население и следователно ниското потенциално потребление.

- Там, където тези пречки не съществуват - в сектори като IT услугите и в места като София и Пловдив, предприемаческата активност нараства.

Част от темата

Къде са новите бизнеси?

Българските компании са по-гъвкави от западните

Филип Генов, старши мениджър "Специални проекти" и вицепрезидент на Уникредит Булбанк и Даниел Томов, управляващ партньор в Eleven пред "Капитал"



"Хората, които твърдят, че ти трябват 250 хил. лв., за да започнеш бизнес, са онези, които никога не започват." Теофил Шиков е млад, все още доста неуверен в начинанието си, но очевидно доволен. Преди няколко месеца е решил, че не иска да работи за други хора, и се е отделил, за да създаде собствена компания. Започнал е така, както в учебниците по икономикс пише, че почват всички нови бизнеси - с пари от семейство и приятели. Прави това, което е видял в опита си, че се търси - намира международни клиенти на български IT компании (виж профилите). Разчита предимно на себе си, на уменията си и като всеки току-що започващ предприемач го е страх за бъдещето. Това, както ще ви обяснят мотивационните гурута, е добре - дискомфортът е основна движеща сила.
Новите предприемачи рискуват, не се страхуват и не искат нищо от държавата освен нормална среда
Така мисли и Николай Герджиков, връстник на Шиков, който също работи в сферата на дигиталните услуги (маркетинг и оптимизиране на сайтове) и който, преди да реши да започне самостоятелно, е работил на две места. "Хората не започват, защото предпочитат сигурността. Мисля, че при повечето не е достатъчно лошо - при някои е добре, при други е кофти, но не е такова, че да излезеш на улицата да протестираш или пък да почнеш бизнес. При мен просто беше станало достатъчно лошо."


Герджиков и Шиков са част от много малка социална група в България - толкова малка, че се мери в няколко хиляди души. Това са хората, които решават да започнат бизнес и излизат от сигурността на трудовия пазар, за да проверят дали могат да плуват сами и да не се удавят.

Според международни изследвания, сред които първият национален доклад на GEM за предприемачеството в страната, тези хора са 3.5% от всички в активна възраст. Това ни дава последното място в Европа и предпоследното от 60 изследвани държави в света, като изпреварваме единствено Малайзия.


Тези стойности очевидно са притеснителни: новите бизнеси са живителната струя на всяка икономика и я подхранват с идеи, начинания и модели, като в крайна сметка я разширяват, за да печелим всички от това. Причините да няма повече такива са няколко и Шиков е прав - нито една от тях не е финансова. Първата е, че моделът е счупен още от самото начало - образованието не дава дори базова икономическа грамотност на младите хора, камо ли да ги учи на неща като лични финанси или справяне с проблеми.



Средата също не ги стимулира - поради извратеното разбиране на медиите за това какво харесва публиката и какво е важно тук позитивните примери за хора, създали и развили бизнес от нищото, се броят на пръсти. Така остават, особено в малките населени места, единствено примерите за онези, които използват връзки или схеми, за да забогатяват. Това е много сериозен и задълбочаващ се проблем - модели "Пеевски" от всякакъв мащаб отровиха дълготрайно бизнес средата и цената за това ще плащаме години наред.

Добрата новина е, че противоотрова има и вече е започнала да действа, макар все още на малко места. Но именно затова е важно да се говори за тях. IT секторът, който със заплатите, служителите и моделите си на търговия почти не изглежда като част от българската икономика, и София - с многобройните си предимства, показват че там, където трите горни пречки липсват, нови бизнеси се раждат непрекъснато. И колкото повече се работи целенасочено за промяна на ограниченията, толкова по-вероятно е процентът на предприемачите да се вдигне.

Малко ли са

Данните от изследването на GEM всъщност не бива да се четат еднозначно. Според тях макар и малко на брой повечето от бизнесите, които стартират в България, успяват да преживеят три години и половина и да се консолидират, т.е. те са оцеляващи. "Това е забележителен факт предвид сложността на средата, в която се намират", коментира единият от авторите на доклада, Венета Андонова, която е преподавател в Universidad de Los Andes в Колумбия.

В същото време през последните години в страната се създава специфична предприемаческа среда, в която все повече хора се престрашават да опитат и намират подкрепа. "Това са хора, придобили опит било в корпорация, било в чужбина, или хора, които за пръв път правят нещо", каза управляващият партньор на фонда за стартиращи компании Eleven Даниел Томов. Съвсем не са малко и фирмите, които търсят финансиране от банките, и то по-специално за стартиране.

