Гласуването на референдума може да е опасно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гласуването на референдума може да е опасно

Вместо дебат по предложенията за референдума - митинг концерт.

Гласуването на референдума може да е опасно

Според експерти трите въпроса нямат еднозначен отговор

160164 прочитания

Вместо дебат по предложенията за референдума - митинг концерт.

© Георги Кожухаров


В социалните мрежи момиче споделя, че нейни приятели се канели да отидат да гласуват на предстоящите избори, защото гласуването вече е задължително и имало глоба от 50 лева. Шефът на Районната избирателна комисия във Варна сподели пред медии, че местни пенсионери били уплашени, че ако не гласуват вече ще им спират пенсиите.

Има стотици такива примери за това до каква степен обществото не е запознато с основните параметри на изборните си права, какво остава за базисните принципи, върху които се гради демократичната изборна система. Същевременно тези хора са призовани в неделя да гласуват не само за бъдещия президент на страната, но и на референдум с три въпроса, които са от естество да преобърнат основни механизми и институти, през които функционира държавата.

Един от тези въпроси е да го има ли задължителното гласуване или не.

Въпросите на референдума

"Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?"

"Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?"

"Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?".

Идеята, че на тези три въпроса гражданството може и трябва да отговори чрез референдум е дълбоко сбъркана и популистка. По-скоро тя е сбъркана, защото е родена по популистки съображения – сценаристите на Слави Трифонов решили, че това е добър ход да вдигнат рейтинга на предаването, а депутатите от българския парламент не възразиха и гласуваха без дебат, за да не им късат снимките по телевизията.

Проблемът е там, че и на трите въпроса, поставени на референдума, по принцип не може да се отговори еднозначно с "да" или "не", без достатъчно информация за многобройните ефекти от подобен избор. Експерти – политолози, социолози, юристи от години спорят по тези теми и единственото, по което всички са единодушни, е, че дяволът е в детайлите, всичко зависи от механизма на приложение и контекста, в който е поставен.

Какво значи мажоритарно гласуване при многопартийна система и какъв ще бъде ефектът от това? Какво значи задължително гласуване – в сегашния му бутафорен вариант, при който за негласувалите няма санкции, или с глоби за негласувалите, стриктно събирани, забрана за заемане на държавна служба и куп други ограничения, каквито има в други държави? Много или малко е един лев субсидия за партиите и какви са критериите, по които се определя това?

По всички тези въпроси трябваше да има обществена дискусия преди гласуването, ама не се случи. Популизмът бяга от дискусии.

Пълна мажоритарна изборна система работи в държави с двупартийна система, но в български условия ефектът би бил страховит, прогнозират експерти. Според тях, налагането на мажоритарни избори в два тура ще бетонира две-три партии в българския политически живот – ГЕРБ, ДПС и БСП. И дават примери – през 1990 г. изборите за Великото народно събрание бяха проведени по смесена система, като половината мандати (200) бяха избрани по 200 мажоритарни района. Благодарение именно на мажоритарния вот БСП спечели мнозинство в парламента, каквото нямаше като подкрепа пропорционално. "Именно благодарение на мажоритарния вот тогава ние се оказахме единствената страна в Източна Европа, в която комунистите съхраниха властта чрез избори", коментира политолог.

При изборите през 2009 г. имаше и 31 мажоритарни района, мандатите от които бяха разпределени между ГЕРБ на ДПС. Прогнозите са, че това ще стане и сега, ако се въведат мажоритарни избори – ГЕРБ навсякъде ще иде на балотаж с ДПС и БСП. Защото мажоритарните избори няма да спомогнат избора на партийно независими кандидати – ако на един независим кандидат при сегашната система му трябват около 10 %, за да влезе, при мажоритарен избор ще му трябва 4 пъти повече, за да мине на втори тур.

Мажоритарният вот има и привърженици, според които колкото по-лошо – толкова по-добре, защото когато две големи партии останат в парламента, те ще трябва да поемат отговорността за управлението и всички негови гафове. И ще трябва да променят поведението си. На първите избори могат да повторят модела на Бойко Борисов, който лансира Цецка Цачева за президент с убеждението, че всичко, което ГЕРБ предложи, ще мине. Но на вторите избори вече ще започнат да мислят.

Запитана какво мисли по тази тема, омбудсманът Мая Манолова, която бе ръководител на работната група, изготвила настоящия Изборен кодекс, много уклончиво казва: "Това все пак е сигурен начин да се накарат партиите да изведат на преден план личности". Тя обаче отказва да коментира каквото и да е дни преди изборите.

Същата дилема стои и по въпроса за партийната субсидия – известно е, че към момента големите парламентарни партии кътат пари в банкови влогове и трупат лихви, което не е смисълът на държавното финансиране. Но малцина от гласоподавателите, които ще отидат пред урните в неделя, знаят колко е в момента партийната субсидия и как се изчислява? Или си задават същностния въпрос, че е важно не само колко са субсидиите, а и как се изразходват? През септември независимият депутат Велизар Енчев внесе в парламента законопроект, с който предлага интересен механизъм – политическите партии да изразходват държавната си субсидия в рамките на съответната година, а каквото не е изразходвано до 31 декември, да се връща в държавния бюджет. В момента големите партии държат на влог десетки милиони, пише в мотивите към проекта. Което пък поставя малките партии в неравностойно положение.

Политолози сочат, че във Великобритания например държавни субсидии получава само опозицията и само за административни разходи, но не и за политическа реклама. Но тези важни акценти от темата ги няма в публичния дебат, оставен предимно на сценаристите на Слави.

И това е най-сериозният проблем в този референдум – липсата на дебат. Изключително симптоматичен за популисткото отношение към него е фактът, че Патриотичният фронт, който наложи задължителното гласуване в Изборния кодекс, не се регистрира за разяснителна кампания, за да агитира за подкрепа на този въпрос в референдума, точно обратното - тази тема изцяло липсва в предизборната им кампания, а негативите около законовите проблеми бяха оставени на институцията Народно събрание.

"Трите въпроса на референдума са формулирани като затворени въпроси, но те не са такива. Всеки един от тях е дори етична дилема, защото копае в самото устройство на държавата. Как ще отговориш с лека ръка "да" или "не"?, заяви директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер в дискусия пред "Дарик".

Същото смята и Иванка Иванова, директор на "Правната програма" на институт "Отворено общество"-София: "Това не са подходящи за референдум въпроси, те са високоекспертни. Допълнителен проблем е, че дори една високоекспертна публика да би могла да даде отговор с "да" или "не", то трябваше да се проведе разговор, на който да бъдат оценени ползите и вредите от всяко от възможните решения, а такъв реален разговор не се състоя. Моят личен избор е да не се възползвам от правото си да гласувам на референдум."

Ако се съди по техните мнения, ще се получи парадоксът, че експертите, които оценяват сложността на проблема, ще се въздържат да гласуват, а голяма част от българските граждани ще отидат да подкрепят "референдума на Слави", както стана популярен той.

Според последното проучване на "Алфа рисърч" за нагласите за референдума, извършено по поръчка и с финансиране на Института за развитие на публичната среда, близо 54 % от българските граждани ще гласуват на референдума, а процентът на подкрепата е по-висок – стига до близо 60 % за намаляване на партийната субсидия на 1 лев на глас.

Тези резултати именно дават основание на експертите да съветват – най-разумният ход за всеки който не подкрепя предложенията, направени на референдума, е просто да не се гласува на него. Ако изборната активност на референдума не стигне тази на предишните избори, отговорите няма да са задължителни за парламента, но ще е задължително да се отвори парламентарен и обществен дебат по всеки от тях. Именно това, което в момента липсва. Ако обаче изборната активност го надхвърли, с голяма сигурност може да се предскаже, че всички предложения в референдума ще бъдат подкрепени, което създава безалатернативно задължение за Народното събрание да ги вкара в закони и политики.

Участието в избори и допитване е важно за укрепване на демокрацията. Но много по-важно е всеки от гласоподавателите да си даде сметка дали е наясно с въпросите и техните последствия и тогава да гласува. Ако е в състояние да си даде отговор и знае, че има компетентността за това.

