ПИБ и съдебният пинг-понг между София и Букурещ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ПИБ и съдебният пинг-понг между София и Букурещ

ПИБ и съдебният пинг-понг между София и Букурещ

След половинчат успех в България битката на румънските власти да си съберат 22 млн. евро гаранция от банката пак се пренася отвъд Дунава

26142 прочитания

© Надежда Чипева


Когато на 5 октомври тази година на страницата на Върховния касационен съд (ВКС) се появи съобщение, че търговско дело 233 от 2016 г. е обявено за решаване, на юридическия отдел на Първа инвестиционна банка вероятно им е било все едно, въпреки че в него става дума за едни 22 млн. евро. Не, сумата не е пренебрежима дори и за третата по големина кредитна институция в България с над 8.5 млрд. лв. активи.

Просто дали тримата върховни съдии щяха да уважат жалбата на банката срещу решението, с което беше допуснато принудително изпълнение на румънски съдия-изпълнител срещу ПИБ, нямаше никакво значение. Причината е, че само два дни по-рано Първи районен съд в Букурещ беше отменил принудителните действия, докато траят други, по-тежки дела по казуса. А той е част от заплетен сюжет, започнал преди четири години, в който освен банката са замесени обвинени за корупция висши държавни румънски служители, фирми бушони, антикорупционните органи в Букурещ, Европейската служба за борба с измамите и българските съд и прокуратура.

Така, въпреки че ВКС окончателно отхвърля жалбата на ПИБ, опасността за банката да трябва да се раздели с близо половината си печалба за първото шестмесечие на 2016 г., и то точно в момент, когато след прегледа на качеството на активите на БНБ тя трябва да подсилва капиталовите си буфери, се отложи за неустановен срок.

Софийска градска сага

Всичко започва преди четири години, когато фирмата бушон "Ви Ем корпорейшън", собственост на подставеното (по негово собствено обяснение) лице Валери Петров, сключва три договора за доставка на хранителни продукти за крайно нуждаещи се в Румъния. Договорът с тамошната Агенция за плащания и интервенция в земеделието (APIA, която е еквивалент на българския Държавен фонд "Земеделие") е на стойност близо 30 млн. евро.

За да участва в поръчката, "Ви Ем корпорейшън" представя три банкови гаранции, издадени от ПИБ. Дружеството не доставя продуктите, въпреки че парите по договорите са преведени от румънската институция в сметка в Кипър. Това става причина APIA да поиска изпълнение по издадените от ПИБ банкови гаранции от съда в Букурещ. Румънските магистрати издават сравнително бързо три разпореждания, с които допускат принудително изпълнение. Последната стъпка пред APIA е да поиска от българският съд да признае съдебните актове, издадени в чужбина, и тук започва същинската сага, която приключи тази седмица, повече от две години и половина след началото й. Макар и частично.

На първа инстанция делата попадат при съдиите Богдана Желявска (към онзи момент зам.-председател на съда, но подала оставка заради скандалните с разпределението на делата), Асен Воденичаров (близък до съдия Желявска) и Петя Георгиева (тогава командирована от Районен съд - Велинград, но впоследствие заповедта и за командироване е прекратена).

Делата се разглеждат в градския съд през първата половина на 2014 г., когато в разгара си е разделението на бизнесите между доскорошните партньори Цветан Василев и Делян Пеевски. Kонцентрация на тези казуси при няколко съдии, които отсъждат в полза на депутата от ДПС, по-късно ще бъде в основата на констатациите на назначена от Висшия съдебен съвет проверка, която ще установи две притеснителни обстоятелства - системата за случайно разпределение на делата позволява манипулации, а освен това в съда и в кабинета на Янева е бил забелязван Момчил Мондешки, когото редица софийски адвокати припознават като "вратата" към ръководството на съда. В публикувани от сайта "Биволъ" разговори, в които се разпознават гласовете на бившата председателка на градския съд Владимира Янева, търговската съдийка Румяна Ченалова и Мондешки, последният показва, че има пряк излаз и до Делян Пеевски и до "пибаджиите", като явно визира основните акционери на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

Не е ясно имало ли е намеса на Мондешки или някой друг по казуса, но един по един градските съдии отхвърлят допускането на изпълнението на разпорежданията на румънския съд, като приемат, че в акта на румънския съд няма изпълнителна сила и че е постановен в производство, в което банката не е имала възможност да защити правата си.

След като румънската агенция обжалва пред втора инстанция, системата за случайното разпределение на делата праща трите казуса при трима командировани магистрати. Два съдебни състава потвърждават решенията на колегите си, но третият, разглеждащ делото за най-голяма сума - 22 млн. евро, отменя и допуска принудителното изпълнение срещу банката. Именно това решение влезе в сила тази седмица, след като Върховният касационен съд отказа да допусне обжалването му.

Така резултатът е 2:1 - от трите румънски решения принудително изпълнение (за 278 хил., 9.4 млн. и 22 млн. евро) през българската съдебна система успяват да минат две - най-малката и най-голямата.

Букурещки районен обрат

"Запознати сме с определението на ВКС, което води до странна правна ситуация. Българският съд допуска ЧСИ (частен съдебен изпълнител) от Румъния, който няма компетентност в България, да предприеме действия в България, въпреки че изпълнителното дело е прекратено в Румъния. Нещо повече, румънският съд се произнесе окончателно и определи като напълно незаконосъобразни действията срещу банката" отговориха от ПИБ на въпросите на "Капитал".

Трябва обаче да се уточни, че в България не се "допуска ЧСИ", а изпълнение на съдебен акт. Факт е обаче, че на 3 октомври Първи районен съд в Букурещ уважава частично жалба на банката и прекратява принудителното изпълнение именно по гаранцията за 22 млн. евро. Със същото решение са отхвърлени претенциите на ПИБ за погасяване по давност на изпълнението.

"Юристи са ангажирани с казуса и ще продължат да работят по него, в това число по изясняване на конкретните правни аспекти от постановеното определение на ВКС", коментираха още от ПИБ, което вероятно означава, че от банката ще поискат отмяна на решенията на ВКС, с които е допуснато изпълнението по делата за 22 млн. евро и 297 хил. евро.

Със сигурност обаче вниманието на адвокатите ще се пренасочи основно от София към Букурещ. От сайта разбираме още, че APIA е обжалвала това решение, т.е. то не е окончателно. Но какви са мотивите за новото решение да се спре изпълнението не става ясно от краткото съобщение на сайта на румънския съд, а до редакционното приключване на броя не получихме достъп до пълния съдебен акт.

Докато се разбере кой е виновен

Малко повече светлина хвърля друго решение на румънския съд по този спор, също инициирано от ПИБ. От него става ясно, че гражданскоправният спор между румънската държава и българската банка е спрян до приключване на наказателното дело, което румънската прокуратура води за корупция срещу бивши ръководители на APIA. Това е поредното официално признание, че двата сюжета - отпускането на банковите гаранции на фирмата фантом и разследването, водено от властите в Букурещ за корупция, са пряко свързани. Нещо, което и от ПИБ не отричат с уточнение, че банката е не по-малко жертва на измама, отколкото APIA.

Преди една година румънската служба за борба с корупцията (DNA) и Европейската служба за борба с измамите (OLAF) проведе акция в АPIA. Тогава за длъжностни престъпления, корупция и пране на пари бяха обвинени трима души - бившият директор на агенцията, заместник-директорката и ръководител на отдел, отговарящ за плащанията.

В основата на ареста седи именно договорът на APIA с "Ви Ем корпорейшън", който според румънските власти е бил уреден в полза българската фирма, която не изпълнила изцяло ангажимента си по договора и така нанесла щета от 26 млн. евро. Според разследващите двамата директори на агенцията са сключили договора в нарушение на правата за обществените поръчки, като не са взели предвид критериите за предишен опит (българската фирма не е изпълнявала подобни поръчки) и финансово състояние и т.н. Основното обвинение е именно, че парите са били преведени, въпреки че стоката не е била доставена.

До редакционното приключване на броя от румънската служба за борба с измамите не изпратиха отговор на запитването ни на какъв етап е разследването срещу тримата румънци и дали има данни за престъпления, извършени от български граждани.

"Бихме искали да припомним, че ПИБ първа подаде сигнал до компетентните органи в лицето на OLAF, Румънската главна прокуратура, ДАНС и Специализираната прокуратура в България относно обстоятелства, свързани с преводи, извършени от APIA. Банката и нейни служители максимално съдействаха, като предоставиха информация и документи, с които разполагат. В резултат румънската прокуратура повдигна обвинения на високопоставени служители в APIA", отговориха от ПИБ на запитване дали нейни служители са били разпитвани по искане на румънските власти. Тезата на банката е, е самата тя е пострадала от престъпление, което според условията за отпускане на банковата гаранция ги освобождава от поетото задължение.

И ако разследването в Румъния е "само" на една година, досъдебното производство, което българската прокуратура образува по едно от разклоненията в сюжета, навлиза в четвъртата си година. То е образувано за начина, по който банката е отпускала кредити на няколко фирми, едната от които е именно "Ви Ем корпорейшън". По разследването е приложен доклад от проверка на "Банков надзор" към БНБ, която установява "редица нарушения в процедурите по одобряване и отпускане на кредити в такива размери", "начина на отпускане на кредитите – без елементарни проверки за достоверност на твърдения за участие и спечелване на несъществуващи търгове от кредитоискателя светкавичното им отпускане без никакви икономически обосновки, получени одобрения още преди да са направени исканията за кредит"...

От пресцентъра на държавното обвинение не отговориха какво се случва с разследването, но по информация на "Капитал" то пътува между Съдебната палата и следствения отдел на градската прокуратура, като последно преди десет дни делото е върнато за "доразследване".

Като авалист на разследваните кредити е Иван Танев, който е издирван от Интерпол по друго разследване - за организирана престъпна група и данъчни измами. До 2012 г. Танев е близък до един от основните акционери в ПИБ. Номиналният собственик на "Ви Ем корпорейшън" Валери Петров твърди пред "Биволъ", че всички документи и печати на фирмата се пазели в Първа инвестиционна банка.

Така равносметката от всички дела търговски, които циркулират между няколко съдебни инстанции в две държави, е, че основният риск за ПИБ идва от румънските власти. А те при всички уверения на българската банка в кооперативност продължават да търсят не само виновниците, но и парите от всички участвали. Включително и от нея.

Когато на 5 октомври тази година на страницата на Върховния касационен съд (ВКС) се появи съобщение, че търговско дело 233 от 2016 г. е обявено за решаване, на юридическия отдел на Първа инвестиционна банка вероятно им е било все едно, въпреки че в него става дума за едни 22 млн. евро. Не, сумата не е пренебрежима дори и за третата по големина кредитна институция в България с над 8.5 млрд. лв. активи.

Просто дали тримата върховни съдии щяха да уважат жалбата на банката срещу решението, с което беше допуснато принудително изпълнение на румънски съдия-изпълнител срещу ПИБ, нямаше никакво значение. Причината е, че само два дни по-рано Първи районен съд в Букурещ беше отменил принудителните действия, докато траят други, по-тежки дела по казуса. А той е част от заплетен сюжет, започнал преди четири години, в който освен банката са замесени обвинени за корупция висши държавни румънски служители, фирми бушони, антикорупционните органи в Букурещ, Европейската служба за борба с измамите и българските съд и прокуратура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    cara_mia avatar :-|
    Cara Mia

    Благодаря Ви,г-н Росен Босев за много интересната статия!
    Аз продължавам да твърдя,чв ПИБ е една от най-гнилите банки у нас,с голямо източване на авоари от клиенти през офшорки или кредити на свързани с банката лица!
    А съдебната власт улеснява този процес.

  • 2
    orchis avatar :-|
    orchis

    Сага в типичния за Цеко стил - пошли лъжи и яко подкупи

  • 3
    galapagas avatar :-|
    galapagas

    Някой компетентен да обясни простичко: след като ПИБ дава гаранцията, защо румънците не превеждат парите в ПИБ, а в кипърска офшорка. Това нормална практика ли е?

  • 4
    i_hristov avatar :-|
    i_hristov

    Честно казано тази публикация ме погнуси и ми напомни за приказката, че около казана на българите нямало дяволи. Не разбирам огромното желание на автора от 100 кладенеца да донесе вода, само и само да изкара, че ПИБ са виновни.
    "Преди една година румънската служба за борба с корупцията (DNA) и Европейската служба за борба с измамите (OLAF) проведе акция в АPIA. Тогава за длъжностни престъпления, корупция и пране на пари бяха обвинени трима души - бившият директор на агенцията, заместник-директорката и ръководител на отдел, отговарящ за плащанията." И при тези факти пак се твърди, че банката била виновна. Корумпираните румънски чиновници нямат както се казва никаква вина за нищо нали.
    Баси, вместо да защитавате българските банки и фирми се чудите как да ги изкарате най-черните на света.

  • 5
    florencia avatar :-|
    Nina Kercheva

    Изтеглете си парите и ги оставете ГОЛИ !!!!!

  • 6
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    А колегите в един друг форум се точеха за дивидентец догодина, разправям им аз, че ще вземат на цеко цървулите, ама те не, ще има. Той цеко ако може, Пирина да натика в трезорите, ще го направи, а те не - щял да им даде. А имат и капитал да увеличават по препоръка на БНБ от стрес теста, мислеха с печалбата да го правят, а се оказа изконсумирали я предварително. Сега пускат фишеци за фонд някакъв, от Оман ще да е, на краля.

    До коментар [#1] от "Cara Mia":
    [quote#1:"Cara Mia"]Благодаря Ви,г-н Росен Босев за много интересната статия!
    Аз продължавам да твърдя,чв ПИБ е една от най-гнилите банки у нас,с голямо източване на авоари от клиенти през офшорки или кредити на свързани с банката лица!
    А съдебната власт улеснява този процес. [/quote]

    Сега като почнат едни ревове, то няма да са кръгове Капитал и разни подобни, а след няколко години ще цъкаме с език и ще казваме - е бяха прави, ама кой да чете.

    Коментара ми не е препоръка за инвестиционно решение.

  • 7
    cara_mia avatar :-|
    Cara Mia

    До коментар [#6] от "Uprsport":

    Благодаря за Вашето мнение!

  • 8
    i_hristov avatar :-|
    i_hristov

    До коментар [#6] от "Uprsport":

    За дивиденти са споменавали, но за конкретни дати не знам. Какъв омански фонд, какви 5 лева те гонят... Дай линк с инфо.

  • 9
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Първа източена си е ДС креатура. Какво се учудвате. Пробвайте да реализирате, въпросната "измама" за десетки милиони евра, ако наистина е толкова лесно и на вас ще ви се получи. ;)

  • 10
    chichka avatar :-|
    chichka

    [quote#5:"florencia"]Изтеглете си парите и ги оставете ГОЛИ !!!!![/quote]
    Аз го направих, а ти?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK