Двата цитата са от два записа, в които участват висши представители на различни държавни институции (първият е от разговор между съдийките Румяна Ченалова и Владимира Янева, а вторият е от разговор от 2013 г. между Бойко Борисов и бившия градски прокурор на София Николай Кокинов по повод избора на главния прокурор Цацаров - бел. ред.). Какви действия според вас трябваше да предприемат компетентните органи?

- Ако съм в качеството на президент, в аналогични ситуации категорично бих настоявала пред компетентните институции за бързо и обективно разследване. Защото такива случаи се наслояват в годините и остава една неяснота, която не работи в полза на обществото.

Как си обяснявате, че нито една институция не реагира на тези записи?

- Дори като председател на парламента не мога да давам оценки на другите институции. Властите в България са независими. Всяка обратна теза би означавало намеса в сферата на компетентност на друга власт.

Какво означава за вас моделът "Кой"?

- Протести, антипротести, обграден парламент с железа, жандармерия, която пази народните представители, белият автобус... Никога не бих желала в бъдеще да имаме подобна ситуация. За мен моделът "Кой" означава политическа криза, решения, които бяха в пълен разрез с очакванията на обществото. Беше грубо накърнено чувството за справедливост в българското общество в предишния мандат.

За голяма част от хората, които протестираха, моделът "Кой" е метафора на срастването на политическа и икономическа власт. Има ли според вас такова срастване?

- За това трябва да се произнесат компетентните институции. Нека тези, които имат информация и знаят фактите, по съответния начин да направят изводите от тях. Попитахте ме какво е за мен този модел и аз ви отговорих.

Ако бъдете избрана за президент, вие ще трябва да подпишете указите за назначаване на нов главен прокурор, председател на ВАС. Как оценявате работата на сегашния главен прокурор и какъв е критерият ви за човека, който трябва да заема този пост, както и за тези, които трябва да оглавят върховните съдилища?

- Ще се повторя, но считам, че не е коректно представител на една власт, в каквото качество съм - председател на парламента, да дава оценка на представители от друга власт с оглед на разделението на властите. Считам, че това е още по-неудачно в качеството ми на кандидат за президент. Мога да ви отговоря към момента, в който би ми се наложило да подписвам подобни укази. Предложенията за конкретните назначения идват от друго място, но мога да гарантирам, че ще имам мнение по въпроса. Защото това, което очакват всички, е на тези постове да работят професионалисти с безупречна репутация.

Заявихте, че вашият основен опонент за тези избори е политическата апатия на хората. Кои според вас са причините за тази апатия и не носи ли вина и ГЕРБ за това, след като вече управлявате два мандата?

- Има наши сънародници, които са разочаровани от политиците. Вероятно всички ние сме разочаровали част от нашите съграждани. Друга част може би считат, че от техния глас нищо не зависи и че не са те тези, които биха могли да променят нещата. Затова нашата кампания е свързана със срещи с хората. Ще посетим над 200 населени места. В диалог с гражданите искам да ги призова да бъдат активни, да гласуват. Изборът е голям и те имат възможност да избират измежду много кандидатпрезидентски двойки.

Министърът на културата Вежди Рашидов каза, че ако цената на това ГЕРБ да продължи да управлява е да приеме 300 000 гласа от ДПС, то трябва да го направи. Борисов изключи подкрепа на ДПС. Бихте ли приели такава подкрепа на втори тур и на каква цена?

- По време на цялата кампания и при срещите ми се обръщам към възможно най-широк брой български граждани за подкрепа. Президентският вот е мажоритарен. Аз не съм влизала в никакви договорки. Партия ГЕРБ не е влизала в никакви договорки. Търся подкрепа и желая тази подкрепа от всички български граждани, без да деля хората на живеещи в по-малки или в по-големи населени места. Без да ги деля по вероизповедание, етнос, професия. Защото президентът трябва да олицетворява единството на нацията. Затова ще приема всеки глас на български гражданин.

Кои са най-големите външнополитически рискове за България?

- Външнополитическите рискове за България са част от глобалните заплахи, които стоят не само пред нашата държава, но пред цяла Европа и света. На първо място е бежанската и емиграционна вълна, която залива Стария континент. На следващо място е опасността от терористични заплахи, които много често ни изненадват, колкото и да се полагат усилия. И, разбира се, рискът, свързан с всички онези критични зони на конфликти и военни действия, каквито са събитията в Близкия изток и на североизток от нас между Украйна и Русия. Представлява ли заплаха случващото се в ЕС след Брекзит в Англия, както и различията по редица въпроси, като този за бежанците например?

- Европейският съюз има най-демократичния начин на вземане на решения. Те се вземат с пълен консенсус. Разбира се, има държави и групи от държави с оглед различните географски райони, за които е нормално да имат и по-различно мнение по отделни въпроси. Резултатът от референдума в Обединеното кралство е изпитание за всички европейски държави и за ЕС като цяло, защото в рамките на няколко години трябва да се изяснят отношенията в резултат на излизането от съюза. Паралелно с това трябва да се договарят и бъдещите отношения между ЕС, от една страна, и Обединеното кралство, от друга. Искам да вярвам, че ЕС ще преодолее това препятствие пред себе си. Още повече че ние като държава, която ще председателства Европейския съвет през първото полугодие на 2018 г., вероятно ще имаме много отговорно и решаващо отношение по всички тези теми.

Трябва ли България да се включи в обща европейска отбранителна политика?

- Винаги съм свързвала изграждането на модерна и професионална българска армия с надеждата, че тя ще е част от една обща европейска армия. Защото съм убедена, че така гаранциите за нашата сигурност биха били по-големи.

Трябва ли да влезем в еврозоната и в Европейския банков съюз?

- Приемането на еврото е наша цел, която е застъпена още в предприсъединителния ни договор към ЕС. Във всеки момент обаче трябва да се държи сметка за националния интерес, а той безспорно е свързан с финансова и икономическа стабилност. До момента се справяме успешно с критериите.

Кога във времето виждате постигането на тази цел?

- Влизането в еврозоната е политически въпрос, както е политически въпрос и приемането ни в Шенген. Актовете на ЕП и другите европейски институции, че сме изпълнили критериите за влизането ни в шенгенското пространство, са още от първия ми мандат като председател на парламента.

Заявихте, че санкциите на ЕС срещу Русия трябва да се преразгледат. Премиерът Борисов каза обаче преди няколко дни, че те трябва да останат. Има ли разминаване между вас и министър-председателя по този въпрос?

- Цитирате само първата част от тезата, която развих. Първо трябва да си припомним защо бяха наложени тези санкции - заради агресията на Русия и анексирането на Крим. Това е едно общо решение на ЕС и България е част от това общо решение. Разбира се, с времето и при изпълнение на условията, поставени на Русия с Минското споразумение, е добре тези санкции да се преразгледат. Преразглеждане не означава, че те ще отпаднат.

Убедена съм, че както за България, така и за останалите държави, които търпят икономически последствия от тези санкции, а и за целия ЕС, е полезно да имаме диалог с Русия. Този диалог трябва да бъде в сферата на дипломатическите отношения. За България е много важно да се отстоява националният интерес, както направихме през лятото по отношение на руските туристи по Черноморието и в сферата на земеделието - с изложението в Москва, организирано от министър Десислава Танева, което в икономически план е добре за България. Така или иначе обаче трябва да е ясно, че каквото и да е отношението спрямо санкциите към Русия, то ще бъде общоевропейско, на ЕС, а България е част от този съюз.

Бяхте привърженик на строителството на АЕЦ "Белене". Все още ли мислите, че България трябва да развива атомна енергетика?

- Преди влизането ми в политиката и преди да съм наясно с конкретните условия на този проект, а и като представител на Плевенска област, познавайки настроенията на хората от региона, наистина смятах, че това е възможен проект. След като обаче имах възможност да се запозная с документите по този проект, разбрах, че няма подписан договор, че има подписани споразумения за доставка на реактори, без да е осигурено финансиране, и че изобщо не са ясни всички параметри по това споразумение. Тогава за мен стана ясно, че това не е икономически проект, който е в интерес на България, а един политически и корупционен проект, който е невъзможен за реализация. Що се отнася до това дали България трябва да развива ядрена енергетика - това е записано в стратегията за енергийната политика. Там се казва, че трябва да продължим да развиваме атомна енергетика. Тя е свързана с АЕЦ "Козлодуй" и с ремонтите на двата блока, които в момента функционират, както и с възможността за нов реактор. Но това е въпрос изцяло от компетентността на изпълнителната власт. Останалите три проекта от "Големия шлем" са също политически и невъзможни за реализиране.

Ако бъда избрана за президент, аз бих толерирала и насърчавала всеки голям национален икономически проект, който обаче може да постига реални икономически резултати.

Наскоро излезе доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон за руското влияние в няколко европейски държави и в частта му за България се посочва, че това влияние е най-ярко в енергийния сектор, в сферата на финансите, телекомуникациите, медиите. Има ли основания за опасения, че Москва разполага с мощен инструмент за натиск върху България?

- Фактите, такива каквито са изброени в този доклад, а и това, което наблюдавам в предизборната кампания, ме кара да смятам, че има основание за такива опасения. България трябва категорично и неотклонно да следва избрания евроатлантически път на развитие. Не бива да допуснем отклонение от европейските ценности - нещо, за което нашите възрожденци са си давали живота. Самият Левски е искал да види българския народ редом до европейските народи. И днес, когато това е факт, когато се ползваме от европейската солидарност, за мен е изключително важно да работим в посока на енергийната диверсификация. Убедена съм, че националният интерес на България е да излезе от подобни икономически сфери на влияние. Мога да заявя категорично, че аз и политическата сила, чийто представител съм, ще отстояваме европейския и евроатлантическия път на България.

Одобрявате ли действията на българското правителство по връщането на турските граждани, които търсят убежище в България от репресии в Турция?

- За да изкажа твърдение, трябва да имам съответните факти и конкретната ситуация по повод задържането и връщането на турските граждани. Вярвам на компетентните български служби и съм убедена, че те разполагат с информация, за да приемат това решение.

Какви са гаранциите, че правата на върнатите турски граждани ще се спазват в Турция?

- Не мога да се намесвам в политиката на чужда държава. Разбирам въпроса ви, който е продиктуван от информациите за случващото се в Турция след неуспешния опит за преврат. Политиката на България е в подкрепа на турските държавни институции, но при зачитане на правовия ред и непреминаване границата, която е много тънка.

Има ли заплаха за България от наложения от Ердоган модел на управление на твърда ръка?

- На територията на Турция в момента има милиони бежанци от огнищата на конфликт - Сирия, Ирак, Афганистан. За нас е много важно да поддържаме диалога с турската държава, защото ние сме външна граница на ЕС и това е важно и за целия ЕС. И политиката на България е в унисон с останалите европейски държави. Споразумението между ЕС и Турция от месец март с ангажименти и от двете страни беше постигнато трудно. Единствено и само при изпълнение от страна на турската държава на поетите ангажименти по това споразумение може да се мисли за отпадане на безвизовия режим за пътуване на турските граждани.

Но трябва да отдадем нужното на турската държава, че, изпълнявайки поетия ангажимент, тя прави така, че от милионите бежанци на нейна територия тези, които правят опит за нелегално преминаване на границата ни или на синята граница през Егейско море за Гърция и Европа, са в пъти по-малко.

Използва ли това обстоятелство с бежанците Ердоган като коз за оказване на натиск на ЕС и България?

- За мен е важна общата европейска политика по този въпрос. Тогава, когато има взето решение за определена политика от всичките 27 държави - членки на ЕС, поведението на Ердоган не би могло да бъде заплаха.