Протестният вот ще се брои за резултатите от президентските избори
Отпада таванът за броя изборни секции в страните от ЕС, в останалите държави остава ограничението до 35 секции
Капитал
Квадратчето с опция за гласуване "Не подкрепям никого" остава в бюлетината за предстоящите избори за президент и вицепрезидент, като този протестен вот ще влиза в общия брой на действителните гласове, спрямо които ще се пресмята процентът на подкрепа на отделните кандидати. Гласовете "не подкрепям" ще се отчитат и при резултатите на другия мажоритарен вот - за кметове, но не и при пропорционалните избори за народни представители и общински съветници. В държавите членки на ЕС ще могат да се образуват изборни секции без ограничение, а в държавите извън ЕС общият брой на изборните секции не може да надвишава 35.
Това са промените в Изборния кодекс, които правната комисия на парламента подкрепи в сряда след повече от тричасово заседание.
Възможно ли е и колко ще струва
Според председателката на ЦИК Ивилина Алексиева промяната в технологията за отчитане на резултата на протестния вот ще може да се направи сравнително бързо, но все още не може да се каже колко ще струва това. Иначе промяната в изборните книжа, протоколите, методическите указания и др. може да се случи за един ден.
Далеч по-големи биха били разходите, ако бъде взето решение изцяло да се премахне квадратчето "Не подкрепям", каквото предложение имаше, защото голямата част от бюлетините за президентския вот вече са отпечатани. Новият тираж ще струва над 2 млн. лева, а новите технически характеристики на бюлетините, промяната в протоколите и програмните продукти, подмяната на разяснителната кампания, която в момента вече е тръгнала и акцентира върху квадратчето, ще изискват време и биха създали много затруднения, заяви Алексиева.
Друг е въпросът дали БНБ би имала технологична възможност да отпечата наново бюлетините, при положение, че се провеждат избори в район "Младост" в столицата и за тях също се отпечатват бюлетини.
Одобрени са 3 от 12 законопроекта
За разглеждане на заседанието на правната комисия бяха внесени 12 законопроекта, внесени от депутати от различни политически сили. От тях мнозинството подкрепи само три проекта – внесени от депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок, както и един общ, подписан и от Патриотичния фронт и отразяващ в духа на споразуменията от началото на тази седмица. Участието на националистите в заседанието на правната комисия се ограничи в защита на задължителното гласуване и на ограничението за изборни секции в държавите извън ЕС, най-вече Турция. Същевременно, не мина законопроектът на Велизар Енчев, внесен още през юли, който предлага да не се допуска въобще образуване на изборни секции в държави, в които има обявено извънредено и/или военно положение. Това предложение бе подкрепено дори и от БСП, но не събра достатъчно мнозинство. То би довело до възможност да не са образуват никакви секции в Турция за предстоящите избори, но и например във Франция също така.
БСП и ДПС последователно настояваха за отпадане на задължителния вот и на опцията "не подкрепям", която според тях е противоконституционна и нарушава основни права на гражданите. Независимият Георги Кадиев също бе предложил отпадане на тези "новости" в кодекса.
В спора бяха намесени решения на Съда по правата на човека в Страсбург, които се цитираха и от едната, и от другата страна. Данаил Кирилов цитира решение от 1971 г. на ЕСПЧ, според което задължителното гласуване не нарушава основните свободи, защото то само задължава избирателя да отиде до секцията, но не му налага каква бюлетина ще пусне.
А Четин Казак припомни решението на Страсбург, с което България бе осъдена заради касирането на вота в Турция на парламентарните избори през 2009 г., което бе направено с решение на Конституционния съд.
