С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 28 окт 2016, 17:40, 12958 прочитания

Нова година - нов лиценз

Държавата е на път да наложи нова регулация на пазара на горива. Опасността е от него да бъдат изтикани малките играчи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- Повече от година междуведомствена работна група търси начини за борба със сивия сектор при горивата.
- Поводът са доклади на Държавния резерв, от които става ясно, че военновременните запаси от горива на страната не са съвсем пълни.
- Една от идеите е търговците на нефт и нефтени продукти да минат на регистрационен или лицензионен режим.
- Опасността е администрацията да залитне в посока налагане на ненужни нови или пък да ги направи непосилни за малките търговци и така да свие конкуренцията на пазара.
- Окончателното решение ще се вземе от министрите на енергетиката, икономиката и финансите.
В бизнеса с горива се влиза трудно - нужни са не само познания за сектора, но и значителен начален капитал, както и солидна юридическа подготовка. Поне ако се съди по броя на законите, които регулират търговията с нефтени продукти. В момента секторът се отчита ежегодно пред НАП и митниците, ежемесечно пред Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Фирмите подлежат на контрол по Закона за чистотата на атмосферния въздух, от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, трябва да изпълняват задълженията при превозите на опасни товари, да разполагат с големи банкови гаранции и т.н, и т.н...

Към всички тези регулации скоро може да бъде добавена и още една – търговците на нефт и нефтени продукти да минат на регистрационен или лицензионен режим. Идеята е поне на десет години и досега здравият разум е успявал да победи. От есента на 2015 г. обаче отново е на дневен ред - "Капитал" видя два варианта на законопроект. Конкретният повод – доклади на държавния резерв, от които става ясно, че военновременните запаси от горива на страната май не са съвсем пълни. Мерките са на етап междуведомствено обсъждане и все още няма окончателно решение дали и под каква форма да бъдат официализирани. В желанието си да премахне конкретен проблем обаче администрацията може да направи поне две грешки – да залитне в посока налагане на ненужни нови регулации или пък да ги направи непосилни за малките търговци и така да свие конкуренцията на пазара. И в двата случая губещ ще е крайният клиент – всичко това се отразява на цената на горивата.


Добрата новина е, че няма окончателно решение. То трябва да е ясно до 25 ноември, а последна дума ще имат министрите на енергетиката, икономиката и финансите, както и председателят на Държавния резерв, които ще трябва да докладват решението си на вицепремиера Томислав Дончев.

Къде са ни резервите

Идеята за нова регулация тръгва от Държавния резерв. По закон агенцията следи и контролира дали търговците и производителите на горива спазват задължението да поддържат определени количества като резерв за извънредни ситуации. Изискването е на Брюксел и България е задължена да се отчита регулярно дали то е спазено. Източници на "Капитал" от администрацията разказват, че последните доклади на Държавния резерв показват отчайваща картина – от 69 компании, задължени да пазят резерви през 2013 г., 28 не са изпълнили това задължение (или 40% от всички). Година по-късно бройката на недобросъвестните нараства на 38, а през 2015 г. - само 21 са пазили определените за тях количества. При опит за проверка от агенцията установяват, че част от фирмите са "еднодневки", а административните дела за налагане на съответните глоби се проточват безкрайно.



Така в края на 2015 г. се сформира междуведомствена работна група, в която участват представители на десет институции. След девет заседания и година по-късно идеята да се реши проблемът на резерва се изражда до предложение за създаването на нов закон, който да регулира сектора и в който да се ангажира още администрация.

Един закон не стига

"Капитал" разполага с няколко работни варианта на проектозакон, в които се предлагат различни вариации за контрол на сектора. В тях прозират и лобитата на определени институции и групи компании. Посоката на мислене обаче е сходна – търговците на горива да минат на някакъв вид регистрационен или лицензионен режим, да са задължени да предоставят на държавата банкова гаранция в определен размер и освен това лицето, което ги представлява, трябва да има поне диплома за бакалавър. Контролът ще се осъществява от междуведомствен съвет, в който влизат представители на, забележете.... десет държавни институции. Тук е и първият проблем – ако идеята е държавата да се пребори със сивия сектор, едва ли най-подходящият начин да се случи това е чрез създаването на поредното тромаво административно звено.

Другият е свързан с формата на контрол – лицензионен режим ще натовари бизнеса с нови такси и ще редуцира пазарните участници само до по-големите. А и по информация на "Капитал" много от включените в работната група са били против. Така се появява и идея за регистрационен режим.

В един от вариантите се предлага да се контролират само търговците на едро, в друг се предлага в обхвата на закона да влезе и пазарът на дребно. Изискванията към търговците с горива също са спорни. Основното е те да предоставят банкова гаранция в размер на 500 хил. лв. за търговски дружества и 100 хил. лв. за еднолични търговци. Опасението на малките търговци обаче е, че трудно биха могли да получат подобна гаранция за дълъг период от време. Междувременно държавата избърза и приложи тази мярка на практика, за да си гарантира постъпленията от ДДС. От лятото търговците на горива вече дължат обезпечения в полза на НАП, ако направените от тях продажби надхвърлят 25 хил. лв. за месец. Те могат да са под формата на банкова гаранция, пари по сметка или държавни ценни книжа и са в размер на 20% от сделките, но не по-малко от 50 хил. лв. Според хора от сектора по този начин се е решил проблемът с фирмите "еднодневки". Сега държавата или трябва да приеме, че изискваните по Закона за ДДС обезпечения ще могат да се активират и от Държавния резерв, или да измисли друг начин за служебен обмен на данни между администрацията така, че да не налага нова тежест на бизнеса.

В един от проектозаконите се предлага и още едно ограничение - изискване за уставен капитал. Според вида дейност и юридическа форма на търговеца размерът му варира от 100 хил. лв. до 5 млн. лв. Ако се приеме, това ще е още една бариера за малките на пазара.

На последната права

В работата по закона се е включила и Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Официалното й становище е, че се подкрепя идеята да има отделен и нов закон за регулиране на търговията с горива, за да се ограничи сивият сектор. По думите на нейния изпълнителен директор Андрей Делчев асоциацията е претърпяла еволюция в схващането си какъв да е режимът за търговците на горива. Ако преди схващането е било, че той трябва да е лиензионен, т.е. дадена фирма да отговаря на редица условия, за да играе на даден пазар, сега асоциацията е на мнение, че лицензирането вече не е най-добрият вариант. Причината е, че то увеличава риска от административен произвол и корупция. Затова и предложението на БПГА е да се избере уведомителният или регистрационният режим. "Нямаме идея да ограничаваме бизнеса. Ще е достъпно за всеки, включително за едноличните търговци", твърди Делчев. Въпреки това опасенията на малките на пазара са, че ако част от текстовете, по които се мисли сега, бъдат приети, вносителите и търговците на едро ще се свият значително. Ако в момента са около 330 фирми, след промените ще останат около 30.

От протокол на работната група от септември тази година се вижда, че представителят на БПГА предлага въвеждането на регистрационен режим с финансова гаранция от 500 хил. лв., като според тях по този начин ще могат да се отстраняват нарушенията, без да се налага спиране на дейността на дружествата.

Тежестта на лиценза

В същия протокол на работната група Красимир Кръстанов, зам.-председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", коментира, че участниците на пазара с горива трябва да бъдат известни, преди да започнат да осъществяват дейност. "Агенцията по вписванията няма задължение и правомощия по закон да извършва проверки за достоверността на данните при вписване на обстоятелствата в Търговския регистър и това води до регистрация на голям брой фирми на фиктивни адреси и с фиктивни управители", казва той по време на обсъжданията на работната група. Част от мненията в нея се обединяват около тезата, че е недопустимо "да се регистрират фирми в стратегически сектор като този с дялов капитал от 2 лева, които извършват икономически дейности с горива и след това да не могат да бъдат открити дори и със съдействие от органите на МВР".

От бранша обясняват, че този тип ограничения пред участниците на пазара са характерни повече за южните държави, като в северната част на ЕС няма специален закон. В някои страни например не съществува изискване запасите от горива да се съхраняват физически от фирмите, а те плашат за това на Държавния резерв. Друг е въпросът доколко този модел е проложим в България предвид горчивия опит с управлението на резерва от миналото.

Регистрационен режим в момента обаче има само в Гърция, Полша и Румъния. В по-голяма част от държавите - членки на ЕС, липсва подобна регулация. В Румъния например този режим се администрира от митниците и според представители на сектора е преминал почти в регистрационна форма, като за получаването на лиценз е нужно чисто минало на фирмата, представяне на нужните документи и плащане на такса около 200-300 лв. Останалите задължения на лицензополучателите са обект на контрол от страна на други институции. В Полша се плащат около 1000 лв. на централната структура за управление на запасите и няма утежнение за работата на фирмите.

По информация на "Капитал" няколко от ведомствата в работната група са против налагането на нови лицензионни режими. Не е ясно и кой ще контролира въпросния междуведомствен съвет. В проектите се предлага това да е министърът на икономиката или този на енергетиката, но според източници на вестника на този етап нито един от двамата не е бил особено благосклонно настроен към идеята. Министърът на финансите пък наскоро предложи, а парламентът прие решение на проблема с ДДС измамите. Така очевидно топката остава в полето на Държавния резерв и на бизнеса.
Участниците на пазара

Според регистрите на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" задължените по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти са 64 компании. Броят на фирмите, платили банкови гаранции за целите на НАП, са 331, като акцизните складове за горива са около 40. По данни на Българската петролна и газова асоциация нормалните стационарни бензиностанции по пътищата са около 2500. Ведомствените бензиностанции, които се регистрираха като такива според изискванията на Министерството на финансите, са към 6500, но според асоциацията са били поне 15 хил., тъй като повечето от тях не се регистрирали. Около 35-40% пък от горивата са внос. Годишно потреблението само на течни горива в страната е около 3.5 млрд. литра, което по груби изчисления е 7 млрд. лв.

По темата работиха Калина Горанова, Велина Господинова и Вера Денизова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев 3 Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев

Гешев не притежава нужните качества за главен прокурор, кандидатурата му трябва да се отхвърли и да започне нова процедура

18 сеп 2019, 2345 прочитания

Вечерни новини: Саудитският консорциум Arkad ще строи "Български поток", петролът продължава да поевтинява Вечерни новини: Саудитският консорциум Arkad ще строи "Български поток", петролът продължава да поевтинява

И още: Висшият адвокатски съвет срещу Гешев за главен прокурор, "Алфа Рисърч": ако изборите бяха днес, партията на Слави Трифонов влиза в парламента

18 сеп 2019, 1246 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
ПИБ и съдебният пинг-понг между София и Букурещ

След половинчат успех в България битката на румънските власти да си съберат 22 млн. евро гаранция от банката пак се пренася отвъд Дунава

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг