Машинките на раздора

България официално въвежда машинния вот, но с непрозрачна процедура

Машинката за гласуване SAES-3377 на изборите през 2015 г
Машинката за гласуване SAES-3377 на изборите през 2015 г    ©  Юлия Лазарова
Машинката за гласуване SAES-3377 на изборите през 2015 г
Машинката за гласуване SAES-3377 на изборите през 2015 г    ©  Юлия Лазарова

Петстотин – толкова ще е броят на изборните секции, в които ще бъдат поставени машини за гласуване. Това са онези устройства, на които натискате бутони, вместо да пускате бюлетини, и те записват и отразяват вота ви. Такива имаше на изборите за европейски парламент през 2014 г., но само експериментално в 100 изборни секции. След това се повтори в 300 секции на парламентарните избори. На местните избори през октомври 2015 г. опция за машинно гласуване имаше в 50 изборни секции - само в София, макар че в закона бе разписана възможност да се открият до 500 секции. При експерименталното машинно гласуване всеки избирател можеше да участва, независимо дали е гласувал с хартиена бюлетина, защото резултатите от машинния вот не се вземат предвид при определяне на резултата от изборите. В предстоящите избори за президент и вицепрезидент законът вече предвижда машинното гласуване да се гарантира като алтернатива на гласуването с хартиени бюлетини в 500 секции в страната, където избирателят ще може да избира дали да гласува с хартиена бюлетина или през машина, а резултатите от това гласуване ще се отчитат на общо основание.

Това можеше и да бъде положително, ако организацията не се случва на пожар, половин месец преди изборите, до известна степен непрозрачно, а изпълнението му предизвиква хаос и смут в администрацията.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се