Малки истории, големи надежди

Николай Герджиков от половин година е собственик на компания за дигитален маркетинг. Учил е в Американския университет. Създава собствен бизнес, защото не е бил доволен от предишните си двама работодатели. "Бяхме се договорили за някакви резултати, които аз постигнах, но се смени мениджмънтът и договорката отпадна. Тогава реших, че не мога да разчитам на тези хора за прехраната си", обясни той. Казва, че е бил наивен, когато е започнал. "Но повечето хора, които почват бизнес, вероятно са наивни и не знаят какво ще им се случи. Ако знаех, надали щях да започна."Започва без много капитал – събрал няколко хиляди лева и си намерил външни изпълнители, с които да работи. Това е възможно предимно в IT сферата.Не харесва банките, не смята, че са честни спрямо бизнеса. "Имам опит с бизнеса на баща ми и майка ми, които имаха няколко кредитни линии и европроект. Плащането по европроекта се забави и някакъв чиновник в София реши, че бизнесът им не е стабилен, и направи всички кредитни линии изискуеми. Едва се оправиха. Надявам се никога да не се наложи да прибегна до банково финансиране", казва той.

Автор: Надежда Чипева

Бранимир Брозиг и Мартина Радева създават архитектурно студио IRrchitect преди година и половина. Занимават се основно с интериорен дизайн на офиси и жилища. Започват с идеята, че искат да правят "безкомпромисен дизайн", където няма "специфични партньорства между доставчици и дизайнери", а клиентът е на първо място. Началната инвестиция е от парите, които са спестили от студентска бригада.Необичайният за техния сектор модел, в който клиентът е във фокуса, засега им носи основно морална удовлетвореност. "Вярвам, че ако започнеш бизнеса си със свой интегритет и не направиш компромис с нещата, в които вярваш, това много бързо после ще се превърне в гръбнак на бизнеса ти и ще започнеш да набираш инерция именно заради това", казва Мартина. "Ако сме коректни към хората, с които работим, това ще ни се върне", добавя Бранимир. Според тях решението да започнеш собствен бизнес не е трудно. Трудно е да продължиш да го правиш.Смятат, че тяхното поколение е по-склонно да рискува и да остави сигурна работа, за да започне свой проект. "В един момент започва да ти става важно какво правиш, какво променяш, какво оставяш след себе си, не какво имаш в банковата сметка", смята Мартина.

Автор: Надежда Чипева

Теодор Димитров е завършил Американския университет и от половин година се занимава с производство на тахан и мед заедно с приятелката си. "Много харесваме продуктите, но видяхме, че на българския пазар няма силна марка, която хората да свързват с постоянно качество", казва той за предприемаческата си идея. За продуктите избират името Theia's Tahini. Част от финансирането идва от предишен негов бизнес, с другата помагат родителите. Стартовият капитал за предприятието е от порядъка на 10 хил. лв. Продават 95% от тахана директно на крайни клиенти през онлайн магазина си и използват дигитален маркетинг.Решението да започне този бизнес не е било трудно, но по пътя нататък е имало моменти, в които му се е искало да се откаже – главно заради множеството регулации покрай производството на храна. "Важно е да имаш дисциплината и волята да продължиш", казва Теодор. Най-голямата пречка, която е срещал дотук, е сивата икономика. "На фестивалите, на които се предлагат храни от производители, ние сме единствените, които си носят мобилен касов апарат."

Автор: Надежда Чипева

Теофил Шиков стартира бизнеса си Out2Bound преди три месеца. Идеята е да помага на IT компании, като им намира клиенти. Учил е журналистика, но опитът му е в продажбите и бизнес развитието на IT компании, тъй като три години се е занимавал с това. Така се е родила и идеята за стартъпа. Проектът не е изисквал почти никаква начална инвестиция."Изградили сме методология, чрез която на месечна база откриваме потенциални клиенти в цял свят, които са целта на нашите клиенти в България", казва той. По думите му услугата не е уникална в света, но те са първите, които я предлагат на българския пазар. И най-голямото предизвикателство засега е, че местните потенциални клиенти все още трудно приемат този модел.Приходите на компанията идват от фиксирана месечна такса плюс процент от всяка сключена сделка с клиент. За 3 месеца вече имат 5 клиента и пайплайн от 50 компании, с които предстои да се срещнат. Идеята е до Нова година да имат поне 20 плащащи български клиента, за да има бизнесът смисъл. Вярва, че се движи в правилната посока, но е подготвен за всичко. Със съдружника си са решили да си дадат една година - след това "или go big, или go home".

Автор: Надежда Чипева

Георги Атанасов е моторът на първата по рода си българска минна машина. Инженер от Техническия университет, завършил Училището по мениджмънт към Нов български университет, работил за Sandvic и "Дънди прешъс металс Челопеч", решил да търси нови хоризонти. Обръща се към "Лъки инвест" с предложение да им разработи пробивна машина - по-малка от съществуващите, което би й позволило да влиза на места, където преди се е работило на ръка. Това решава и основен проблем – обедняването на добиваната руда. "Лъки" откликват и така Георги създава "Алеги инженеринг". Договорката е неговата фирма да осигури инженеринга, което той финансира със спестявания, а "Лъки" да покрие разходите за частите и да предостави помещение за сглобяване на машината. По проектирането работят седем души, включително един инженер-конструктор от Ботевград - по Skype.Работата отнема около година и половина – от проучването до въвеждането в експлоатация, и от три месеца машината вече работи в реална среда. Целта сега е да се произвеждат такива машини за български предприятия и за компании от региона. В момента изгражда работилница в родния си Пирдоп.

Автор: Юлия Лазарова