Илюстрация


По данни на Уникредит Булбанк само в София годишно клоновете им приемат около 1000 искания за такива кредити. "Като го съотнесем към икономиката и населението, това е достатъчно добро число", смята старшият мениджър "Специални проекти" и първи вицепрезидент Филип Генов (виж интервютата). От пита си в други държави е убеден, че българските предприемачи по никакъв начин не изостават.

Предпри-какво

Сред няколкото ключови фактора, които до голяма степен спъват установяването на по-добра среда за бизнес, е образованието. Отчитат го и експертите, участвали в доклада на GEM, и хората на пазара. Те акцентират не толкова върху изграждането на технически умения, колкото върху изграждане на нагласа за предприемачество. Това означава обучението да насърчава креативността и мисленето извън рамката, да създава увереност и умение за взимане на решения. Изследването разкрива, че завършващите ученици масово не знаят как работи икономиката и каква е ролята на участниците в нея.



"За мен основен проблем е, че в образователната система няма такъв модул - не децата да се учат да създават бизнеси, а да се научат да решават проблеми. Това го няма, ние не сме го имали, не съм забелязал и сега да го има", посочва Теодор Димитров, който наскоро е създал компания за производство на тахан Theia's Tahini. Според него е много важно децата да виждат успешни примери - в учебниците и по телевизията. Той дава пример с най-скъпоплатеното засега българско IT начинание - "Телерик", което направи собствениците си мултимилионери. "Те са били на нашите чинове преди десет години", посочва Теодор, който е завършил Американския университет в Благоевград.
Липсват адекватни модели на подражание, които да показват, че правенето на бизнес е нещо добро и че всеки може да опита.

Липсата на адекватни модели на подражание, които да показват, че правенето на бизнес е нещо добро и престижно, е особено сериозен проблем. Добрите примери рядко стават публични – такива хора не са интересни за масовите медии, а и самите те често предпочитат да не са обект на внимание. Последното може да се обясни с противоречивия образ на предприемача в България в очите на обществото. Изследване на Института за пазарна икономика от 2013 г. по тази тема показва, че този образ е свързан с недоверие и съмнение. Това е напълно нормално в среда, в която всеки ден има скандали за откраднати европари, създадени компании само за да участват в търгове или схеми и, разбира се, "успели млади мъже" с очевидни връзки. "Ако погледнем за какво говорят медиите - корумпирани политици, далавери, създава се впечатлението, че за да си предприемач, трябва да имаш определена подкрепа. Никой не говори за "Уолтопия", за Progress, за "Империя онлайн", казва Теодор.

От Българската национална телевизия, която като обществена медиа е отговорна за налагането на позитивни модели на подражание, казват, че все още има "деликатен баланс между реклама и популяризиране на положителния опит". "За последните десетилетия медиите все още не са намерили ефективния модел за успешно популяризиране на добри бизнес модели. Фактът, че все още е актуална дискусията дали следва да бъдат упоменавани наименованията на фирмите при представяне на положителни постижения и общественополезни инициативи, е ясен знак, че комерсиалният и социалният компонент в работата на медиите все още се намират в противоборство", коментираха от медиата.
Младите хора днес са мотивирани от различни неща, за тях концепцията България като държава с граници и диплома, която важи от тук до там, е изключително неинтересна.
Венета Андонова, съавтор на националния доклад на GEM

"В последните години в България като цяло доминира негативизмът, по-лесно ни е да разкажем, че някой се е провалил, отколкото да разкажем история на успеха. Много усилия и умения са необходими, за да успееш да задържиш зрителя с позитивно предаване", посочва Явор Попов, продуцент и собственик на "Супернова медия", която реализира формата "Шеф под прикритие" и "Такъв е животът: Истинските герои" - с поглед към успешните бизнес практики и предприемачеството. Според него обаче този процес трябва да е двупосочен. Всеки, който опитва да разказва бизнес истории, както "Капитал" прави непрекъснато, се сблъсква с нежеланието на много малки и начинаещи собственици да говорят за себе си и за бизнеса си. Това също е следствие от съществуващата бизнес среда.

Невидими хора, невидими градове

В България тя е отровена от корупция, която дава предимство на определен кръг хора за сметка на всички останали и, наложена като норма, се превръща се в лична ценност. "Много е важно да се преборите с привлекателността на т.нар. деструктивно предприемачество - става дума за корупцията. Това е ключово", коментира Джонатан Лийви, преподавател в University of Strathclyde в Шотландия и част от екипа на GEM във Великобритания.

