Разговор за много, ама наистина много пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разговор за много, ама наистина много пари

Парите, които усвои България за първия си период на членство в ЕС

Разговор за много, ама наистина много пари

Еврофондовете помагат много на Европа, твърди ЕК. В тях има много скрити дефекти, отговаря реалността

Огнян Георгиев
20069 прочитания

Парите, които усвои България за първия си период на членство в ЕС


Всяка година в Брюксел в началото на октомври се води разговор за много пари.

Европейската комисия нарича събирането Open Days и го е посветила на най-големия финансов пакет в портфейла си - за регионална политика (познат в България като кохезионни и структурни фондове, или още по-просто - еврофондове). Тази година комисията реши да се похвали и точно преди събитието извади огромен доклад за ефектите от тази политика в последния програмен период - 2007 - 2013 г. За хвалене, трябва да признаем, има какво.

Според числата са били оползотворени (или усвоени, както е другият любим термин) 346.5 млрд. евро, които ще генерират допълнителен ръст на БВП до 2023 г. в размер на почти трилион евро. С други думи, всяко евро от тези пари, твърди анализът на комисията, ще донесе 2.74 евро ползи на икономиките в съюза (виж графиките). Четиристотин хиляди малки и средни предприятия са получили финансиране, един милион нови работни места са били създадени (тук не влизат парите от Социалния фонд, който финансира всички програми за заетост). Наред с това има и доклади по държави. Българският съдържа данни, които сигурно са познати вече на 99.9% от българското население от речите на Бойко Борисов - ремонтирани пътища, жп линии, работни места.

Кохезионната политика, иска да намекне комисията в доклада си, е един малък триумф.

Достатъчно е да огледате обаче лицата на хората в залите на Open Days и ще разберете, че нещата не седят точно така. Основният въпрос, който се задаваше на всяко събиране там, беше ще съществува ли тази политика и след 2020 г. "Тя е под заплаха. Искат да я заменят, развалят, спрат", каза зам.-председателят на Комитета на регионите. Защо?

Едната причина е чисто икономическа. Ако излееш толкова голяма финансова инжекция право в инвестиционните артерии на 27 икономики, е нормално да засилиш ритъма и да произведеш някакъв резултат. Въпросът е достатъчен ли е той и колко дългосрочно ефективни са тези инвестиции. Втората е политическа - в един ремонтиращ се съюз дори най-старите мебели ще бъдат местени.

Да започнем с икономическата

Основната причина да съществува кохезионната политика и по-развитите държави да плащат за развиването на по-изоставащите е да се постигне някакво ниво да сближаване, за да работи добре единният пазар. Проблемът е, че според самия доклад на комисията това почти не се е случило на много места. Някои региони, предимно тези на столиците на новите държави членки, са се представили много добре и са стигнали по-слабо развитите западни региони. Но много други не само не са се развили, но продължават да изостават (Северозападна България например).

Причината за този провал, както самата комисия призна, е раздаването на пари, без да се държи особена сметка за целите. На хартия имаше някакви стратегии, но на практика никой от измерителите в тях не беше задължителен. Ако се чудите защо се появиха толкова много градинки в българските градове и села или защо съществуват проекти за дограма в сгради, които никой не ползва, това е отговорът. "Въведохме в новия период 2014 - 2020 г. надзор над постигането на целите. Това е един от уроците, които научихме", казва Мариана Хрисчева, ръководител на отдел "Оценка и европейски семестър", в отговор на въпрос дали е имало постигнати цели. "Сега имаме индикатори, които съществуват, но не бяха задължителни. И затова не беше лесно да следим прогреса."

Според доклада "много малко програми имаха фокус върху резултатите и измерваха прогреса", а въвеждането на такива измерители сега "ще изисква културна промяна на много места". Например инвестициите в туризъм и култура често са били водени от общините и са давани най-вече за строителство (като крепостите на Божидар Димитров). Това може да има негативни ефекти, твърди анализът на комисията, като например умишлено раздуване на проектите и слаба дългосрочна финансова устойчивост.

Разбира се, трябва да се има предвид, че този период съвпадна с най-голямата съвременна икономическа криза. Според авторите на анализа, които са 14 отделни организации и са изследвали всеки аспект на фондовете, напълно вероятно е без тази финансова подкрепа, колкото и пропиляна да е част от нея, много от държавите в ЕС да имаха още по-сериозни проблеми. "Кохезионната политика спря спада, който иначе щеше да е много по-дълбок", казва Хрисчева. Всъщност ясно се вижда как от различия между държавите през 2007 г. сега в ЕС вече става въпрос за различия вътре в самите държави, т.е. има раздалечаване между някои региони в отделните страни. Например София е вече тотално различна икономика от останалите български градове.

