НАТО излиза от бункeра

Темата накратко - НАТО се ориентира от чисто отбранителна стратегия към стабилизиране на съседните държави чрез обучение на местните сили за сигурност. - Мерките за допълнителна защита на Черноморския регион още се уточняват и одобрението им се отлага за февруари. - 14 съюзнически държави ще се включат в четирите батальонни бойни групи, които ще пазят източната граница на алианса от 2017 г. - НАТО стартира военноморска операция Sea Guardian в Средиземно море, която ще подпомага мисията на ЕС Sophia за борба с нелегалната миграция от Северна Африка. - Алиансът изпраща разузнавателни самолети AWACS в Турция, които ще следят действията на руската бойна авиация в Сирия.

"Не може да живеем в НАТО като в бункер. Време е да разберем, че трябва да направим всичко, което можем, за да имаме стабилност и отвъд нашите граници." Така, само с едно изречение, американският посланик в Северноатлантическия алианс Дъглас Лут синтезира във вторник новата, по-скоро "обърната навън" западна стратегия за защита на европейската сигурност в контекста на лавинообразно набиращите скорост кризи по периферията на Стария континент. "Нямаме отговорности за отбрана и възпиране извън границите на НАТО. Но това, което знаем, е, че колкото по-стабилни са съседните държави по нашата периферия, толкова по-сигурен е самият алианс. Защо? Защото, ако погледнете предизвикателствата, пред които се изправя Европа, повечето от тях произлизат извън НАТО и после мигрират навътре", уточни щатският първи дипломат в алианса.

Повод за изявленията на посланик Лут е, че през тази седмица военните министри на страните-членки на НАТО, официално се събраха в Брюксел, за да одобрят серия конкретни мерки за възпиране на заплахите, идващи от изток и от юг. Някои от инициативите пряко засягат България и особено плановете за засилено военноморско присъствие в Черно море, които обаче се приемат изключително остро и болезнено от Русия. Министрите от НАТО решиха също така, че 14 държави ще изпратят свои военнослужещи в състава на четирите батальонни бойни групи, които ще са разположени в Полша и трите прибалтийски републики и съответно ще се ръководят от Канада, Германия, Великобритания и САЩ. Алиансът дава старт и на операцията Sea Guardian в Средиземно море, която трябва да подпомогне антиимигрантската мисия на ЕС, наречена Sophia. По предварителна информация България трябваше да се включи в инициативата с една фрегата, но след срещата генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг обяви, че засега ще участват само кораби и самолети от Италия, Гърция и Турция, като други страни ще се включат по-късно.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Платноходки срещу фрегати

"Днес обсъждахме и развитието на инициативата за засилване на натовското присъствие в черноморския регион с многонационална сухопътна бригада, базирана в Румъния", обяви също Столтенберг пред журналисти в сряда по повод действията за подсилване на югоизточния фланг на НАТО. Той уточни, че все още се работи по специфичните мерки за защита на въздушното и морското пространство в региона. Столтенберг също така коментира, че конкретните действия по този въпрос се отлагат за февруари. Въпреки това обаче британският военен министър Майкъл Фалън декларира в сряда, че страната му ще разположи догодина ескадрила изтребители "Юрофайтър" за съвместен еър полисинг в Румъния, най-вероятно в авиобазата край Констанца, където са базирани и сили на американската морска пехота.

Интересният детайл в случая е, че според първоначалните планове решенията за допълнително разполагане на бойни кораби в Черно море трябваше да се вземат на настоящото съвещание на военните министри, но очевидно пак се отлагат, без официално да се кажат конкретните причини за това. В средата на юни тази година въпросната инициатива предизвика кратка словесна престрелка между София и Букурещ, тъй като румънците искаха да я форсират на регионален принцип съвместно с България и Турция. "Винаги съм казвал, че искам да виждам в Черно море платноходи, яхти, големи кораби с туристи, а не да се превръща в арена на военни действия", обяви тогава премиерът Борисов, отхвърляйки начинанието в предложения формат. И допълни: "Аз не случайно говорих за "ястреби". Има държави, които гонят своите интереси и позиции, искат да са на гребена на вълната в даден момент. Това си е тяхна работа. Ние сме миролюбива страна." В крайна сметка българското правителство обяви тогава, че ще подкрепи засилено военноморско присъствие в Черно море, само ако е обща инициатива на НАТО, която е насочена и срещу пресичане на бежанския поток.



Черноморска флотилия – най-рано през февруари

Все пак тази сряда стана ясно, че движение по въпроса има. Няколко съюзнически страни вече са заявили конкретни намерения да се включат в подсилването на югоизточния фланг на НАТО. "Мога да потвърдя, че няколко нации демонстрираха своето желание да допринесат за нашето присъствие в черноморския регион по суша, въздух и море – Канада, Германия, Холандия, Полша, Турция и САЩ", каза генералният секретар Столтенберг. България пък ще участва на перманентна база с батальон до 400 души в румънската многонационална бригада, уточни американския посланик Дъглас Лут. Решението за това вече беше оповестено и от българското правителство в средата на юли.

"Що се отнася до черноморския регион, този въпрос продължава да се уточнява. Няма категорично решение. Вие вече знаете, че България ще участва с един батальон до 400 души в многонационалната бригада в Румъния на ротационен принцип, т.е. няма да бъде постоянно позициониран там. Той ще бъде афилииран и ще участва в различни учения и подготовки, когато това е необходимо", коментира за "Капитал" българският военен министър Николай Ненчев. Той допълни, че разговорите по темата със съюзниците в региона продължават. "Това е въпрос, който се обсъжда от дълго време. Аз се видях с моя румънски колега. Знаете, че имаме отлично сътрудничество, продължаваме контактите, може би ще имаме обща позиция. Предстои да се видим може би следващия месец или през декември, за да уточним позициите си по този въпрос", каза Николай Ненчев. И допълни: "Чуха се включително и днес гласове от редица министри, които изразиха своето безпокойство от случващото се в района на Черно море и изразиха желание за засилено присъствие по-скоро под формата на тренировки и учения на НАТО. Знаете, че аз бях против да влизаме в договорки с Румъния и Турция по този въпрос, и продължавам да настоявам, ако се вземе такова решение, то да бъде решение на НАТО като цялост, а не на отделни страни членки."

Слалом в минно поле

Засиленото военноморско присъствие на алианса е инициатива, която най-активно и последователно се защитава от Румъния. Дори на настоящата среща румънският военен министър категорично е поискал въпросът да бъде дискутиран и отбелязан в заключителните решения. Изпълнението й обаче очевидно се сблъсква със сериозни пречки, което индиректно работи в интерес на Русия. От една страна, за управляващата коалиция в София темата е изключително деликатна от политическа гледна точка, особено в контекста на предстоящите на 6 ноември президентски избори, където проруската и антируската реторика са твърде активно експлоатирани. От друга страна Турция, която е най-силният регионален съюзник в НАТО, в момента демонстрира изненадващо разведряване в отношенията с Русия след неуспешния опит за преврат срещу президента Ердоган. От трета страна е конвенцията от Монтрьо, която регламентира навлизането на чужди военни кораби в Черно море. Според нея бойни съдове на нечерноморски страни не могат да пребивават в района повече от 21 дни, което възпрепятства перманентното включване на всички останали натовски страни със силен боен флот.

Така че черноморската стратегия на НАТО и за момента остава уравнение с твърде много неизвестни. Особено в контекста на изненадващото изказване от страна на Турция, че антиимигрантската мисия на НАТО в Егейско море трябва да се прекрати, след като в четвъртък Йенс Столтенберг обяви операцията за успех и каза, че тя ще продължи да действа и след декември.

По всичко личи, че в момента алиансът се опитва да компенсира отбранителните дефицити в Черноморската зона с активизация по линия на военно-въздушните сили. Освен разполагането на британските изтребители в Констанца, което трябва да се случи догодина, скоро предстои одобряването на съвместен ер полисинг и в България. "Продължаваме разговорите с Полша. Знаете, че сме изпратили писмо за намерения, чакаме техните конкретни предложения и параметри, които ще обсъдим вероятно съвсем скоро. Очакваме реакция от тяхна страна", коментира министър Ненчев след срещата в Брюксел. Той потвърди, че са водени разговори и с Великобритания за базиране на техни изтребители у нас. "По време на посещението на министъра на отбраната Фалън стана дума, че те проявяват интерес. Все още не съм получил конкретно предложение от тяхна страна. Но сами разбирате, че в тази мисия няма нищо лошо. В България едва ли не се създаде очакването, че ние правим всичко това поради липса на способности, поради това, че сме изчерпали ресурсите на изтребителната авиация. Това не е така, виждате, че това е мисия на НАТО, която се провежда и в Румъния, и в други страни", допълни министърът. Най-вероятно обаче въпросът за съвместния ер полисинг с Полша, както и решението за военноморското присъствие на НАТО, ще бъдат оставени за след изборите. Най-малкото защото обвинението, че по този начин се готви унищожаването на българските ВВС, беше първото предизборно послание на червения кандидат-президент о.з. ген. Румен Радев.

Шахмат с кораби и ракети

Съвещанието на военните министри от тази седмица се случва на фона на спираловидно ескалиращо противопоставяне и надуване на мускули от страна на НАТО и Русия по цялата периферия на алианса. През седмицата продължи придвижването на руската военноморска армада, предвождана от самолетоносача "Адмирал Кузнецов", която навлезе в Средиземно море и най-вероятно ще се включи в бомбардировките на сирийската опозиция в Алепо. В отговор генералният секретар на НАТО отправи недвусмислено послание към Испания, която първоначално планираше да позволи презареждане на руския флагман в нейното пристанище Сеута на територията на Мароко, че това не е поведение на лоялен съюзник. "Въпрос на индивидуална преценка от страна на всеки съюзник е дали ще осигури гориво и провизии за руските кораби. Но този път изпратих много ясно послание, че се опасяваме, че тази военноморска група може да бъде използвана за засилване на атаките срещу Алепо", коментира Столтенберг в сряда.

В отговор Русия сама се отказа да презарежда корабите си на испанска земя, но още същия ден пренасочи към Балтийско море две свои корвети, въоръжени с крилати ракети "Калибър" с обсег 1500 км, способни да носят ядрени бойни глави. Този ход е и недвусмислен намек към скандинавските държави Швеция и Финландия, които периодично се разглеждат като потенциални членки на НАТО и чиито военни министри също участват в тазседмичната среща в щаб-квартирата на алианса в Брюксел. По-рано този месец пък Русия официално пребазира в Калининградска област балистични ракети "Искандер-М", които също са способни да носят ядрено оръжие и могат да поразяват цели в Полша, Прибалтийските републики, а вероятно и в Германия и Швеция. Кремъл нееднократно е намеквал, че обмисля разполагане на подобна военна техника в Крим, който се намира на по-малко от 400 км от България през Черно море.

По време на срещата на военните министри стана ясно също така, че НАТО е изпратила в Турция разузнавателни самолети AWACS в помощ на коалицията за борба с ИДИЛ, които вече оперират от няколко дни от турското военно летище в Коня. На практика обаче тяхната цел всъщност е да следят действията на руската и сирийската авиация, тъй като джихадистите очевидно не разполагат с военно-въздушни сили. "Представете си кула за контрол на въздушното движение на гърба на самолет. Това в общи линии представлява един AWACS. Осигурихме тези самолети в отговор на искане на коалицията (срещу ИДИЛ), тъй като очевидно има известни пукнатини в нейните способности. Така че те имат нужда от допълнителна поддръжка, а НАТО разполага с въпросните възможности", коментира американският посланик в алианса Дъглас Лут. Висши представители на НАТО неколкократно подчертаха, че въпросните самолети няма да участват в бойни операции, т.е. да задават цели за удари, а само ще следят въздушната активност в Сирия. Целта очевидно е да се избегне пряк сблъсък между руски и коалиционни самолети, който може да доведе до неконтролируема ескалация на напрежението и преки военни сблъсъци. Големият въпрос в случая и нещото, което със сигурност ще раздразни руснаците, е кой ще има достъп до информацията на AWACS-ите – само силите на анти-ИДИЛ коалицията или и местните милиции, които са обучавани от нея и използвани като сухопътни ударни формирования.