Изгубеното население на Източна и Централна Европа
Емиграцията, ниската раждаемост и високата смъртност водят до устойчивото обезлюдяване на региона. Нужна е обаче адаптация към новата му демография
Капитал
Икономически кризи, войнстващ популизъм, растящ национализъм, бежанска криза... Всички тези събития се случват на един и същ фон. И той не е никак светъл. От десетилетия България губи население.
Причините са много - падаща раждаемост, висока смъртност, имиграция. Страната е изгубила 1.7 млн. души от 1989 г. Но не е сама.
Процесът е много по-дълбок, много по-дълъг и много по-всеобхватен. Според данните за ръста на населението в последните 50 години Източна и Централна Европа са единственият регион в света, който устойчиво губи повече хора, отколкото придобива.
Към ниската раждаемост, типична за Европа, се добавиха високата смъртност и сривът на икономиките, след това отварянето на границите, икономическите възможности на Запад, влизането в ЕС, преместването на хората от селата в градовете, новите икономики, които изискват друг тип поведение.
Всичко това се смеси в коктейл, който се оказва особено пагубен за държавите между Балтийско, Черно и Адриатическо море. Да си съсед по земя с най-развитата част от световната икономика, оказа се, е и благословия, и проклятие.
Тъй като тези процеси са твърде скорошни и твърде мащабни, България и другите държави в региона отказват да ги разглеждат като нова реалност - доминиращото социално и политическо мислене е за временна загуба на хора.
Митовете "те ще се върнат" или "ще раждаме повече" все още съществуват устойчиво и много повече места предпочитат да плачат за изгубеното, отколкото да се пригодят към настоящето и да мислят за бъдещето.
Това пречи и е време да бъде преосмислено - от начина, по който се разпределят европейските фондове, през националните политики до местната власт, устройството на градовете и на услугите в тях.