Изследване на Тим Ворли и Ник Уилямс от университета Sheffield във Великобритания показва очевидното - че корупцията има силно изразено негативно влияние върху предприемачеството в България и Румъния. "Предприемачите в двете страни работят в дяволски кръг, в който не могат да останат напълно независими от корупцията. Причината за това е комбинация от слаби институции и слаба предприемаческа култура, която води до това, че предприемачите или се опитват да избегнат вниманието на властите, като крият дейността си или част от нея с малка вероятност да бъдат санкционирани - ограничавайки по този начин стремежа си за растеж, или се поддават на корупция, за да развият дейността си", пише в изследването.

Особено в по-малките градове натискът върху бизнеса може да бъде убийствен, ако той не е политически свързан. Проблемът там е двоен - освен зависимостта от местната власт там често липсва както среда, така и пазар за нови видове бизнес извън традиционните услуги и търговия, където входът е или много скъп, или конкуренцията е забранително висока. "Аз съм от Ямбол, там хората са бедни, никой няма да си наеме интериорен дизайнер", обяснява Мартина Радева от IRrchitect. Теофил Шиков, който е от Разлог, шеговито казва: "Всичките ми клиенти са в София, не мисля, че в Разлог има и една регистрирана IT компания." Теодор Димитров, чието производство на тахан съчетава Добрич и Пловдив, а самият той живее в София, казва, че дори Благоевград не е бил достатъчен за него. "Аз исках да съм в по-качествена среда, която е наситена с повече успешни хора." Това, разбира се, е омагьосан кръг - колкото повече активни хора напускат и решават да правят бизнес другаде, толкова по-малки стават възможностите на градовете извън София, Пловдив и Бургас да привличат и задържат талант.

Идея = бизнес ≠ кредит

На фона на всичко това фактът, че в България се наблюдава раздвижване на предприемачеството, има вече създадена екосистема, натрупан опит, сектори и места, в които е възможно да видиш всякакви нови бизнеси, е причина за оптимизъм. Това се случва все още на твърде малко места и в твърде малко сектори, но показва, че надежда има. Историите на млади хора, които са решили, че харесват свободата да решават, бъркат, правят неща и да се развиват, говори, че ако се фокусираме върху пречките това да се случва на други места, българската икономика ще открие свеж и важен източник на енергия.

Според Венета Андонова от GEM имаме предпоставките - има ново поколение, което много по-уверено чупи старите ограничения. "Младите хора днес са мотивирани от различни неща, за тях концепцията България като държава с граници и диплома, която важи от тук до там, е изключително неинтересна. Те са много по-освободени, разчупени и способни за адаптиране към мултикултурна среда", казва Андонова.

За голяма част от днешните предприемачи за стартирането на бизнес е необходимо най-вече да имаш добра идея и желание. Интернет, развитието на онлайн услугите и европейският пазар правят възможно започването без много капитал и служители и стигането до клиенти навсякъде по света, извън свиващия се демографски български пазар. Голяма част от стартъпите на практика тръгват от компютъра вкъщи, с минимални инвестиции.

Наличието на фондове като Eleven и Launchub беше полезно за средата, но далеч не е необходимо условие, за да има повече нови бизнеси. Огромна част от предприемачите не ползват стартов венчър капитал, за да започнат, а доста от тях изпитват недоверие към банките. Понякога стигат дори парите от бригади в чужбина, които младите хора днес правят непрекъснато. Това е интересна промяна в настройката - Шиков, Герджиков, Димитров и други като тях просто не искат банкови кредити, защото са формирани от годините на кризата, в които са виждали какво може да направи един лош кредит.

Те очевидно приемат риска, работили са някъде преди това, което според Филип Генов е добре - хората с опит са по-добри в решенията си. Добре е и че са идеалисти. "Повечето хора, които почват бизнес, сигурно са такива и не знаят какво ще им се случи. Аз, ако знаех, нямаше да почна", казва Николай Герджиков.

Не очакват подкрепа от държавата, а само нормална среда. "Това, което очаквам от нея, е да се изчисти, да въздава някаква максимално адекватна справедливост. Ако има равни правила за всички, това за мен би било абсолютно достатъчно", смята Бранимир Брозиг, косъздател на архитектурното студио I, Architect заедно с Мартина Радева.

Точно това, разбира се, е най-трудното за разлика от раздаването на еврофондове.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса

Това е една от целите на зам.-кмета по дигитализация Владимир Данаилов

24 май 2020, 1159 прочитания

"Репортери без граници" осъди натиска на властта над "Капитал" и "Дневник" 2 "Репортери без граници" осъди натиска на властта над "Капитал" и "Дневник"

Организацията смята, че запорът на активи на Иво и Галя Прокопиеви се извършва, за да се измести вниманието от скандала за търговия с влияние в хазарта

23 май 2020, 3912 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Картел по мейл

Веригите бензиностанции са обсъждали редовно цените и продажбите си с конкурентите

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10