Добрата новина е, че няма окончателно решение. То трябва да е ясно до 25 ноември, а последна дума ще имат министрите на енергетиката, икономиката и финансите, както и председателят на Държавния резерв, които ще трябва да докладват решението си на вицепремиера Томислав Дончев.

Къде са ни резервите

Идеята за нова регулация тръгва от Държавния резерв. По закон агенцията следи и контролира дали търговците и производителите на горива спазват задължението да поддържат определени количества като резерв за извънредни ситуации. Изискването е на Брюксел и България е задължена да се отчита регулярно дали то е спазено. Източници на "Капитал" от администрацията разказват, че последните доклади на Държавния резерв показват отчайваща картина – от 69 компании, задължени да пазят резерви през 2013 г., 28 не са изпълнили това задължение (или 40% от всички). Година по-късно бройката на недобросъвестните нараства на 38, а през 2015 г. - само 21 са пазили определените за тях количества. При опит за проверка от агенцията установяват, че част от фирмите са "еднодневки", а административните дела за налагане на съответните глоби се проточват безкрайно.

Така в края на 2015 г. се сформира междуведомствена работна група, в която участват представители на десет институции. След девет заседания и година по-късно идеята да се реши проблемът на резерва се изражда до предложение за създаването на нов закон, който да регулира сектора и в който да се ангажира още администрация.

Един закон не стига

"Капитал" разполага с няколко работни варианта на проектозакон, в които се предлагат различни вариации за контрол на сектора. В тях прозират и лобитата на определени институции и групи компании. Посоката на мислене обаче е сходна – търговците на горива да минат на някакъв вид регистрационен или лицензионен режим, да са задължени да предоставят на държавата банкова гаранция в определен размер и освен това лицето, което ги представлява, трябва да има поне диплома за бакалавър. Контролът ще се осъществява от междуведомствен съвет, в който влизат представители на, забележете.... десет държавни институции. Тук е и първият проблем – ако идеята е държавата да се пребори със сивия сектор, едва ли най-подходящият начин да се случи това е чрез създаването на поредното тромаво административно звено.

Другият е свързан с формата на контрол – лицензионен режим ще натовари бизнеса с нови такси и ще редуцира пазарните участници само до по-големите. А и по информация на "Капитал" много от включените в работната група са били против. Така се появява и идея за регистрационен режим.

В един от вариантите се предлага да се контролират само търговците на едро, в друг се предлага в обхвата на закона да влезе и пазарът на дребно. Изискванията към търговците с горива също са спорни. Основното е те да предоставят банкова гаранция в размер на 500 хил. лв. за търговски дружества и 100 хил. лв. за еднолични търговци. Опасението на малките търговци обаче е, че трудно биха могли да получат подобна гаранция за дълъг период от време. Междувременно държавата избърза и приложи тази мярка на практика, за да си гарантира постъпленията от ДДС. От лятото търговците на горива вече дължат обезпечения в полза на НАП, ако направените от тях продажби надхвърлят 25 хил. лв. за месец. Те могат да са под формата на банкова гаранция, пари по сметка или държавни ценни книжа и са в размер на 20% от сделките, но не по-малко от 50 хил. лв. Според хора от сектора по този начин се е решил проблемът с фирмите "еднодневки". Сега държавата или трябва да приеме, че изискваните по Закона за ДДС обезпечения ще могат да се активират и от Държавния резерв, или да измисли друг начин за служебен обмен на данни между администрацията така, че да не налага нова тежест на бизнеса.

В един от проектозаконите се предлага и още едно ограничение - изискване за уставен капитал. Според вида дейност и юридическа форма на търговеца размерът му варира от 100 хил. лв. до 5 млн. лв. Ако се приеме, това ще е още една бариера за малките на пазара.

На последната права

В работата по закона се е включила и Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Официалното й становище е, че се подкрепя идеята да има отделен и нов закон за регулиране на търговията с горива, за да се ограничи сивият сектор. По думите на нейния изпълнителен директор Андрей Делчев асоциацията е претърпяла еволюция в схващането си какъв да е режимът за търговците на горива. Ако преди схващането е било, че той трябва да е лиензионен, т.е. дадена фирма да отговаря на редица условия, за да играе на даден пазар, сега асоциацията е на мнение, че лицензирането вече не е най-добрият вариант. Причината е, че то увеличава риска от административен произвол и корупция. Затова и предложението на БПГА е да се избере уведомителният или регистрационният режим. "Нямаме идея да ограничаваме бизнеса. Ще е достъпно за всеки, включително за едноличните търговци", твърди Делчев. Въпреки това опасенията на малките на пазара са, че ако част от текстовете, по които се мисли сега, бъдат приети, вносителите и търговците на едро ще се свият значително. Ако в момента са около 330 фирми, след промените ще останат около 30.

От протокол на работната група от септември тази година се вижда, че представителят на БПГА предлага въвеждането на регистрационен режим с финансова гаранция от 500 хил. лв., като според тях по този начин ще могат да се отстраняват нарушенията, без да се налага спиране на дейността на дружествата.

Тежестта на лиценза

В същия протокол на работната група Красимир Кръстанов, зам.-председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", коментира, че участниците на пазара с горива трябва да бъдат известни, преди да започнат да осъществяват дейност. "Агенцията по вписванията няма задължение и правомощия по закон да извършва проверки за достоверността на данните при вписване на обстоятелствата в Търговския регистър и това води до регистрация на голям брой фирми на фиктивни адреси и с фиктивни управители", казва той по време на обсъжданията на работната група. Част от мненията в нея се обединяват около тезата, че е недопустимо "да се регистрират фирми в стратегически сектор като този с дялов капитал от 2 лева, които извършват икономически дейности с горива и след това да не могат да бъдат открити дори и със съдействие от органите на МВР".

От бранша обясняват, че този тип ограничения пред участниците на пазара са характерни повече за южните държави, като в северната част на ЕС няма специален закон. В някои страни например не съществува изискване запасите от горива да се съхраняват физически от фирмите, а те плашат за това на Държавния резерв. Друг е въпросът доколко този модел е проложим в България предвид горчивия опит с управлението на резерва от миналото.

Регистрационен режим в момента обаче има само в Гърция, Полша и Румъния. В по-голяма част от държавите - членки на ЕС, липсва подобна регулация. В Румъния например този режим се администрира от митниците и според представители на сектора е преминал почти в регистрационна форма, като за получаването на лиценз е нужно чисто минало на фирмата, представяне на нужните документи и плащане на такса около 200-300 лв. Останалите задължения на лицензополучателите са обект на контрол от страна на други институции. В Полша се плащат около 1000 лв. на централната структура за управление на запасите и няма утежнение за работата на фирмите.

По информация на "Капитал" няколко от ведомствата в работната група са против налагането на нови лицензионни режими. Не е ясно и кой ще контролира въпросния междуведомствен съвет. В проектите се предлага това да е министърът на икономиката или този на енергетиката, но според източници на вестника на този етап нито един от двамата не е бил особено благосклонно настроен към идеята. Министърът на финансите пък наскоро предложи, а парламентът прие решение на проблема с ДДС измамите. Така очевидно топката остава в полето на Държавния резерв и на бизнеса.

По темата работиха Калина Горанова, Велина Господинова и Вера Денизова