Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 25 окт 2016, 19:51, 11401 прочитания

КФН вдига драстично таксите, без да отчита ефекта върху пазара

Регулаторът планира да удвои бюджета до 20 млн. лв., за да затегне надзора и да си извоюва независимост

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Официалните коментари от бизнеса са предпазливи, липсват остри критики
Чувствително по-високи такси за всички небанкови финансови институции, които да осигурят независимост, модернизация, увеличение на щата и по-високи заплати в Комисията за финансов надзор (КФН). Това е равносметката от предложения от регулатора за обществено обсъждане законопроект, който тотално променя начина му на финансиране. Вместо досегашната система, при която КФН разчиташе на относително ниски такси, събрани глоби и трансфер от централния бюджет, сега се планира приходите на институцията да идват изцяло от такси - постъпленията от наложените санкции ще отиват в бюджета и ще се осигури финансова самостоятелност.

Генералната посока на промените е логически оправдана - бюджетът на КФН за 2016 г. е 10.14 млн. лв., като дефицитът в него от 3.2 млн. реално беше покриван със субсидия от държавата. Освен това за всеки регулатор, който получава и постъпленията от санкции, има изкривен стимул да задушава бизнеса с прекомерна строгост. Същевременно обаче покачването на таксите може да има и негативни ефекти за пазара и дори да изтласка от него по-малки играчи. Затова обясненията на КФН, че не са изготвени разчети за влиянието, защото предложението е във фаза обществено обсъждане, звучат несериозно.


От комисията коментираха, че предложенията идват след разговори с бизнеса и наистина за тях в сектора се говори от повече от месец, като липсват остри критики. Това обаче до известна степен се дължи и на предпазливостта на участниците да се конфронтират с новия председател Карина Караиванова, още повече че в момента текат проверки в застрахователния и пенсионния сектор. Освен това немалка вина за нуждата от ударно покачване идва и от предишното ръководство на Стоян Мавродиев, когато потъна голяма част от капацитета на на КФН. Планове на Караиванова са бюджетът на КФН да нарасне двойно, като до 9 млн. лв. да бъдат събрани само от пенсионните фондове, а останалите - от застрахователите и участниците на капиталовия пазар.

За нуждите на комисията

В мотивите към законопроекта комисията споменава, че сегашният ѝ бюджет е недостатъчен за упражняване на контролните функции, включително и такива, свързани с ангажиментите ѝ в европейски органи като EIOPA и ЕSMA и международни асоциации. Само те са оценени на 1.67 млн. лв. Нуждата от повече приходи се обяснява още с "морално остарели хардуер и софтуер, което нерядко създава непреодолими препятствия", необходими "сериозни средства за нови информационни технологии", недостиг на автомобили, който "препятства работата при осъществяване на проверки на място" и "нуждата от осигуряване на допълнително работно пространство", тъй като не е възможно дори правилното от гледна точка нормативните изисквания съхраняване на учрежденския архив.



Също така трябват средства за повишаване на квалификацията на персонала, като КФН се нуждае от повече служители с професионалните сертификати CFA (за финансов анализ) и ACCA (за счетоводство). Цената на двете програми е по няколко хиляди долара, а обучението по тях продължава около 3 години, което предполага и очаквания за по-висока заплата от миналите изпитите.

Караиванова е споменавала това многократно на срещите си и с неправителствените организации на поднадзорните си лица. "На една от тях попитахме, ако бюджетът на КФН се увеличи двойно, колко повече ще получават 250-те служители, но тя отвърна, че тя не ни пита как си харчим парите", разказа участник в срещите, пожелал името му да не се споменава. Все пак по всичко личи, че реформата е обвързана и с по-високи заплати, като КФН паралелно с политическата и бюджетната независимост се опитва да си извоюва и аналогичен на БНБ статут, където възнагражденията са базирани на тези в поднадзорните лица (виж карето).

Цената да си голям

Най-засегнати от новите промени са пенсионните компании, които управляват над 9 млрд. лв. активи. При сегашното законодателство те заплащат годишно за надзор по 15 хил. лв. на КФН плюс 7.5 хил. на всеки фонд за допълнително пенсионно осигуряване. След новите промени обаче пропорцията ще се измени съответно на 100 хил. лв. и 50 хил. лв. При деветте играча на пазара това прави общо 2.25 млн. лв. В допълнение към това те ще внасят и част от приходите си, равна на 10% от постъпленията от такси и удръжки, като е заложен таван и общо от целия сектор приходите на КФН не могат да надхвърлят 9 млн. лв. за 2017 г. и 10 млн. лв. занапред. Нито едно дружество обаче не може да има по-голям дял от 21.5% от всички приходи на КФН по тази линия, което ще означава таксата за пазарните лидери да не стане непропорционално голяма и да е ограничена до около 1.9-2 млн. лв.

В асоциацията на пенсионните компании е имало няколко много остри събирания на управителния съвет по въпроса с таксите, които предлага КФН. На тези заседания дружествата се разделили на три – малки, средни и големи по активи компании. Малките включително обмисляли да напуснат асоциацията и заявили, че тези такси са насочени директно срещу затварянето на бизнеса им. Всъщност за "пострадали" се приемат всички пенсионни компании, като таксите, които ще плащат, се увеличават между осем и 50 пъти в зависимост от големината на дружеството, изчисляват техните директори.

Според тях по време на разговорите Караиванова дала да се разбере, че те могат да бъдат събрани не само като такси, но и като глоби. Глобите се предвижда да се увеличат драстично в промените в КСО, които в момента са на първо четене в парламента. Проектозаконът предвижда прелицензиране, много бърза процедура по отнемане на лиценза, в пъти увеличаване на глобите и законодателство, при което пенсионните компании са изцяло зависими от КФН и от подзаконовата нормативна уредба, която тя ще разпише за работата им. Така пред пенсионните компании успели да издействат минимални отстъпки за таксите, които ще плащат.

"Въпросът с таксите беше дискутиран между КФН и управителния съвет на асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. В рамките на дискусията имаше известно редуциране на първоначалните предложения на КФН за размер на таксите на целия пазар. Никой от нас не може да бъде щастлив от това съществено увеличение, но, от друга страна, получихме уверение, че след въвеждането на тези нови такси ще бъдат извършени съществени промени в посока на това да се повиши капацитетът на КФН, което няма как да не ни удовлетворява и оставаме в очакване кога, дали и как това ще се случи", коментира Даниела Петкова, председател на управителния съвет на пенсионноосигурителна компания "Доверие".

Според малките и средните компании новите такси представляват в по-голяма степен тежест за тях. "Таксите, предложени от КФН, са твърде високи и непосилни за по-малки пенсионни дружества. Докато при по-големите те могат да бъдат платени за сметка на печалбата, при нас това ще стане за сметка на приходите. В рамките на диалога с комисията беше постигнато намаление на таксите в сравнение с първоначалния вариант и беше въведен таван за по-малките компании. За нас ще бъде още една съществена крачка, ако комисията въведе разсрочено плащане два пъти в годината, а не всички такси да натоварват дружеството в началото на януари", казва Людмила Векова, председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на Пенсионноосигурителния институт.

Никой не е застрахован

Застрахователите също са потърпевши. За 2017 г. те ще дължат по 100 хил. лв., а за следващите - по 140 хил. лв. такса. Сега тя е 60 хил. лв. за общото застраховане, или 15 хил. лв. за животозастраховането.

Презастрахователите, чийто единствен представител у нас е бизнесът на "Дженерали" за Източна Европа, ще трябва да допринасят със същата такса, повишение от над 70%.

"Това, което е централно важно за бизнеса, за да се развива нормално, е независим регулатор с достатъчно ресурси. Идеята, че може да се осъществява качествен надзор без ресурси, е абсурдна. Комисията за финансов надзор трябва да бъде независима - затова е създадена. Наистина не е приятно да платиш пет пъти повече, но да имаме добре регулиран пазар, има своята цена. Размерът на таксите не е малък, но ако трябва да сравним, те не представляват такова предизвикателство като инвестициите, които трябва да направят компаниите, за да отговорят на изискванията на директивата "Платежоспособност" 2. Тя наложи много стрес както върху самите компании, така и върху КФН, която трябва да е подготвена да работи адекватно", коментира Светла Несторова, председател на Асоциацията на застрахователите в България и председател на управителния съвет и изпълнителен директор на "Булстрад Живот Виена иншурънс груп".

За малките застрахователи, които приемат да имат бизнес само в България, има и опция да плащат по 20 хил. лв. такса.

Единственият пожален

Най-малко засегнат е капиталовият пазар, който и без това е най-слабо развитата част от секторите под надзора на КФН. Там дори е предвидено и облекчение с цел да се привличат компании към излизане на борсата - за следващите три години се предвижда опадане на таксата за потвърждаване на проспекти по публично предлагане. Иначе тя остава без промяна - 900 лв. + 0.1% от стойността при емисии над 200 хил. лв., каквито са повечето на БФБ, до максимум от 5 хил. лв.

При инвестиционните посредници промените също не са толкова тежки. Най-големите от тях, които разполагат с капитал над 1.5 млн. лв., удвояват вноската си до 5 хил. лв. годишно. В зависимост от услугите, които предоставят на клиентите си, минималната такса е 1.5 хил. лв.

Повишават се обаче годишните такси за ключови институции на капиталовия пазар. Най-голям е ръстът при основните две компании на него - Българската фондова борса, която осигурява инфраструктурата за търговията, и Централният депозитар, който е регистър на ценните книжа - те ще трябва да заплащат по 200 хил. лв. годишно, повече от 10-кратно увеличение спрямо предишните им такси.

През последните години БФБ регистрира загуби заради ниския оборот на борсата, като към средата на годината тя е 290 хил. лв. Допълнителната регулаторна тежест ще има допълнителен негативен ефект и може да намали интереса за евентуална приватизация на двете компании, каквито намерения декларира всяко правителство от над десет години насам. От борсата предпочетоха да не коментират предложението на толкова ранен етап.

Такса ще заплащат и някои специализирани фондове. 140 хил. лв. годишно са предвидени да внасят от "Гаранционния фонд", като само за 2017 г. има отстъпка - 100 хил. лв., и се събират отчисления от задължителните застраховки "Гражданска отговорност" за шофьорите и "Злополука" за доставчиците на градски транспорт. Фондът за компенсиране на инвеститорите, който гарантира инвестициите на капиталовия пазар, внася по 10 хил. лв. годишно в бюджета на КФН.
Заплати по модела на БНБ

Възнаграждението на председателя и на останалите членове на КФН, както и на експертите в регулатора вече ще се определят по специални правила, които взимат предвид нивата на заплащане в небанковия финансов сектор. Логиката е, че за да задържа експертния си потенциал, КФН трябва да плаща конкурентни заплати. С тази промяна формирането на заплатите в КФН ще е по модела на БНБ, където те се определят на база средните управленски заплати в банковия сектор.

В момента възнаграждението на председателя на КФН е 90% от това на председателя на Народното събрание. Заместниците му пък взимат 90% от неговото. По последни данни заплатата на парламентарния председател е 4750 лв.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Държавата поема и 60% от осигуровките в кризата 1 Държавата поема и 60% от осигуровките в кризата

Правната комисия гласува опции за безлихвени кредити, възможност за опрощаване на наеми и по-ниски глоби в закона за извънредното положение

5 апр 2020, 961 прочитания

Уикенд новини: Схемата 60/40 става много по-изгодна; Държавата ще може да набере до 9 млрд. лв. дълг Уикенд новини: Схемата 60/40 става много по-изгодна; Държавата ще може да набере до 9 млрд. лв. дълг

И още: Заразените в България са вече 531; Австрия може да е една от първите страни в Европа, която да разхлаби ограниченията

5 апр 2020, 1324 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" може да работи още 30 години

Плащането на 620 млн. евро за АЕЦ "Белене" ще стане до средата на декември

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10