Българските компании са по-гъвкави от западните

Филип Генов, старши мениджър "Специални проекти" и вицепрезидент на Уникредит Булбанк и Даниел Томов, управляващ партньор в Eleven пред "Капитал"

Филип Генов, Уникредит Булбанк и Даниел Томов, Eleven
Филип Генов, Уникредит Булбанк и Даниел Томов, Eleven    ©  Надежда Чипева
Филип Генов, Уникредит Булбанк и Даниел Томов, Eleven
Филип Генов, Уникредит Булбанк и Даниел Томов, Eleven    ©  Надежда Чипева

Българските компании са по-гъвкави от западните

Филип Генов, старши мениджър "Специални проекти" и първи вицепрезидент на Уникредит Булбанк

Това, върху което нашите предприемачи имат да поработят, е запазване на мотивация и хъс ден след ден.

През погледа ви като банка може ли да се каже, че българите тръгват да правят бизнес?

- Бяхме правили изследване, че в клоновата мрежа на Уникредит Булбанк само в София само за една година се приемат около 1000 искания за кредитиране от предприемачи, и то специфично на започващи компании. Бих казал, че в цяла България числото ще е 1300 - 1500, и то само за една банка, макар и най-голямата. Като го съотнесем към икономиката и населението, това е достатъчно добро число, за да има интерес от финансовия свят и да има интерес от гледна точка на екосистемата, която се занимава с предприемачи.

Какво може да подобри предприемаческата среда?

- Има много, което държавата може да направи, за да подкрепи предприемаческата дейност и цялата екосистема. В Италия например има държавен фонд - Fondo Strategico Italiano. Той покрива 80% от загубите на финансовите инвеститори в предприемачи, които действат в сферата на индустрии, които за Италия са стратегически. Ако имахме такова нещо в България, ние като банка щяхме да сме по-позитивни, а и акселераторите щяха да инвестират повече. Благодарение на техните усилия се създаде една екосистема, в която има кого да попиташ. Това е много по-важно, отколкото някой в училище да ти преподава стойността на парите или как се пише бизнес план. Смислено усилие би било държавата да помага на тази кооперираща си екосистема.

Това не означава, че образованието не би могло да прави много повече – може, но грешно би било да учи хората на някакви технически умения. Усилието трябва да бъде не в университетите, а в средното училище, за да знаят хората какви са възможностите за реализация като кариера. Защото не всеки става за предприемач. Какво прави една икономика, какви са различните участници в тази икономика, защо има фирми, защо има банки... Учениците в 11-и клас не знаят.

Как стоят българските предприемачи в сравнение с тези в Западна Европа?

- Нашите предприемачи категорично са много по-добре и много по-експортно ориентирани от западноевропейските. Това го твърдя от личен опит. Българските компании са по-гъвкавите, по-динамичните, по-предприемчивите, по-гладните в хубавия смисъл на думата. Това, че в България средната възраст на предприемача е по-голяма, отколкото в Западна Европа, означава, че хората са по-подготвени, по-стабилни и по-добре преценяващи житейски ситуации. Един 35-годишен човек категорично има повече опит от един 21-годишен.

Кои са най-рисковите периоди за младия бизнес?

- Имаме исторически данни, правихме изследвания какво се случва с българските компании година след година. Ако една компания не фалира в рамките на първата година, следващият голям риск е след петата година. Тогава на основателите малко им секва мотивацията. Това, върху което нашите предприемачи имат да поработят, е запазване на мотивация и хъс ден след ден. Или в първата, или между пета и седма година нещата са под въпрос. Правихме изследване на каква възраст фирмите най-добре се развиват като печалба и като ръст на продажбите. Оказва се, че фирмите между 2- и 3-годишна възраст са шампиони. Следващите са тези над 10-годишна възраст. Това са вече играчите на дълго разстояние. Научили са се. Може би не са следващите unicorn-и или тези, които ще направят следващия фейсбук, но съвкупността от тези играчи е гръбнакът на една икономика.

В IT сектора се създаде подкрепяща среда

Даниел Томов, управляващ партньор в Eleven

Сега има много повече познания и опит както за успеха, така и за неуспеха. Това е много важно, за да стартираш нещо.

Има ли интерес към стартиране на технологични компании, какво показват вашите наблюдения?

- Досега сме разгледали около 5000 проекта, за да стигнем до 115 сделки за около три години. От тях от България са около 1000 проекта, другите са от региона. Това, което видяхме последните 3-4 години, е, че в началото беше по-трудно, хората изчакваха да видят какво се случва. След това обаче много от тях решиха да пробват да направят нещо. Това са хора, придобили опит било то в корпорация, било в чужбина или хора, които за пръв път правят нещо.

Ако нещо липсваше в системата, това беше достатъчно капитал. Когато имаш този капитал, екосистемата започва да се саморазвива, все повече хора решават да пробват. Поне в нашата сфера, информационните технологии, сега има много повече познания и опит както за успеха, така и за неуспеха. Това е много важно, за да стартираш нещо. В момента предприемачите в технологичния сектор са много по-умни и мъдри. Освен това започна да се създава средище, място, където хората говорят и обменят опит, има системно натрупано знание. В началото беше екзотика частният сектор да инвестира в технологични компании, случваше се, но рядко. В момента все повече се появяват частни инвеститори, които решават да пробват, говори се за бизнес ангели.

Колко хора в технологичния сектор успяват и какво става, ако се провалиш?

- В нашата индустрия обикновено всички правят възвращаемост върху фонда от 5% от портфейла. Това е исторически. Другите проекти може да се случат или не, но така работи индустрията. Конкретно за технологичните предприемачи, ако нещата не се получат, естествено това е стрес, след като си работил 2-3 години по един проект. Хубавото е, че в България се създаде подкрепяща среда. Има преливане на ресурси, т.е., ако не успееш, ти си научил нещо, може да помогнеш на друго начинание или да стартираш ново начинание. Поне в технологичната сфера има дух на другаруване, това е още времето на БАСКОМ.

Ако един загуби бизнес, други хора от асоциацията му прехвърлят бизнес. За тях е важно те да останат. Има ситуации, когато няколко компании си партнират. Например те знаят, че ако отидат в Норвегия при много голям клиент, поотделно не могат да го спечелят, но ако отидат заедно и направят общо предложение – единият е добър в едно, другият в друго и те се допълват, те отиват и печелят клиента. Отделно има морален кодекс за некражба на кадри и много позитивни неща, които се пренасят в цялата среда. Затова хората си помагат. Защото шансовете на едно начинание да не се случи, да не успее, са огромни. Но има места, където някои успяват повече. Това зависи изцяло от средата - дали тя е достатъчно подкрепяща. Поне в технологичния сектор в момента София е в топ 10 местата в Европа.