В социалните мрежи момиче споделя, че нейни приятели се канели да отидат да гласуват на предстоящите избори, защото гласуването вече е задължително и имало глоба от 50 лева. Шефът на Районната избирателна комисия във Варна сподели пред медии, че местни пенсионери били уплашени, че ако не гласуват вече ще им спират пенсиите.

Има стотици такива примери за това до каква степен обществото не е запознато с основните параметри на изборните си права, какво остава за базисните принципи, върху които се гради демократичната изборна система. Същевременно тези хора са призовани в неделя да гласуват не само за бъдещия президент на страната, но и на референдум с три въпроса, които са от естество да преобърнат основни механизми и институти, през които функционира държавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

62 коментара
  • 1
    bfs1464613699498158 avatar :-|
    Daniel Bojilov

    Е какво експертно мнение ти трябва за да проумееш, че в България, да правиш партия и да взимаш държавна субсидия се превърна в бизнес?

    Как пък изведнъж всички силно вярващи в демокрацията партии, изведнъж ревнаха, че ще изхвърчат от бизнеса, вменявайки че да питаш народа какво е мнението му е лошо?!

  • 2
    igr81 avatar :-?
    antropos

    Много правописни грешки! Назначете си свестен коректор. По темата - кой, ако не пресата, трябва да предизвика дебата?! Апропо, наситихме се на високоекспертни мнения. Нима в Швейцария "високи" експерти решават ?

  • 3
    plebs avatar :-|
    plebs

    "Идеята, че на тези три въпроса може и трябва да отговори гражданството чрез референдум е дълбоко сбъркана и популистка."


    ТЦ!

    "референдум с три въпроса, които са от естество да преобърнат основни механизми и институти, през които функционира държавата."
    - При функциониращото в момента партийно-парламентарно управление на държавата, референдумът може да внесе само малко демократизъм в олигополията. И да утвърди института на референдумите.

    За ужас на Станишев, Местан и неназованата "прогресивна" преса, представена от автора на байонуй.

  • 4
    longin avatar :-(
    longin

    срамна статия - предлагаща тактически врътки

  • 5
    zara09 avatar :-|
    zara09

    Наистина, витеавата статия, експертите издишат... Ако говорим за истинска демокрация, то референдумите са необходими. Е, да, може да се поспори, че малките партии, към които причислявам и тези, на които симпатизирам, ще им бъде трудно, особено знаейки кои са ни супер богатите, от какво са забогатели и кои партии са склонни да спонсорират. Надеждата е в малкото преуспели и независими от държавно-партийните поръчки фирми. И въпреки това си струва, защото това е сега, но няма да е вечно. "Ама ето, вижте, какво направиха с референдума в Англия, как се оставиха "умните" политици да се подведат по акъла на "глупавия" народ?" Дали е така, обаче? Не, според мен трябва да си отстояваме вечните ценности, въпреки неблагоприятната конюнктура. Така че 2 от въпросите ще получат моето "да".

  • nogica

    Ще гласувам само на референдума,после няма да гласувам и на следващите избори за президент защото няма да имам осигурена възможност,отнемат ми правото за следващите избори -подигравате ли се за 15г ще сменят закона 10 пътисамо и само да няма реферндум.Какви простотии публикувате не е за вярване.Направихте платен достъпа за вестника за да четем тъпотий ли

  • 7
    rrumpe avatar :-|
    rrumpe

    Разбира се, че медиите трябва да инициират дебата. Иначе как да стане? Експертите да се съберат сами и да отидат сами в някоя медия, да дебатират?! Жалко, че и Капитал не разбраха ролята си в този липсващ дебат.

  • 8
    devdimi avatar :-|
    devdimi

    Логиката да се броят резултати от стари избори все едно са били мажоритарни <=> щом нямаш аквариум си обратен

  • 9
    iliyapopov avatar :-|
    iliyapopov

    От всички прочетени от мен статии/анализи виждам, че проблемът не е толкоз прост, колкото изглежда! Като че ли всички са прави - и тези "за" и тези "не", затова такива проблеми трябва да се решават с широко обсъждане, поне дотогава, докато се установи действащо обществено мнение, или по-просто казано докато станем "нормална държава"!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK