"Doing business in Bulgaria": Пловдив привлича инвестиции, защото институциите помагат, а не пречат на процеса

"Частният интерес и инициатива са в основата на развитието на една индустриална зона, но без разбиране и подкрепата на институциите тя няма как да продължи да съществува и развива в дългосрочен план. Затова и основната ни гордост е, че успяхме да институционализираме процеса при който привличаме нов бизнес в района на Пловдив". Това заяви инж. Пламен Панчев, съосновател на "Тракия икономическа зона" по време на първото събитие "Doing business in Bulgaria", посветено на региона на Пловдив, организирано от "Капитал", община Пловдив, "Тракия икономическа зона" и Industry Watch. Другият ключов фактор е време и търпение.

Фактори на успеха

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Зоната в и около Пловдив се развива повече от 20 години, което се случва благодарение на обединението на различни структури. "Според мен няма универсална формула за успех, но със сигурност това, което е уникално като предимство е да има частна предприемаческа инициатива", посочи Томислав Дончев, вицепремиер еврофондове и икономически политики. Според него ролята на държавата е да подпомага реиндустриализацията, а не пряко да се намесва в индустриалното производство.

Според кмета на Пловдив Иван Тотев ролята на общината не се изчерпва с това да изгради пътя до дадено предприятие, по-важното е да подкрепя процеса. "Фокусираме се много върху темата за образованието и кадрите и смятаме, че това е много важно за бъдещото развитие", обясни Тотев. Той посочи, че общината инвестира в студенти, които да изучават определени профили, за да могат да подпомогнат конкретни индустрии.

По думите на Томи Вер Елст, генерален мениджър на Sensata, откритият инвестиционен климат в Пловдив е бил един от ключовите моменти, които са натежали компанията да вземе решение да се установи в града. "Това, което ще ни накара да останем тук в бъдеще ще бъде възможността да можем да се развиваме - от 300 души, които работят в града към момента, да можем да увеличим персона до 2200 – 2500 души. Като лидери трябва да мислим поне пет или десет години напред. Трябва държавата, образованието и частният бизнес да работят заедно, за да успееем да постигнем нещо подобно", заключи Вер Елст.



Пречките на икономическата среда

Невинаги успехът и растежът са единствените, които водят до големи възможности, стабилността също е важен фактор, коментира Лариса Манастърли, директор за България на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Тя припомни, че по ниво на БВП на глава от населението България е една от най-бедните в Европейския съюз, но все пак се справя по-добре от държавите, които не са членки на съюза. Сърбия обаче е сериозен конкурент по този показател. Лариса Манастрирли открои и факта, че България има най-ниската продуктивност за един зает в региона. "Това е област, в която трябва да изисквате подобрения. Но от друга страна това е възможност да привлечете индустрии с добавена стойност", коментира директорът на ЕБВР за страната.

България не трябва да пропуска да се учи от положителните примери на съседите си, заяви Маркус Пиук, партньор в Schoenherr. Ролята на компанията като международно правно дружество е да прави оценка за инвеститорите на определени локации – първо на национално, а след това и на регионално ниво. Маркус Пиук даде за пример добрите практики в Румъния, където има одобрен стандартен пакет, разрешен от Европейската комисия, който предоставя на инвеститорите финансови предимства, ако вложат средства в определени неразвити райони.

"Местните бизнесмени нямат достъп до тези средства, за да не злоупотребяват с тях", посочи Пиук. Но добави, че трябва да се мисли и за това как да се стимулира местния бизнес да не инвестира единствено в столицата.

Според Владимир Гюрджиев, мениджър индустриални и логистични площи във Forton обаче, ако България бъде сравнена с държавите от региона, тя е напълно конкурентна. Той заяви, че е изключително трудно, когато трябва да бъде привлечен първия инвеститор в дадена локация, но когато има изградена зона със съществуващи положителни примери, развитието би трябвало да бъде по-лесно постижимо. Според експерта чуждестранните клиенти държат на срокове на изпълнение и цената и понякога лошият имидж на страната ги кара да мислят, че не биха могли да постигнат нещо подобно тук.

"Нивата на корупция, бюрокрация, бързина на административните процедури, са равни, дори по-добри от тези в определени страни, но медиите и ние като общност даваме приоритет на лошите новини", заяви Гюрджиев. Експертът посочи, че добрият имидж на Пловдив е постигнат с общи усилия и е един от факторите за успешното му развитие. Това трябва да се случи и на национално ниво.

Финансирането не е проблем

Дияна Димитрова-Каменова, директор дирекция "Корпоративно банкиране" в СИБанк коментира, че достъпът до кретидиране не е пречка за инвеститорите. Това, което ги интересува са партньорства, проекти, печалба. "Ние се опитваме да съдействаме с първите две. Община Пловдив изгради център за подпомагане на инвеститорите, получаваме обратна връзка, че това е много полезно за тях. Този подход се повтаря вече и в други общини", коментира Каменова. Тя посочи, че банката помага и при развитието на проектите, тъй като взима под внимание местните условия, за които инвеститорите не са информирани.

В търсене на новите индустрии

Инвестициите и иновациите винаги са възприемани като взаимно свързани и затова стратегията на Българската агенция за инвестиции (БАИ) е насочена в привличане на такива компании. Изпълнителният й директор Стамен Янев посочи, че един от приоритетите в "Стратегията за интелигентна специализация" са секторите мехатроника и машиностроене и информационни технологии, които следват посоката, в която се разви и развива Пловдив. Според Янев регионалните политики трябва да бъдат във фокуса на за привличане на инвеститори в следващите няколко години.