Минималните адвокатски хонорари се вдигат

Увеличението на хонорарите става без сериозен икономически анализ на ефекта от изменението. В мотивите към промените се сочи, че "значително се промениха и социално-икономическите отношения в страната, пазара на труда и неговото заплащане", като единственият аргумент за това е увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) спрямо в 2014 г. (когато е последното изменение на тарифата). Според ВАС с увеличението се цели "отчитане на инфлационните процеси", но ако се съди по данните на НСИ - от 2014 г. насам се констатира дефлация.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В противоречие с правото на ЕС?

Вън от безспорно съществения въпрос за целесъобразността на увеличението на минималните адвокатски възнаграждения, пред Съда на ЕС в Люксембург стои преюдициално запитване доколко въобще е в съответствие с европейското конкурентно право съществуването на минимални тарифи, което е регламентирано в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. През април т.г. Софийският районен съд сезира СЕС с този въпрос. Когато монополистът върху предоставянето на определена услуга има и властта административно да определя минималните цени за тази услуга, това е очевидно нарушение, коментират юристи.

Софийският градски съд преди около две седмици излезе с определение (докладчик Константин Кунчев) по повод юрисконсултското възнаграждение по конкретно гражданско дело, в което се прави извод, че Наредба No 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения противоречи на правото на ЕС и по-конкретно на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. СГС цитира практиката на СЕС, според който подобни решения за въвеждане на минимални възнаграждения могат да се приемат за съответстващи на правото на ЕС при три условия: държавата сама да определя въпросните хонорари, а не да делегира това на частен субект; съдът да може да се отклони от минималните възнаграждения, като прецени сложността на делото; както и ако съществува съразмерност между използваните средства и преследваната цел.



СГС констатира, че нито едно от тези условия не е изпълнено. "Законовата уредба към настоящия момент делегира изцяло правото на Висшия адвокатски съвет, който е орган на сдружението на адвокатите и се състои само от адвокати, да приема наредба, която да предвижда минимални адвокатски възнаграждения. Липсват каквито и да било законови механизми държавата да влияе върху процеса на изработване, оценка на въздействието, приемане и влизане в сила на тези правила, които са задължителни за всички", се посочва в определението на съда. "Те обвързват и съда, за който не е предвидено право да се отклони от предвидените минимуми при определяне размера на разноските, подлежащи на възстановяване", се казва още в акта на съда.

Промени в минималните възнаграждения Увеличения Устен съвет и справка - 30 лв. (20 лв.)* Писмена консултация - 60 лв. (40 лв.) Молба отказ или възстановяване на българско гражданство - 300 лв. (200 лв.) Съставяне на договор или нотариален акт - 70 лв. (50 лв.) Вписване на кооперативно сдружение - 400 лв. (250 лв.) Вписване на фондация или сдружение с нестопанска цел - 400 лв. (350 лв.) Делба - според интереса, но не по-малко от 1200 лв. (800 лв.); 600 лв. за земеделски земи; *В скоби е размерът преди изменението. Нови такси Заверяване на преписи - 3 лв. за първа страница, по 2 лв. за всяка следваща Минимален хонорар за представителство пред ЕСПЧ и СЕС - 1200 лв. Изготвяне на документация по ЗОП/ЗДС/ЗОС/ЗК - не по-малко от 1500 лв. Медиация по граждански и търговски дела - 1/3 от тази при исков процес Делба - съобразно интереса, не по-малко от 600 лв. за всяка фаза.