Но тази спасителна сламка доведе до много притеснителен ефект. За всички нови държави членки до 2013 г. фондовете са отговаряли за между 20 и 60% от публичните капиталови инвестиции, а в някои държави като Унгария, Словакия и Латвия тези европари са отговорни за над половината публични инвестиции.

В България сумарният процент до 2013 г. е около 38, но истински страшното идва по-късно - през 2015 г. този процент е вече 50 според данните на Министерството на финансите. Ръстът е драматичен - от 11.6% през 2008 г. делът им във всички публични инвестиции тук е стигнал 77% през 2015 г., а на местно ниво - в общините, това финансиране почти на 100% измести всеки собствен ресурс. С други думи, еврофондовете пристрастиха икономиките на новите членки към този вид "безплатни" пари и това ще означава много трудно преминаване към друг модел по-късно.

Което ни води до втория проблем - политическия

Комисията е категорична, че позитивните ефекти от фондовете се усещат както в новите, така и в старите страни членки - заради повишения износ. Но когато Великобритания напуска, Германия се кара с Централна Европа, а мигрантите натискат националните бюджети, е много трудно да водиш спокойни разговори за пари. Неслучайно на Open Days ги няма онези, които в останалото време решават какво ще става с тези пари - правителствата.

Една от промените вече е видна - под натиска на страните донори комисията въведе повече финансови инструменти, където да ангажира частен капитал и така да умножи ефекта с по-малко налични средства. Свикналите с грантове роптаят срещу това. Другата промяна беше поставянето на ясни цели и задължителни индикатори, които искат от страните да реформират, за да докажат, че от тези пари има ефект. На това дължим наченките на водна реформа в България, промените на Закона за обществените поръчки, стратегията за реформа в здравеопазването и още много други, които държавата сама надали щеше да прави.

Но дори и така, напълно сигурно е, че парите за тези фондове ще намаляват още след 2020 г. Страни като Германия и Холандия не искат вече да поддържат съществуващата система. От една страна, е много трудно да защитят пред избирателите си защо продължават да се дават пари само на държави, чиито граждани така или иначе пристигат масово в Западна Европа. Последното проучване на Евробарометър по въпроса, от края на 2013 г., сочи, че повечето граждани на страните от Западна Европа не знаят за проекти, финансирани от ЕС, и огромна част от тях смятат, че ЕС трябва да инвестира навсякъде, не само в изоставащите региони.

"Направихме много, но не се рекламираме достатъчно", заяви комисарят по регионалната политика Корина Крецу в Брюксел. Това е странен аргумент - в страните, където тези фондове работят, например България, огромен процент от хората знаят за съществуването им. Там, където те не финансират нищо - като в Холандия, е нормално да не се познават. Още милиони за рекламни материали няма да променят това.

Един от участниците от Източна Европа, разгневен от плановете за промени, заяви на комисията: "Заплашвате основния инструмент за инвестиции в малките населени места, когато евроскептицизмът е във възход." Но ако основният инструмент за поддържане на европейската солидарност са парите, а не ценностите, това е съюз, обречен на разпад така или иначе.

И тук е скрит най-големият грях на европейските "безплатни пари". Той е ясен за всеки жител на страни като България, както личи в този цитат на унгарската медийна анализаторка Мария Вашарели по повод затварянето на най-големия опозиционен вестник в Унгария: "Ако ЕС не беше финансирал строителството и функционирането на диктатурата на Орбан, цялото нещо щеше да се срине. Независимо колко е болезнено, трябва да се посочи, че разрушаването на "Непшабадшаг", един от последните бастиони на свободната преса, беше купено с огромните пари, налети в страната, които се ползват от криминалните олигарси на една криминална държава." Някои неща, изглежда, не могат да бъдат уловени в докладите на комисията, независимо колко страници са.

Всяка година в Брюксел в началото на октомври се води разговор за много пари.

Европейската комисия нарича събирането Open Days и го е посветила на най-големия финансов пакет в портфейла си - за регионална политика (познат в България като кохезионни и структурни фондове, или още по-просто - еврофондове). Тази година комисията реши да се похвали и точно преди събитието извади огромен доклад за ефектите от тази политика в последния програмен период - 2007 - 2013 г. За хвалене, трябва да признаем, има какво.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    bvm1433088109432231 avatar :-|
    VINS VINSOV

    Вместо Орбан, да се чете Борисов-Пеевски.

    Бел. авторът.

  • 2
    franklin avatar :-|
    franklin

    "Например инвестициите в туризъм и култура често са били водени от общините и са давани най-вече за строителство (като крепостите на Божидар Димитров). Това може да има негативни ефекти, твърди анализът на комисията, като например умишлено раздуване на проектите и слаба дългосрочна финансова устойчивост."

    Най-много европейски при се присвояват в общините, със знанието и покровителство на изключителния експерт по еврофондове Т.Д.

  • 3
    franklin avatar :-|
    franklin

    Извинявам се за грешките - "европейски пари" и "покровителството".

  • 4
    musashii avatar :-|
    musashii

    Наистина има много злоупотреби с еврофондовете,но и много полезни неща се правят.В кварталът,където живея благодарение на еврофондовете се изгради канализация,смениха водопроводните тръби и ремонтираха улиците.Без еврофондове тези неща щяха да станат на куково лято.Така че проблемът не са еврофондовете,а това ,че се краде много от тях и се правят безмислени проекти като стадиони в села с население 300 човека,повечето от които старци.

  • 5
    musashii avatar :-|
    musashii

    Уникален аргумент се дава в статията-еврофондовете подобрили живота на хората,защото ако не били те Орбан нямало да е толкова популярен,което било нещо много лошо.Изводът-по-добре хората да нямат канализация и да изливат фекалиите в ями,само и само Орбан да не е на власт.

  • 6
    mrpetrov avatar :-|
    mrpetrov

    Това е като роман на Аян Ранд, направо е страшно. Няма как бюрократи без реален бизнес опит да инвестират правилно пари. Този който инвестира трябва да познава страха от загуба, който е основния двигател на успешните инвестиции.

  • 7
    plamen_b avatar :-|
    plamen_b

    <<е много трудно да защитят пред избирателите си защо продължават да се дават пари само на държави, чиито граждани така или иначе пристигат масово в Западна Европа>>

    Има голяма разлика _защо_ източноевропейците пристигат в Западна Европа. Ако става въпрос за социален туризъм (70.000 българи са на социални помощи в Германия) въпросът защо трябва да се плащат допълнителни пари на България е резонен. Ако обаче става въпрос за млади българи изучили се в България и след това работещи в Германия и плащащи вноски в нейната социална и пенсионна система, за избирателите там би трябвало да бъде разбираемо защо под една или друга форма Германия да помага на икономиката на България.

    Федерализацията на ЕС и превръщането му в Европейски Съединени Щати би трябвало да предполага още по-силни механизми за преразпределяне между отделните държави. Например, на федерално ниво в САЩ работят общата пенсионна система (Social Security), общата система за застраховане на банковите влогове (FDIC), фондовете за медицинско осигуряване на пенсионери и бедни (Medicare и Medicaid), а по време на дълбоката рецесия преди 7-8 години - и част от помощите за безработица. Такова преразпределение на ниво ЕС би помогнало, например, за "изглаждане" на икономическите сътресения в една страна като Финландия свързани с проблемите на една компания (Nokia), конкретни индустрии (лесодобива и хартиената промишленост, ударени от намаляването на потребностите от хартия поради развитието на Интернет) и търговията с една страна (Русия, поради санкциите).

    Директните финансови помощи от ЕС към отделните граждани също така биха заобиколили некомпетентостта и корупцията на националните бюрокрации. Само че в този случай би ставало въпрос за много повече от "много, ама наистина много пари".

  • 8
    42 avatar :-|
    42

    От числата на графиката които сме получили от ЕС, като извадим самоучастието и членския внос, се получава една мизерна сума която не си струва издръжката на огромния чиновнически апарат. Еврофондовете изкривяват пазарното стопанство, корумпират обществото и са комунизъм от най-чист вид.

  • 9
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Бедните страни са бедни основно заради корупция и беззаконие, които целенасочено създават зависими хора без критично мислене и в по-малка степен заради липса на предприемчивост. Изравняването на стандарта означава средствата от фондовете да се насочват от безпристрастни и компетентни чиновници. Не че няма такива в развитите демокрации, но подлагам на съмнение дали народите на тези демокрации имат съответната мотивация да помагат на останалите

  • 10
    plamen_b avatar :-|
    plamen_b

    [quote#8:"42"]От числата на графиката които сме получили от ЕС, като извадим самоучастието и членския внос, се получава една мизерна сума [/quote]

    За програмния период 2014-2020 България получава по различни програми 9,9 милиарда евро, което прави около 1363 евро на глава от населението:

    https://cohesiondata.ec.europa.eu/countries/BG

    За мизерните доходи на голямата част от българското население това е значителна сума.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK