Преди всички да си отидат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преди всички да си отидат

Някогашната гордост на Габрово - индустриалният му комплекс, сега е обрасъл, изоставен и полуразрушен. Заедно с комунистическите мастодонти са си отишли и много от хората

Преди всички да си отидат

България и целият бивш соцблок претърпяха шоков срив на населението в последните 25 години. Ефектите са дълготрайни и разрушителни на много места, но е време да помислим за бъдещето, вместо да страдаме по миналото

Огнян Георгиев
60879 прочитания

Някогашната гордост на Габрово - индустриалният му комплекс, сега е обрасъл, изоставен и полуразрушен. Заедно с комунистическите мастодонти са си отишли и много от хората

© Цветелина Белутова


Блокът на Радослав Костов е на хълмовете до Габрово. Сградата е нормална, четириетажна, в добрите панелни традиции на соцстроителството и от нея се открива великолепна гледка към долината на Янтра и центъра на града. Ветеринарният доктор стои пред входа си, в който има шест апартамента, и брои. "Тези ги няма, другите оправиха апартамента, но не живеят тук, в чужбина са, тук е едно младо момиче, мъжът й е в Германия и май и тя ще ходи, в този не живее никой, а тук сме ние." В половината от входа има хора, оказва се. Другата половина е виртуална - хора има, но те са далеч. "Довечера, като стане тъмно, погледнете блоковете и вижте колко прозорци светят", поръчва д-р Костов.

Радослав Костов, ветеринарен лекар
Фотограф: Цветелина Белутова

Дори и без това напътствие е очевидно, че в града не е прекалено пълно. По официални преброявания през 1980 г. Габрово е било 78 хил. души. Според данните от 2015 г. жителите са около 54 хил. Според Костов и повечето габровци реалното число е около 30 хил. Част от обезлюдяването е заради затварянето на комунистическите промишлени мастодонти, част е заради миграцията към чужбина или София, част е заради естествения ритъм на живота - при по-малко работа има повече стари и по-малко млади. Повече смърт, по-малко бебета. Според регионалните профили на Института за пазарна икономика Габрово е една от двете области в страната с най-ниските коефициенти на заместване, по-нисък дори от тези във Видин и Монтана - 47%. Това означава, че на всеки 100 души, които по един или друг начин излизат от работния пазар, влизат едва 47. Хладната математика показва, че ако нищо не се промени, Габрово ще се стопи в рамките на поколение и половина.

Градът на Янтра не е някаква демографска черна дупка, изкривяваща пространството около себе си. Това, което се случва там, се случва навсякъде в България, без София и още два-три големи града. Според статистиката на "Евростат" за последната година населението на страната е намаляло с 43 хил. души, или приблизително с реалното население на Габрово. Случва се и на много по-голям периметър - цяла Източна и Централна Европа, с малки изключения, губи население десетилетия наред. Според един от последните доклади на работна група към МВФ за последните 25 години от региона са си тръгнали 20 млн. души - 5% от населението (плюс 300 - 400 хил. бежанци от юговойните). Тук, твърдят данните на Световната банка, е най-устойчивото, продължително и притеснително спадане на населението в съвременната история.

С други думи, падането на Берлинската стена и разширяването на ЕС отключиха нещо ново, непознато и най-вероятно дългосрочно. За да разберем как да мислим за него и какво да правим, е добре да започнем от Габрово. И от хората, които си тръгват.

Спри, не си отивай...

Има две причини за намаляване на населението - отрицателен прираст (висока смъртност и ниска раждаемост) и имиграция. Що се отнася до първото, България е в хватката на съвременното проклятие, застигнало цяла Европа - хората тук просто имат по-малко деца. Това се подсилва особено от факта, че онези, които напускат, са предимно активни хора във възрастта да имат деца.

Някогашният "български Манчестър", както обича да се хвали Габрово, днес е загубил доста от индустриалната си слава. Годините на приватизация и разпродажба на големите заводи са приключили с ликвидирането на доста от тях, а сред останките им има по-малки производства, но те не могат да поддържат същия брой хора. Това е свило рязко населението още в края на 80-те и началото на 90-те.

"Бавно и полека народът избяга за няколко века. В началото тръгнаха покрай ембаргото, кризата, далавераджиите и мошениците. После започнаха автоджамбазите, после започнаха да изтичат мозъците. И в момента продължават", обобщава Радослав Костов. "Но вече няма кой да изтича, защото между 20 и 40 години се правят деца, а като ги направиш в чужбина, те стават чуждестранни граждани." Пример е сестра му, напуснала България още през 1990 г. Тя живее в Канада и синът й е роден там. Нито той, нито тя възнамеряват да се върнат. Нещо повече - майката на доктора е отишла в Канада, за да помага с внука, и също не възнамерява да се връща (историите на няколко габровски семейства, които имиграцията е разкъсала, четете тук).

Втората вълна е по-късно, преди и след влизането в ЕС. Иван Господинов има три деца - две от тях са в чужбина, а третото сега заминава. Най-големият му син е тръгнал през 2000 г. да учи в Щутгарт и е останал. Дъщеря му пък е отишла да работи в Швейцария, а най-малкият е в София. Последният е представител на най-новата вълна в миграцията - предложили са му работа в софтуерна фирма в Испания и мисли да пробва, "но за да види как е, без амбиции да остава", казва Господинов. Той е издателят на местния вестник "100 вести" и последната криза слага край на надеждите му да задържи поне част от семейството си. "Ако нещата вървяха както преди десетина години, малкият със сигурност щеше да работи при мен", смята бизнесменът. Той посочва, че движението на населението - към столицата и в чужбина, просто следва логиката на развитие на икономиката. "Когато започнах вестника, на първа страница имахме реклами на пет банки. Сега, като отидеш в която и да е и поискаш един молив, ти казват "трябва да питаме София".

Иван Господинов, издател
Фотограф: Цветелина Белутова

Това се случва, въпреки че Габрово не е в най-слабо развития край на страната, има сравнително прилична инфраструктура, две много добри средни училища и технически университет. Училищата всъщност действат като "помпа" и изхвърлят младите навън. "Преди време правихме изследване по въпроса", разказва бившият кмет на града и настоящ вицепремиер Томислав Дончев. "Когато имаш много добри средни училища, те привличат деца, които след това са добре подготвени и заминават навън, с което ти ги губиш." Добрите университети действат по обратния начин - те привличат и задържат хора.

...ще ми стане трудно

Тази тенденция се вижда във всички нови страни - членки на ЕС, с няколко изключения (виж текста). Средни и по-малки градове като Габрово стават жертва на столиците или на отворените граници на Запад. Между 2002 и 2012 г. средният брой население е намалял във всички региони в новите 13 държави, с изключение на столиците, по всички показатели - и като естествен прираст, и като миграция (Видин е градският ареал с най-голям спад - 20%). Осреднено столиците на тези държави също имат отрицателен прираст, но той се неутрализира от високата миграция към тях.

Това канибализиране на по-малките градове от по-големите и на по-слабо развитите източни държави от западните е уникално в съвременната история по мащаб и продължителност. Последната подобна вълна на свободно придвижване на хора от едно към друго място е от средата на XIX до началото на XX век, когато 30 млн. европейци имигрират в САЩ. Както в. Financial Times отбеляза с учудване, "такъв спад на населението в цял регион и в продължение на десетилетия не е наблюдаван в света от 50-те години насам".

Падането на границите и ограниченията за работа, както и сравнително безпроблемното адаптиране, правят нещата много лесни. Очевидно няма достатъчно инструменти или политики, които да спрат хората да търсят по-добър живот в един общ съюз, в който могат да изберат да отидат примерно в Дюселдорф вместо в Познан или Дупница. Когато се планираше разширяването на ЕС, беше отделено твърде малко време на ефектите от този процес с надеждата, че новите страни някак ще достигнат нивото на останалите и ще постигнат баланс. В изследването си от тази година работната група на МВФ посочва очевидното - липсващата работна ръка обрича на изоставане и увеличаване на държавните разходи новите страни членки, като вдига социалните им разходи (повече стари хора, по-малко работещи) и намалява конкурентоспособността им (по-малко активни хора). "Това влияе индиректно върху икономическия ръст, тъй като не само има по-малко работещи, но има и по-малко потребители - изкарват се и се харчат по-малко пари", обяснява д-р Франк Дювел, старши научен сътрудник към Центъра за миграция, политика и общество (COMPAS) към Университета в Оксфорд. А както откриват хора като дизайнера Мартина Радева, в градове като Ямбол например е трудно да имаш добри идеи за бизнес, ако нямаш пазар за тях.

"Миграцията често е "изтичане на мозъци", припомня д-р Елжбета Чапка от полския университет "Мари Кюри-Склодовска". "Разходите по образованието, които са значителни, се плащат от изпращащата държава, а приемната получава готови специалисти." За разлика от неквалифицирания труд и от капитала, казват анализаторите на фонда, квалифицираният труд има свойството да увеличава несъразмерно ползите от натрупването си, т.е. където има повече такъв, облагите се увеличават многократно.

Влизането на новите държави в ЕС беше де факто размяна - пари срещу хора. Тази сделка обаче не работи - без хора парите сами по себе си не генерират достатъчно ръст. Нещо повече - един от основните ефекти на напускането на младо и активно население е по-малко възможност за промени. В графиките на МВФ има очевидна връзка между броя напуснали с висше образование и нивото на институциите, правосъдната система и корупцията.

Последиците са дори психологически. Не е особено трудно да се види, че най-враждебно настроени към вълната бежанци и мигранти, заляла Европа, са именно държавите, загубили голям дял от населението си. Това може да звучи парадоксално, но е обяснимо - усещането за чисто физически смаляваща се идентичност води до агресивност при нейната защита. Идеята на политическите "дизайнери", които предлагат с лека ръка замяната на загубено население с ново, подценява степента на фрустрация и шок от случилото се в тези държави

@@galwidg:[email protected]@

Какво да се прави

Най-значимото свойство на тази миграция от 90-те до около 2010 г. е, че тя е еднопосочна. Нито в България, нито в другите държави от региона има тенденции за значим обратен поток от хора. "Броят мигранти, които отиват в чужбина за повече от година, расте. Резултатите от проучване, проведено от Националната банка на Полша, показва, че броят на тези, които нямат планове да се връщат, се увеличава всяка година", казва изследователят д-р Чапка.

Разбира се, това може да се промени, но нищо към момента не подсказва, че някакъв мащабен прилив ще се случи в близко бъдеще. Ако вземем примера с децата на Иван Господинов, издателят от Габрово, по-вероятно е първите две, които са заминали преди влизането в ЕС, да останат там, където са. "Големият имаше мерак да се върне преди години. Казва "тате, ще се върна да направя нещо". С годините обаче, идвайки за по месец, вижда, че не е само икономиката, държавата я няма", казва Господинов, имайки предвид отношенията между институции и хора. Сега първият му син вече няма такива идеи. Третият, който планира заминаване сега, е по-вероятно да се възползва от мобилността на ЕС и има по-голям шанс да бъде задържан в България, ако тя продължи да се развива.

Което показва, че трябва да се отървем от заблудата, че "изгубеният милион" ще се върне, и да работим за това да запазим и развием съществуващия капитал. Има две нива, на които това може да се направи. Първото са държавите. Няколкото от тях, които са почти на средното ниво на развитие на ЕС - Чехия, Словакия и Словения, може и да успеят да се измъкнат от "капана на смъртта", в който повече хора напускат, средата се влошава и кръгът се завърта. За останалите достигането до равновесна точка може да отнеме още много години, а изтичането на най-добрия човешки капитал няма да може да бъде спряно без спешни мерки. При някои например отварянето на трудовия пазар към имигранти очевидно е част от решението - в Полша 77% от всички разрешителни за работа са издадени на украинци. "Те вършат това, което поляците вършат в чужбина", обяснява Чапка. Д-р Франк Дювел дава нагледно обяснение. "Имаме миграция от Полша към Германия и Великобритания, междувременно - миграция от Украйна към Полша. Имаме миграция от Испания към Северна Европа и на нейно място - миграция от Мароко или Южна Америка. Това е реалността." Естествените места, на които България може да търси такъв приток, са Македония, Украйна и Молдова, но както е очевидно, тази стратегия още не работи - македонците с български паспорти просто заминават на Запад, тъй като нивото тук продължава да е ниско.

Това трябва да стане предмет на обсъждане в ЕС и логиката на еврофинансирането да се промени, така че да отразява тази нова ситуация. Абсурди като строителството на стадиони в села очевидно не са част от решението.

Един вариант за реакция са спешни ударни инвестиции в наука и образование, сериозни финансови стимули за млади семейства в определени професии и т.н. Другото важно са толкова омразните реформи - много от тези, които напускат, са мотивирани от нетърпимостта си към средата, която генерира безнаказаност, корупция и немарливост. Малката дъщеря на нотариус Анна Цонева например завършва в София и решава да стартира фирма за преводи, легализации и езиково обучение. "Даде спестяванията си от студентска бригада, наеха офис, оборудване, счетоводство, дори одит и когато отидоха във Външно, разбраха, че не се приемат документи. Никъде не пишеше такова нещо. Казаха им, че ще има нов прием, и те чакаха няколко месеца, а разходите се трупаха. Случайно разбраха от приятели, че има нов прием и пак отидоха. Дъщеря ми получи входящ номер. Стоя от април до септември миналата година в чакане някой да се обади. Накрая вдигна ръце и каза "не мога, аз съм дотук", разказва Цонева.

По-малки, по-умни, по-живи

Второто ниво са градовете. София, Варшава и други столици и големи градове няма да имат проблем да привличат хора. Тези, които ще продължат да страдат, са средните и малките градове (обезлюдяването на селата е съвсем друга тенденция). Това не е само проблем в Източна Европа - в Италия според официална статистика има 2500 градчета, които са заплашени да станат "призрачни". Миналата година кметът на Селия, община в Катандзаро, дори подписа шеговит указ, с който забрани на хората да умират.

Всички услуги, които държавата планира национално, са базирани на населението. Това означава, че продължаваме да живеем в градове, проектирани за повече и по-различни хора от онези, с които разполагаме към момента. Общини като Габрово виждат свиването на услугите като поражение и хората там протестират срещу всеки опит за нещо подобно. Но това пречи на разумното планиране на настоящето за сметка на миналото. Разхищенията от времето на социализма, като огромната сграда на болницата например, са видими и продължават да трупат задължения. "Самите болници страдат от липсата на население, нямат пациенти, нямат приходи, лекарите се деквалифицират", описва Нина Москурова, изпълнителен директор на регионалния съюз на болниците "Стара планина". В съюза влизат заведенията в Трявна, Габрово, Севлиево, Троян, Ловеч, Тетевен, Луковит. Тя казва, че когато съюзът е стартирал през 1997 г., е обслужвал около 800 хил. души население, което сега е почти наполовина.

Добър пример как се свиква с новото е Лайпциг. Градът в Източна Германия, който навремето беше промишлен център, е загубил почти 150 хил. души от обединението на Германия насам. Това, което властите се опитват да направят, е да мислят за града по нов начин - да привлекат млади, креативни хора, които да искат да живеят при по-ниски наеми от Берлин и да променят някои квартали, така че да привличат друг тип наематели. Стратегията не може да се пребори с демографската криза, но показва желание да се мисли различно и е стъпка отвъд мрънкането за загубеното минало.

В случая с Габрово например бъдещето може да е отказ от конкуренцията с други градове като Севлиево и Велико Търново и опит да работи заедно с тях. Ако е очевидно, че миналото няма да се върне, а бъдещето ще е битка с големите центрове, такъв тип градове могат да извличат много от обединението си - Търново с университетите, Габрово с добрите училища, Севлиево с индустрията. Бързи връзки, съвместни индустриални зони и лесен достъп до жилища на всяко място няма да спрат напълно изтичането на хора, но ще помогнат много.

Докато наблюдава родния си град от пред блока, доктор Радослав Костов разсъждава за бъдещето на сина си. Както всеки друг наоколо, той също не мисли, че наследникът му ще остане в Габрово. За България не е толкова сигурен. "Ако си намери работа, ще го окуража да остане, да. Ама работа. Не да прекупува китайски стоки и да ги продава в OLX. В края на краищата работата трябва да ти носи и наслада."

По темата работи и

Блокът на Радослав Костов е на хълмовете до Габрово. Сградата е нормална, четириетажна, в добрите панелни традиции на соцстроителството и от нея се открива великолепна гледка към долината на Янтра и центъра на града. Ветеринарният доктор стои пред входа си, в който има шест апартамента, и брои. "Тези ги няма, другите оправиха апартамента, но не живеят тук, в чужбина са, тук е едно младо момиче, мъжът й е в Германия и май и тя ще ходи, в този не живее никой, а тук сме ние." В половината от входа има хора, оказва се. Другата половина е виртуална - хора има, но те са далеч. "Довечера, като стане тъмно, погледнете блоковете и вижте колко прозорци светят", поръчва д-р Костов.

Радослав Костов, ветеринарен лекар
Фотограф: Цветелина Белутова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

97 коментара
  • 1
    hgs1477686541509109 avatar :-|
    Victor Mikov

    Българската нация е застрашена от тотално унищожение! НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ СЕ НАМАЛЯВА СЪС СРЕДНО МЕЖДУ 233 И 260 ДУШИ НА ДЕНОНОЩИЕ! „Тази истина ни поставя на 1-ВО МЯСТО по изчезване на населението в света”, заяви Проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика. Ситуацията е още по-катастрофална, когато се отнася конкретно за етническите Българи! Според изчисления на ЦРУ към месец юли 2014-та г., населението на България е било около 6,7 милиона; Проф. Иванов заяви през ануари 2014-та г., че етническите Българи са 4,7 милиона. През 1989 г. населението на България беше около 9,1 милиона.
    ---
    „За спасението на България от демографската катастрофа са необходими по 4 млрд. лева (2,23 млрд. Щатски долари) годишно”.
    ~ Проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика
    ---
    „България е една от най-богатите на златни залежи държави. По данни от 2010 г. има 20 хил. тона прогнозни запаси от злато оценени на 1 ТРИЛИОН и 100 милиарда Щатски долара! Oсвен това страната притежава в недрата си залежи от 123 типа ценни изкопаеми, сред които платиноиди и сребро”!
    ~ Проф. Вълко Гергелчев
    ---
    Конституция на Република България:
    Чл. 15:
    Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.
    Чл. 18:
    (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
    (6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.
    Чл. 59:
    (1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.
    ---
    За тези от Вас, които се интересуват от завеждане на дело срещу „българската“ държава:
    Съд на ЕС: Съветът приема реформата на Общия съд
    „Средното време за издаване на съдебни решения по най-чувствителните в икономическо отношение дела е между 4 и 5 години, което далеч надхвърля считаната за приемлива средна продължителност на делата. В член 47 от Хартата на основните права се предвижда правото на всеки да получи съдебно решение в разумен срок.“
    http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/12/03-eu-court-of-justice-general-court-reform/

  • 2
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Българският народ се самоубива ритуално и с наслада.
    Не знам дали прилича повече на издънил се самурай или на кит, доброволно закотвен на плажа, но го прави. Българката ражда по едно, защото не може по половин. Не може да се оправдаваме с нямането, винаги е било по-зле.
    Българинът учи децата си за емигранти. Всички повтарят приказката за двата изхода - терминалите 1 и 2.
    Накрая на статията закономерно беше пробутан проблемът с мигрантите. Какъв кяр сме щели да имаме от тях, пък не ги искаме, защото сме....
    Проблемът ни не е в това, че сме останали малко. Швеция колко години с колко народ кара на тази територия? Проблемът е в състава на населението. То е застаряло, но мигрантите няма да оправят проблема, защото идват да ги хранят, а не да изработят пенсиите на бабите, пратили децата си в немско.

  • 3
    cju45470787 avatar :-|
    pink_kike

    До коментар [#2] от "Костадин Иванов":

    Раждаемостта при българите наистина е отчайващо ниска, като се има предвид, че в статистиката ни се включва и циганската раждаемост... Проблемът обаче е загатнат в статията - младите не намират поминък в родните си места, те се учат и готвят, за да избягат... Няма значение дали ще избягат в Западна Европа или в София, те нямат нищо там и тепърва трябва да изграждат нов живот. Това най-често изисква доста лишения - губиш приятели, връзки, дори родителите си. Същото се наблюдава в Италия и Испания - и там провинцията запада, младите бягат към големите центрове или към севера...Заместват ги българи, румънци и украинци на средна възраст, но и това ще е до време.

  • 4
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Не знам защо е включен в статията, но мисля че Севлиево има положителен принос и за мен това е пътя. Първата работа на всеки кмет, още преди да се кандидатира е да има идея как ще привлича местни и чужди инвеститори в района си, а не колко пари ще открадне от местния бюджет. В момента Пловдив е в растеж, но беше тръгнал стремително надолу и само наличието на мощни инвестиции около него го спасиха. Следвайте парите е една желязна максима, няма как да задържите качествени хора с корупция, ниски заплати, липса на работа или лоша инфраструктура. Отделно тази тъпа теория с Украинци, македонци и т.н. е обречена, те наистина искат български паспорт, но за да идат в Европа, а не да стоят у нас. Любопитно ще е колко хора от Македония с Български паспорт се осигуряват у нас, не вярвам да са повече от 2-5%. Лошото на тези процеси са, че действат като положителна обратна връзка, бягат първо тези които могат да променят блатото, защото то за тях е най-нетърпимо.

  • 5
    nikeair avatar :-|
    NicK

    Сравнително добра статия, но има и няколко абсолютни глупотевини: "Влизането на новите държави в ЕС беше де факто размяна - пари срещу хора." - специално за България е ясно на всички къде отиват повечето пари от Европа: в клубове по интереси от типа "КОЙ", а хората бягат защото не им се живее в държава в която се разпореждат Пеевски, Ганчев, черепа и там подобни, дори парите за земеделие спомогнаха създаването на аграро-олигарси!
    "трябва да се отървем от заблудата, че "изгубеният милион" ще се върне, и да работим за това да запазим и развием съществуващия капитал." - това най-много ме нервира, защото показва късогледството на много хора в България, няма конфликт между двете, защото мерките, които ще спомогнат да се запази и развие човешкия ресурс (като реформи в правосъдната система, здравеопазване, образование, обществени поръчки), са и най-добрата възможност да бъде върнат голяма част от изгубения милион! Ако мнозинството престане да гласува за статуквото и запретне ръкави за налагането на ред в държавата, ще дойдат и възможностите за развитие на съществуващия човешки ресурс, както и връщането на много хора от чужбина!

  • 6
    myt22496731 avatar :-|
    Ангелови

    Примерът на Лайпциг никак не е лош.

    В България имаме подобен: Пловдив. В течение на времето Пловдив успя да се съвземе от големия удар и според мен бавно се превръща в град с нов, приятен и търсен облик.

  • 7
    damianrm1 avatar :-|
    damianrm1

    Отново се убеждавам, че Капитал е много свестен вестник, който си струва да се чете! Проблема тука го има, тежък е, и всичко което ще го намали е ПОЛЕЗНО! За съжаление, това е работа на ДА, която ще го свърши както другите неща, т.е - НИКАК ...

  • 8
    k_ avatar :-|
    k_

    Първо трябва да е ясно, че демографските тенденции са дългосрочни - отнема десетилетия, почти винаги повече от едно поколение (20г) за да се обърне посоката. В този смисъл сега наблюдаваме ефекта от действията на политиците пред 10-20, че и повече години.
    И това какво ще се прави сега, може да се очаква резултат в следващите 20г.
    Това е страшно много време в личен план и да се корка човек какво точно ще стане по тия земи след 20-40 че и повече години означава да си провали живота.
    Демографията е такава каквато е.
    Който му харесва тарапана, гъчкаляк - е му авиона и да ходи по такива места по света.
    У нас, дори с намаляваща бройка на народонаселенето си е добре.

  • 9
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    По-добре малко но качествено население! Трябва да предприемем комбинация от мерки за увеличаване на раждаемостта сред определени обществени прослойки като учители, учени плюс селективно разрешаване за заселване на чужденци.

  • 10
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    До коментар [#8] от "k_":

    Напълно сте прав. България е уникално място за живот и трябва да се свършат елементарни неща за да се вдигне качеството на живот. Ние сме толкова малки, че при съвременните технологии е толкова просто. Големия бич битовата престъпност е на някакво махленско ниво, просто Бойко, Терзийски и Цацаров нямат и елементарен синхрон и/или никакво желание за решение. Елементарен пример - КАТ Пловдив, безумни опашки за регистрация, генериране на нерви, корупция и поредния сиганин правещ пачки от това. Пуска се онлайн регистрация за записване със забрана на прехвърлянията, тоест пишеш модел на кола, име кой ще я регистрира и реда е готов. Билетите за Арсенал на Лудогорец през по-сложна система се продаваха и край с опашки, тарикати и поводи за корупция. Такива решения могат да се измислят, за 99% от нещата и тогава полицията ще пази хоарата, ще гони крадците, а не сега да цоца на-големия бюджет и никакъв ефект. После почваш здравеопазване, кадастър, образование и имаш малка уредена държава с четири сезона, минерални извори и т.н., не пренаселена и събираш дивиденти от пенсионираща се Европа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK