ЦИД: Обществените поръчки са средно 9% от БВП в България

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

1.3 млрд. евро надхвърля годишната стойност на обществените поръчки в строителството, обявени през 2015 г.

Обществените поръчки са сред сферите на управлението на публичния сектор, отличаващи се с най-висок риск от корупция и злоупотреби. С този всеобщо известен факт започва докладът на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) по темата за злоупотребите с държавните и общинските търгове. Докладът обрисува ключови проблеми като зависимостта на строителния сектор от обществените поръчки и прикрити явления като "разпределение на пазари", при което фирмите се споразумяват да не се конкурират за определени клиенти или в географски райони.

Злоупотребите в сферата на обществените поръчки имат няколко ефекта, като по думите на вицепремиера Томислав Дончев "най-големият проблем не е неефективното изразходване на ресурси. Най-големият проблем е изкривяването на пазара". Според него здравословната конкуренция и пазарните стимули са това, което страда най-много. Противодействието на нередностите остава трудно, но не е невъзможно, твърдят от Центъра за изследване на демокрацията. Самият Дончев пък коментира, че възможни мерки са общини и институции, които системно злоупотребяват с обществени поръчки, да бъдат наказвани с намаляване на държавната субсидия, както и централизираното възлагане на поръчките, което трябва да стане възможно от началото на 2017 г.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Търговете като част от голямата картина

От началото на новия век стойността на сключените договори по обществени поръчки непрекъснато расте. През 2000 година те са били на стойност около 1 млрд. евро, през 2009 г. те вече са били над 5 млрд. евро, а през 2010 г. спадат до 3 млрд. евро заради икономическата криза, показват данните.

Сумата, разпределена по договори за обществени поръчки между 2007 г. и 2015 г., отговаря средно на 9% от БВП на страната, макар да варира от 6 до 15% в различните години (виж графиката), става още ясно от доклада. Макар да не е никак малко, а и анализът да показва значителен ръст за периода, по този показател България е под средното ниво в ЕС, където този дял е 16%.



Анализът отбелязва и една друга, едва ли случайна тенденция: "От приемането на България в ЕС досега и двете пикови години при обществените поръчки, а именно 2009 г. и 2013 г., съвпаднаха с парламентарни избори", пише в доклада. Според изследването пикът идва точно в месеците преди изборите, което е "ясен сигнал относно намеренията на управляващото мнозинство да спечели гласове и подкрепа чрез разпределение на обществени средства".

Строителна зависимост

Сектор "Строителство" има специални отношения с обществените поръчки. Изводът на доклада е, че секторът е станал зависим от търговете, като 50% от оборота на фирмите в сектора през 2013 г. е бил от поръчки, най-вече финансирани по еврофондове. "Поне през 2013 г., ако си строителна компания, наистина е въпрос на живот и смърт да вземеш обществена поръчка, и то с европейски средства", отбеляза Стефан Карабоев, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията.

Годишният брой на строителните поръчки за период от 5 години се е увеличил повече от два пъти - от 1269 през 2010 г. на 2842 през 2015 г., както и отпуснатите средства за сектора - от 728 на 1326 млн. евро. По данни на електронната система Tenders Electronic Daily (TED) стойността на договорите, които са сключили 40-те най-големи бенефициента в строителния сектор в България за този период, е 62% от стойността на всички строителни обществени поръчки. Анализът показва още, че седемте най-големи бенефициента в сектор "Строителство" са получили повече от две трети от строителните договори за обществени поръчки, възложени на дружествата в топ 40. Като най-големи бенефициенти за периода между 2010 г. и 2013 г. са посочени "Хидрострой", "Джи Пи груп" и "Станилов".

Завишен корупционен риск

Корупционният риск при обществените поръчки, финансирани изцяло от националния бюджет, е поне 4 пъти по-голям от тези, които се правят с европейски средства, става ясно още от доклада. Основните контролни органи в сферата, а именно Агенцията по обществени поръчки, Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) потвърждават наличието на високо ниво на корупционен риск в сектора на обществените поръчки, твърди изследването. През 2014 г. например АДФИ е проверила 2440 договора и в 924 от тях е имало нарушения.

Сред най-честите нарушения са неспазване на принципа на публичност, нелоялна конкуренция, нарушения при определяне на стойността и др.

Емил Дечев, съдия в наказателното отделение на Софийския градски съд, коментира, че случаите на дела за престъпления в сферата на обществените поръчки в България не са много. Според него една от причините е, че липсата на компетентни вещи лица. Другите две обяснения според съдията от СГС са политическият чадър и умишленото бездействие на правоохранителните органи. Анализът сочи, че осъдителни присъди има по-често при по-малки общини, отколкото в големи.

В анализа се говори и за различни форми на манипулации на търговете. Най-често срещани са "офертите за прикритие". В тези случаи кандидатите се договарят и единият предлага оферта, която не би могла да спечели. Така изкуствено се създава впечатление за конкуренция, а търгът отново се печели от конкретен избраник.

Решенията Анализът се опитва и да посочи евентуални инструменти, които биха могли да намалят злоупотребите в сферата на обществените поръчки. Според изследването подходът досега е фрагментиран, няма орган, който има достатъчно обхватен поглед върху феномена, и контролът върху обществените поръчки сам по себе си се концентентрира върху възлагането им, а не изпълнението им. За идентифициране на нередности като вариант е предложен и специализираният софтуер за анализ. Както отбелязаха членове на Централизираното координационно звено (което се занимава със средствата от ЕС), автоматизираните информационни системи за анализ на предупредителни сигнали за оценка на риска могат да са добро начало, макар сами по себе си да не са достатъчни. Темата коментира и вицепремиерът Томислав Дончев. Според него възможни варианти са общини и институции, които системно злоупотребяват с обществени поръчки, да бъдат наказвани с намаляване на държавната субсидия. Очакваното да заработи от догодина централизирано възлагане на поръчките също би трябвало да намали риска от злоупотреби. Глобите не възпират възложители да правят нови и нови обществени поръчки в нарушение, призна вицепремиерът. По негово мнение проблемът не е в законодателството, а в неспазването му. Дончев добави, че за пресичане на лошите практики се върви към въвеждането на е-обществени поръчки, а друга ефективна мярка е активното гражданско общество, което реагира бързо при проблеми.