С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
28 21 окт 2016, 17:26, 27332 прочитания

Да изчезнеш в нощта

Поредното тайно експулсиране на гюленисти отново постави въпроса има ли върховенство на закона в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Преди всичко е националният интерес на държавата пред защитата на отделни права." Така председателят на парламента в отпуск и кандидат на управляващите за държавен глава Цецка Цачева отговори на въпроса дали правата на седмината турски граждани, изведени тайно от България в края на миналата седмица, са гарантирани. Тази нейна теза, лансирана по време на кандидатпрезидентския дебат в bTV, стресна дори и нейния опонент Румен Радев, който не разбра как така има конфликт между национална сигурност и закон. Последваха остри критики срещу Цецка Цачева от юристи, политици и правозащитници, които не можеха да допуснат, че високопоставен държавник може с лекота да зачеркне ценностите на правовата държава.

Опитът на МВР първоначално да покрие случая и последвалите неубедителни обяснения на властите засилиха съмненията за това, което реално се е случило със седемте турски граждани, свързани с движението на Гюлен.


Приликите с експулсирания, също така тайно, преди два месеца турски бизнесмен Абдулах Бююк са знак, че подобни действия на правоохранителните институции са се превърнали в рутина.

Да научиш от съседа
За това, че България е предала на Турция седемте нелегално влезли в страната гюленисти, едва ли щеше да се разбере, ако не бяха турските медии, които писаха за експулсираните в понеделник.

"Хюриет" съобщи, че сред задържаните има трима комисари, уволнени от полицейските дирекции в Диарбекир и Коджаели (Юнус Д., Абдулакадир Ч., Югур С.), преподавател в университета в Малатия (Юнус Хайри И.), журналист от закрития в. "Заман" (Фехти А.), преподавател по физика и математика в гимназия в Бурдур (Сонер Й.) и обвинен в търговия с наркотици собственик на магазин (Йомер Й.).



Въпреки че от събитията бяха минали няколко дни, МВР не беше съобщило нито че има задържани турски граждани, нито че те са били предадени на турските власти.

Всъщност информация за задържаните е качена още в петък, но на страницата на румънската гранична полиция. От нея става ясно, че на пункта Гюргево на Дунав мост в три сутринта в петък спрял турски тир, превозващ препрати за почистване за Полша. Румънските граничари решили, че профилът на стоката и водача е рисков, и проверили камиона, като установили повишени нива на въглероден двуокис. След като проверили товарното отделение, върху товара те открили деветима човека от 16- до 51-годишна възраст, от които двама били сирийски граждани, а седем - турски. Съгласно двустранния протокол между България и Румъния автомобилът, шофьорът и мигрантите били предадени на българските власти "за продължаване на разследването и необходимите правни действия".

В бюлетина на страницата на българската гранична полиция, който обхваща периода от 6.00 часа на 13 до 6.00 часа на 14 октомври, информация за задържаните турски граждани липсва. Всъщност за този ден въобще не се съобщава да има задържани на границата с Румъния. Информация липсва и в бюлетина на русенската полиция и този на централната страница на МВР. Там за сметка на това можем да прочетем за прострелян кон, задържан крадец на мобилен телефон и "девет чужди граждани", задържани в пернишкото село Ковачевци след "подаден сигнал от граждани, че в селото има група граждани със съмнителен произход".

Скриването на информацията от вътрешното министерство е първото съмнително обстоятелство.

След като румънските граничари предават седмината на българските власти, те са задържани с полицейска заповед до 24 часа.

В петък граничната полиция в Русе е докладвала на районната прокуратура за арестуваните, но прокурор е отказал да образува досъдебно производство срещу тях, защото е приел, че случаят е маловажен.

Това решение на държавното обвинение се отклонява от практиката. Прокуратурата обича делата за незаконно преминаване на границата - те са бързо ликвидни и винаги завършват с осъдени, които сключват споразумение, т.е. с минимален ресурс се постига положителен резултат.

От сайта на районния съд в Русе се вижда, че арестувана в същия ден на Дунав мост сирийска гражданка (заедно с турските граждани в камиона е имало двама сирийци), която идва от полуразрушения град Халеб, е била предадена на съд и е сключила споразумение. След 15-минутното съдебно заседание тя е получила шестмесечна условна присъда.

На въпроса защо по отношение на турските граждани държавното обвинение приема, че е налице малозначителност, а за 35-годишната сирийка - обществена опасност, не можахме да получим отговор от местната прокуратура.

Каква е причината можем лесно да се досетим - отказът на прокурора да разследва турците дава зелена светлина на началника на граничната полиция в Русе да издаде заповед, с която те да бъдат отведени принудително до границата с Турция. И още - ако седемте гюленисти бяха поставени в спиралата на наказателното производство, те задължително трябваше да получат адвокатска защита и публичен процес.

Веднъж отведени до границата, там ги чакат две неща - телевизионни камери и арест. Присъствието на медиите е индикация, че процедурата по предаването на турците е съгласувана със съседната страна, а не е рутина, както се опитва да обясни ръководството на министерството. В случая с Бююк се беше случило абсолютно същото нещо.

Чак пет дни след инцидента, когато МВР беше принудено да признае за случая, зам.-директорът на Гранична полиция Светослав Манолов даде пресконференция, на която да съобщи, че седемте върнати турски граждани "са влезли незаконно на наша територия" и са "задържани при опит да излязат незаконно от страната", като им е осигурен преводач в Русе, пред който те били заявили, че "имат намерение да стигнат до Западна Европа и да започнат работа там". Според твърденията на Манолов "по време на 24-часовото полицейско задържане никой от задържаните турски граждани не е поискал убежище или хуманитарен статут".

Някой лъже

Тезата на МВР е, че по време на краткия си престой в България (от ареста до предаването им минават точно 26 часа и половина) на турските граждани е била предложена адвокатска помощ, достъп до съд и закрила, но те са отказали.

"Разяснено им е, че имат право да обжалват както заповедта за 24-часово задържане, така и принудителната административна мярка (ПАМ) "принудително отвеждане до границата на страната". Удостоверили са собственоръчно върху документите, че са запознати с правата си. Разяснено им е, че могат да кандидатстват за убежище и/или хуманитарен статут", каза в интервю за dnevnik.bg зам. главният секретар на МВР Георги Арабаджиев. Той добави, че турските граждани не са потърсили закрила и от румънските власти. От румънската гранична полиция казаха за "Капитал", че ще извършат проверка и ще отговорят в понеделник.

Срещу тези думи на втория в професионалната йерархия на МВР застана роднина на един от експулсираните турски граждани. "Брат ми ми се обади от Русе и ме помоли да му изпратя снимка на личните документи, защото подават молба за убежище. Каза ми, че нямат проблем, защото са в България и ще подадат молба за убежище. Последно се чухме, когато ми каза, че ги карат към бежански център в България, а след това се обади от Одрин", каза мъжът, пожелал анонимност, пред "Нова телевизия".

Освен това МВР твърди, че разполага и с подписани от турските граждани документи.

Доколко може да се вярва на документи, подписани на четири очи, без присъствието на адвокат, е едно. Вътрешното министерство трудно може да се похвали с успех в противодействието на корупцията в редиците си - дори напротив. Достатъчно е да припомним как преди няколко години полицейските началници от столично районно, прикрили незаконни действия на подчинените си (единият от които дори симулира скъсан пагон) срещу задържани младежи, не само не бях наказани, а бяха повишени. И тогава всичко по документите беше на пръв поглед "изрядно".

МВР даде ясен знак, че няма намерение да даде повече публичност по случая. На въпрос на dnevnik.bg дали полицията би предоставила протоколите за разпит на задържаните зам. главният секретар Арабаджиев отговори: "Предоставянето на такива документи би било прецедент. При всички случаи то трябва да бъде съобразено със защитата на личните данни и съгласието на лицата за разпространяване на съдържащата се в тях информация."

След казуса с Абдулах Бююк "Капитал" потърси по закона за достъп до обществена информация документите, свързани с извеждането му от България. Президентът, председателят на ДАНС, Държавната агенция за бежанците отказаха да предоставят достъп с мотив, че по този начин ще бъде нарушено... правото на защита на личните данни на Абдулах Бююк. Вътрешният министър въобще не отговори на запитването ни.

След случая с Абдулах Бююк от МВР съобщиха, че започват проверка на действията на служители си, която по информация на "Капитал" все още не е приключила.


Подобно на казуса с Бююк и този път МВР не е спазило закона, като не е уведомило правозащитни организации и омбудсмана за това, че чужди граждани ще бъдат отведени до границата. Всъщност при нито едно експулсиране или принудително отвеждане на границата след казуса "Бююк" МВР не е изпълнило това свое законово задължение.

Зам. главният секретар на МВР Георги Арабаджиев в прав текст каза пред dnevnik.bg, че турските граждани сами са избрали да бъдат принудително изхвърлени от България пред това да подадат молба за убежище.

Подобно обяснение противоречи на житейската логика - човек да предпочете арест и нечовешко третиране в Турция пред това да остане на свобода и за няколко месеца да получи статут, който да му позволи да пътува свободно из ЕС.

От вътрешното министерство се опитаха да обяснят, че процедурата, приложена срещу турските граждани, е рутина и така се постъпва винаги в подобни случаи. В достъпната в правноинформационните системи съдебна практика по дела, образувани срещу заповеди за принудително отвеждане до границата на Република България, няма нито един случай, в който събитията да се развиват толкова бързо, колкото в казусите с турските граждани и Бююк.

Според зам.-директора на Гранична полиция Светослав Манолов връщането на турските в граждани е станало по силата на споразумението за реадмисия между ЕС и Турция. В него на няколко места изрично е записано, чe то не дерогира нито международните договори, гарантиращи правата на бежанците, нито Европейската конвенция за човешките права и основните свободи.

Според бившия съдия в Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева "експулсирането е въпрос на процедура, в случая по искане на МВР, но подлежи на съдебен контрол. Единствено на съдебен контрол не подлежи отказът да се издаде виза, но не говорим за това. Нашият закон предвижда право на обжалване на заповед за извеждане от страната, дори и в заповедта да пише, че подлежи на незабавно изпълнение. Иначе правото на жалба ще е безпредметно".

Ясно е за какво става дума

Всъщност обърканите опити на държавата да обясни правотата си в случая с предадените на Анкара турски граждани е нескопосан опит да се прикрие фактът, че България просто не иска да има проблеми с Ердоган. Последното беше признато в прав текст от премиера Бойко Борисов преди няколко месеца при предаването на Бююк.

Очевидно властите се притесняват, че ако допуснат турски граждани да получат закрила в България, държавата може да се превърне в лагер за гюленисти, т.е. властите ще правят всичко възможно да създадат имидж на страната като място, което преследваните от режима на Ердоган следва да избягват.

Сходно неформално решение държавата взе и в началото на мигрантската вълна, когато лошите условия в домовете за чужденци, постоянните проверки и толерирането на лошо отношение и дори насилие бяха търсени с идеята България да получи имидж като място, което бежанците е добре да заобикалят.

Разбира се, тези аргументи нямат нищо общо с върховенството на закона и спазването на основни човешките права.

Последното не трябва да ни учудва предвид изказването на Цецка Цачева, която все пак е председател на парламента, един от водещите кандидати за президент и юрист по образование - с думите си тя изхвърли в боклука цялостната концепция за основни човешки права. А тя в сегашния си вид възниква след Втората световна война като гаранция, че никога повече никой няма да бъде прибран от властта през нощта, за да изчезне безследно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И чистачката, и шофьорът на видинската прокуратура подкрепят Иван Гешев И чистачката, и шофьорът на видинската прокуратура подкрепят Иван Гешев

Становище на БХК по предстоящия избор на главен прокурор: Създава се впечатление, че изборът е направен предварително

14 окт 2019, 266 прочитания

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1660 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Машинките на раздора

България официално въвежда машинния вот, но с непрозрачна процедура

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов