"Алфа Рисърч" за избори 2016: Висока активност и референдум на ръба да бъде успешен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Алфа Рисърч" за избори 2016: Висока активност и референдум на ръба да бъде успешен

Много е възможно и трите въпроса на референдума да получат нужната подкрепа

"Алфа Рисърч" за избори 2016: Висока активност и референдум на ръба да бъде успешен

Две седмици преди вота социолозите регистрират куп противоречия и парадокси у избирателите

25169 прочитания

Много е възможно и трите въпроса на референдума да получат нужната подкрепа

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Две седмици преди изборите за президент и националния референдум социолозите от "Алфа Рисърч" регистрират колкото интересни, толкова и противоречащи си нагласи у избирателите в национално представително проучване сред 1013 пълнолетни граждани в периода между 19 и 24 октомври. То е поръчано от Института за развитие на публичната среда и е с фокус върху информираността и ролята на кампанията за президентския вот и референдума.

С новото изискване за задължително гласуване са запознати само две трети от избирателите и въпреки че преобладаващата част от тях заявяват, че то няма да повлияе на решението им дали да идат до урните, само за две седмици делът на твърдо решилите да гласуват за президент нараства от 61% до 66%, или със 7% повече от заявената активност за местните избори през 2015 г. Това се случва на фона на слаба кампания, като всеки втори анкетиран заявява, че не е запознат с нито една проява на кандидатите за държавен глава.

Тази очаквана висока активност от своя страна се отразява и на очакванията за участие в референдума. Въпреки липсващата разяснителна кампания и въпреки че анкетираните споделят силно противоречащи си тези, почти 54% заявяват, че ще участват в него. Това е с над 4% повече от прогнозата за участие в референдума през 2015 г. за електронното гласуване, който бе много по-ясен и ангажиращ като послание.

Това означава, че е възможно избирателната активност на референдума да е близка до признаването му за валиден. Изискването е в него да са участвали поне толкова избиратели, колкото са били в последните парламентарни избори, а те преминаха със сравнително ниска активност (48.6%). Нагласите за това как избирателите ще гласуват пък сочат, че е много възможно и трите въпроса на референдума да получат нужната подкрепа.

Парадокси

За разлика от миналогодишния референдум за електронното гласуване, когато гражданите направиха избора си въз основа на поредица от обсъждания, предстоящото след две седмици пряко допитване най-вероятно ще произведе резултат, базиран на противоречиви нагласи и слаба информираност за последствията от едно или друго решение. Изследването регистрира изключително любопитно противоречие - въпреки че сред решилите да участват в референдума позицията "ДА" доминира и в трите въпроса, хората изразяват съгласие с мотивите и на двете противоположни позиции. Така например 72% от тях са съгласни с твърдението, че партиите трябва да получават субсидии, за да не изпаднат в зависимост от интереси на благодетелите, но 57% са съгласни и с това, че ако субсидията стане минимална, ще останат само тези партии, на които хората имат доверие и ги финансират със собствени средства.

Особено парадоксална е ситуацията при задължителното гласуване, подкрепяно от около 52%. В същото време мнозинството от хората 74% подкрепят тезата, че гласуването е право, което не бива да се вменява като задължение. А най-силният аргумент в подкрепа на задължителното гласуване – че така ще се ограничи тежестта на купения и контролиран вот – събира почти двойно по-малко привърженици (46%).

Засега ефектът от бурните публични спорове по отчитането на квадратчето "не подкрепям никого" се изразява в това, че малко над половината избиратели са научили за възможността да се гласува по този начин. Тази опция заявяват като предпочитана около 10% от анкетираните, като техният профил е този на обичайно негласуващите – най-млади, учещи, слабо интересуващи се от политика, жители на градовете.

По-честни ли са изборите

Както и през 2015 г., съмненията за честността на изборите в страната остават високи. Същевременно по-слабата кампания и липсата на локални играчи, характерни за местните избори, леко подобряват очакванията за честността на тазгодишните избори в отделните населени места. От 19% на 23% нарастват хората, които смятат, че в тяхното населено място изборите ще са честни. Значително намалява и делът на избирателите, които са на противоположното мнение - от 46% на 34%.

Две седмици преди изборите за президент и националния референдум социолозите от "Алфа Рисърч" регистрират колкото интересни, толкова и противоречащи си нагласи у избирателите в национално представително проучване сред 1013 пълнолетни граждани в периода между 19 и 24 октомври. То е поръчано от Института за развитие на публичната среда и е с фокус върху информираността и ролята на кампанията за президентския вот и референдума.

С новото изискване за задължително гласуване са запознати само две трети от избирателите и въпреки че преобладаващата част от тях заявяват, че то няма да повлияе на решението им дали да идат до урните, само за две седмици делът на твърдо решилите да гласуват за президент нараства от 61% до 66%, или със 7% повече от заявената активност за местните избори през 2015 г. Това се случва на фона на слаба кампания, като всеки втори анкетиран заявява, че не е запознат с нито една проява на кандидатите за държавен глава.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Анкетата само показва колко сме поляризирани. Не виждам повод за изненада.

  • 2
    nik_77. avatar :-|
    nik_77.

    Не е питано, но мнозина считат референдума на Сл. Тр. за евтин ПиАр и популистка игра. А гласуването в него влизане във въпросната игра. Задават си и въпроса кой плаща за грандиозния концерт на Орлов мост. Щели да се монтират покрай Царриградкско шосе огромни екрани, например. Кой ще ги плати. Да не е Газпром чрез Овъргъз, както Сл. Тр. се е хвалил прид Славчо Христов, врънкайки го за пари /описано от Георги Стоев, убит после от мафията/ Ставало дума за месечен бонус от Овъргаз тогава - 40 000 марки или нещо подобно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK