Идеята, че на тези три въпроса гражданството може и трябва да отговори чрез референдум е дълбоко сбъркана и популистка. По-скоро тя е сбъркана, защото е родена по популистки съображения – сценаристите на Слави Трифонов решили, че това е добър ход да вдигнат рейтинга на предаването, а депутатите от българския парламент не възразиха и гласуваха без дебат, за да не им късат снимките по телевизията.

Проблемът е там, че и на трите въпроса, поставени на референдума, по принцип не може да се отговори еднозначно с "да" или "не", без достатъчно информация за многобройните ефекти от подобен избор. Експерти – политолози, социолози, юристи от години спорят по тези теми и единственото, по което всички са единодушни, е, че дяволът е в детайлите, всичко зависи от механизма на приложение и контекста, в който е поставен.

Какво значи мажоритарно гласуване при многопартийна система и какъв ще бъде ефектът от това? Какво значи задължително гласуване – в сегашния му бутафорен вариант, при който за негласувалите няма санкции, или с глоби за негласувалите, стриктно събирани, забрана за заемане на държавна служба и куп други ограничения, каквито има в други държави? Много или малко е един лев субсидия за партиите и какви са критериите, по които се определя това?

По всички тези въпроси трябваше да има обществена дискусия преди гласуването, ама не се случи. Популизмът бяга от дискусии.

Пълна мажоритарна изборна система работи в държави с двупартийна система, но в български условия ефектът би бил страховит, прогнозират експерти. Според тях, налагането на мажоритарни избори в два тура ще бетонира две-три партии в българския политически живот – ГЕРБ, ДПС и БСП. И дават примери – през 1990 г. изборите за Великото народно събрание бяха проведени по смесена система, като половината мандати (200) бяха избрани по 200 мажоритарни района. Благодарение именно на мажоритарния вот БСП спечели мнозинство в парламента, каквото нямаше като подкрепа пропорционално. "Именно благодарение на мажоритарния вот тогава ние се оказахме единствената страна в Източна Европа, в която комунистите съхраниха властта чрез избори", коментира политолог.

При изборите през 2009 г. имаше и 31 мажоритарни района, мандатите от които бяха разпределени между ГЕРБ на ДПС. Прогнозите са, че това ще стане и сега, ако се въведат мажоритарни избори – ГЕРБ навсякъде ще иде на балотаж с ДПС и БСП. Защото мажоритарните избори няма да спомогнат избора на партийно независими кандидати – ако на един независим кандидат при сегашната система му трябват около 10 %, за да влезе, при мажоритарен избор ще му трябва 4 пъти повече, за да мине на втори тур.

Мажоритарният вот има и привърженици, според които колкото по-лошо – толкова по-добре, защото когато две големи партии останат в парламента, те ще трябва да поемат отговорността за управлението и всички негови гафове. И ще трябва да променят поведението си. На първите избори могат да повторят модела на Бойко Борисов, който лансира Цецка Цачева за президент с убеждението, че всичко, което ГЕРБ предложи, ще мине. Но на вторите избори вече ще започнат да мислят.

Запитана какво мисли по тази тема, омбудсманът Мая Манолова, която бе ръководител на работната група, изготвила настоящия Изборен кодекс, много уклончиво казва: "Това все пак е сигурен начин да се накарат партиите да изведат на преден план личности". Тя обаче отказва да коментира каквото и да е дни преди изборите.

Същата дилема стои и по въпроса за партийната субсидия – известно е, че към момента големите парламентарни партии кътат пари в банкови влогове и трупат лихви, което не е смисълът на държавното финансиране. Но малцина от гласоподавателите, които ще отидат пред урните в неделя, знаят колко е в момента партийната субсидия и как се изчислява? Или си задават същностния въпрос, че е важно не само колко са субсидиите, а и как се изразходват? През септември независимият депутат Велизар Енчев внесе в парламента законопроект, с който предлага интересен механизъм – политическите партии да изразходват държавната си субсидия в рамките на съответната година, а каквото не е изразходвано до 31 декември, да се връща в държавния бюджет. В момента големите партии държат на влог десетки милиони, пише в мотивите към проекта. Което пък поставя малките партии в неравностойно положение.

Политолози сочат, че във Великобритания например държавни субсидии получава само опозицията и само за административни разходи, но не и за политическа реклама. Но тези важни акценти от темата ги няма в публичния дебат, оставен предимно на сценаристите на Слави.

И това е най-сериозният проблем в този референдум – липсата на дебат. Изключително симптоматичен за популисткото отношение към него е фактът, че Патриотичният фронт, който наложи задължителното гласуване в Изборния кодекс, не се регистрира за разяснителна кампания, за да агитира за подкрепа на този въпрос в референдума, точно обратното - тази тема изцяло липсва в предизборната им кампания, а негативите около законовите проблеми бяха оставени на институцията Народно събрание.

"Трите въпроса на референдума са формулирани като затворени въпроси, но те не са такива. Всеки един от тях е дори етична дилема, защото копае в самото устройство на държавата. Как ще отговориш с лека ръка "да" или "не"?, заяви директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер в дискусия пред "Дарик".

Същото смята и Иванка Иванова, директор на "Правната програма" на институт "Отворено общество"-София: "Това не са подходящи за референдум въпроси, те са високоекспертни. Допълнителен проблем е, че дори една високоекспертна публика да би могла да даде отговор с "да" или "не", то трябваше да се проведе разговор, на който да бъдат оценени ползите и вредите от всяко от възможните решения, а такъв реален разговор не се състоя. Моят личен избор е да не се възползвам от правото си да гласувам на референдум."

Ако се съди по техните мнения, ще се получи парадоксът, че експертите, които оценяват сложността на проблема, ще се въздържат да гласуват, а голяма част от българските граждани ще отидат да подкрепят "референдума на Слави", както стана популярен той.

Според последното проучване на "Алфа рисърч" за нагласите за референдума, извършено по поръчка и с финансиране на Института за развитие на публичната среда, близо 54 % от българските граждани ще гласуват на референдума, а процентът на подкрепата е по-висок – стига до близо 60 % за намаляване на партийната субсидия на 1 лев на глас.

Тези резултати именно дават основание на експертите да съветват – най-разумният ход за всеки който не подкрепя предложенията, направени на референдума, е просто да не се гласува на него. Ако изборната активност на референдума не стигне тази на предишните избори, отговорите няма да са задължителни за парламента, но ще е задължително да се отвори парламентарен и обществен дебат по всеки от тях. Именно това, което в момента липсва. Ако обаче изборната активност го надхвърли, с голяма сигурност може да се предскаже, че всички предложения в референдума ще бъдат подкрепени, което създава безалатернативно задължение за Народното събрание да ги вкара в закони и политики.

Участието в избори и допитване е важно за укрепване на демокрацията. Но много по-важно е всеки от гласоподавателите да си даде сметка дали е наясно с въпросите и техните последствия и тогава да гласува. Ако е в състояние да си даде отговор и знае, че има компетентността за това.