Прокуратурата обвини двама ексдиректори на НЕК за "Белене"

Мотивите на обвинението се основат на доклад на финансовата инспекция от 2012 г., а изчислената вреда е 77 млн. евро.

След като от четири години прокуратурата се опитва да открие виновни за злоупотребите по проекта "Белене", а после прекрати разследването "поради липса на престъпление", сега на двама от шефовете на Националната електрическа компания (НЕК) Мардик Папазян и Любомир Велков бяха повдигнати обвинения за нанесени вреди за 77 млн. евро. Двамата бяха директори на държавното дружество по време на управлението на тройната коалиция от 2005 до 2009 г. и бяха основни действащи лица за рестартирането на проекта, избора на руската "Атомстройекспорт" за изпълнител на проекта и подписването на редица споразумения, които обвързват страната ни с плащания по него. Сега освен изхарчените на площадката 1.4 млрд. лв. страната ни дължи още 620 млн. евро на руската компания заради поръчаното оборудване за централата.

Според Софийската градска прокуратура (СГП) в края на 2007 г. двамата изпълнителни директори са продали старото оборудване за "Белене", изработено от "Шкода", без цената да бъде одобрена от лицензиран оценител и без да получат разрешение за сделката от Министерството на енергетиката, което е принципал на НЕК. Въпросните нарушения бяха констатирани в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, която проверяваше проекта от 2009 до 2013 г. В него на практика се вижда неспазването на много други изисквания, които прокуратурата също е могла да вземе предвид на много по-ранен етап.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Обвинението срещу двамата бивши директори става няколко седмици преди президентските избори и една година преди изтичането на давността. Разследването беше възобновено, защото НЕК, Министерството на енергетиката и БЕХ обжалваха решението на прокуратурата за прекратяването му.

Сделка без (за) милиони

Изкупуването на старото оборудване за "Белене" беше част от сделката с "Атомстройекспорт" за изграждането на ядрената централа. При преговорите Папазян и Велков пропускат, че като държавно предприятие НЕК е длъжна да определи цената на оборудването чрез лицензиран оценител, а продажбата да стане чрез търг или конкурс. Оценка все пак е направена, но от архитект-инженера "Уорли парсънс", според който пазарната цена е 295 млн. евро. Определянето на тази стойност става въз основа на натрупан опит и цени на сключени подобни сделки, става ясно от доклада на временната анкетна комисия по проекта "Белене" при първия мандат на ГЕРБ. Повечето от данните в него се основават на доклада на АДФИ. Въпреки определената от консултанта цена сделката с "Атомстройекспорт" е на стойност 205 млн. евро, което е с 90 млн. евро по-малко.



Освен това Велков и Папазян са се договорили всички допълнителни разходи като товарене и транспортиране да бъдат за сметка на НЕК. В крайна сметка изнесеното оборудване е на стойност 164 млн. евро, от които "Атомстройескпорт" плаща едва 87.6 млн., а останалите 77 млн. евро прихваща като допълнителен разход. Изплатените суми за разходи обаче не са били документирани, а от ACE отказват да ги представят, въпреки че са били поискани от тях, става ясно от доклада на АДФИ.

Въпрос на пазар

По време на изслушването си в парламентарната комисия Папазян посочва, че "пазар на това оборудване няма. То е отпреди 20 години. Концепция, която е остаряла. Ако не го купят руснаците, ние просто трябва да го нарежем и да го продаваме на скрап", посочва той.

Интерес към оборудването обаче е имало и от страна на АЕЦ "Козлодуй", тъй като то е идентично и е можело да послужи при предстоящата модернизация на централата за удължаване на живота на двата блока. Писмо за този интерес е било изпратено от изпълнителния директор на "Козлодуй", но явно сделката вече е била договорена с руснаците.

В момента оборудването на "Шкода" е монтирано в Русия и функционира.

Сделка без разрешение

Освен че сделката за оборудването е сключена за много по-ниска стойност от реалната, бившите директори на НЕК са я подписали без съгласието на принципала си. Пред парламентарната анкетна комисия те твърдят, че през ноември са подписали само рамково споразумение, но реален договор за продажба е сключен един ден преди Министерството на енергетиката да даде съгласието си за сделката.

Сега от прокуратурата посочват, че разследването продължава и в следващите седмици ще има нови действия по предявяване на наказателна отговорност на виновни длъжностни лица. Засега мярката за неотклонение, наложена на двамата бивши директори, е "подписка".