Накъде след изборите
Президентския вот може да отвори повече България към Москва и да засили участието на ДПС във властта
Напрежението преди избори винаги е голямо и в ескалацията на кампанията те често биват определяни като "исторически". Обикновено това е вярно най-много за спечелилите и загубилите политици. Този път обаче е по-различно. Президентските избори са събитие, от което може да има големи и дългосрочни последствия далеч извън иначе неизбежната смяна на държавния глава.
Те могат да доведат до по-различна външнополитическа ориентация на България, като я върнат отново по-близо до орбитата на Кремъл. Резултатите от вота могат да предизвикат оставка на правителството и предсрочни избори за парламент. Дори и това да не се случи, натрупаното политическо напрежение в управляващата коалиция може да промени разпределението на силите в нея. Сигурен ефект от тези избори е, че ДПС се позиционира като носител на "златната акция" при избора на следващия държавен глава, а това означава, че и позициите на движението в това управление ще се засилят, с всички последствия за данъкоплатците. Тези избори освен това могат да станат повод за прегрупиране на десницата чрез друга формула за Реформаторския блок или създаване на изцяло нова партия. А ако участието в провеждания паралелно референдум за избирателната система е такова, че резултатите му ще трябва да бъдат зачетени, промяната на статуквото за дълго време може да се окаже химера.
Преди пет години изглеждаше по-лесно и ясно. Всеки от тримата водещи кандидат-президенти тогава изглеждаше като по-добър вариант след десетте години на Георги Първанов. Росен Плевнелиев - с бекграунда си на човек от бизнеса и задвижил строежа на магистралите, обещаваше ефективна и честна политика. Ивайло Калфин предлагаше по-европейско лице на застойната българска левица. Меглена Кунева, която сравнително скоро беше приключила мандата си като еврокомисар, също предполагаше свеж полъх на "Дондуков" 1. Тогава ЕС и НАТО бяха сигурна формула за бъдещето на България, а светът беше доста по-мирен. През 2011 ГЕРБ беше във възход и надеждите, че Борисов ще промени страната с енергични реформи бяха все още живи.
Днес всичко е друго. За първите трима кандидати има съмнения, че могат да изравнят Русия и членството ни в евро-атлантическите структури на геополитическата везна и дори да я наклонят към Москва (в голяма степен това се отнася за левия Радев и Каракачанов и в доста по-малка за Цецка Цачева). Моментът съвпадна и с яростно изригване на руските имперски амбиции и небивала след падането на Берлинската стена конфронтация на Кремъл със Запада. Кризата в тези отношения е само един от сериозните международни проблеми, с които ще е ангажиран бъдещият държавен глава. Трусовете в ЕС след Brexit, войната в Сирия и управлението на бежанския поток са само по-едрите детайли в сложната картина на света около нас. В България положението също не изглежда спокойно. За разлика от 2011 г. днес ГЕРБ се движи по низходяща спирала, което увеличава политическото напрежение и дава много различна енергия на президентските избори.
Какво точно ще се случи, разбира се, зависи от резултатите тази неделя и на балотажа през следващата, но възможните сценарии могат да се предвидят и отсега.
#1 Ще завие ли България към Москва?
Краткият отговор е "зависи". Подобно развитие е по-вероятно при победа на кандидата на левицата Румен Радев. Дори и той да влезе на "Дондуков" 1 обаче, това не е задължително да се случи или поне не веднага. Истината е, че за генерала от запаса в момента се знае изключително малко. Единственият безспорен факт за него е, че може да управлява самолети, но тази квалификация дава малка представа за политическите му позиции и е много трудно да се прогнозира поведението му като президент. В крайна сметка той е на публичната сцена едва от няколко месеца и това създава много несигурност. В изказванията си до момента той изрично подчертава, че е за членството на България в ЕС и НАТО, но винаги поставя и условия за него. "България е член на НАТО и ЕС, моята амбиция е да не приключваме това членство с демонстрация на лоялност и послушна и пасивна политика", е един от последните му коментари. Руският интерес към България обаче в момента не е тя да излиза от двата съюза - Кремъл няма алтернатива, която да предложи в замяна. За Москва би било важна победа да има близка държава в тях, което ще й даде лост за влияние върху важни решения.
Правомощията на президента далеч не са достатъчно, за да се постигне подобна цел. Дори следващият държавен глава да бъде прикрит васал на Кремъл, той може да бъде изолиран от независимо, проевропейско правителство. В последните две години от последния си мандат Георги Първанов например беше напълно блокиран от ГЕРБ. Силните моменти на българските президенти са, когато управляват заедно с партията, която ги е издигнала. През последната година и половина Росен Плевнелиев игра (и продължава да играе) изключително силна роля във външната политика на България. Това беше невъзможно по времето на Орешарски.
При евентуална победа на Цецка Цачева рискът от завой към Москва е по-малък в сравнение с основните й конкуренти. Ако съдим по предизборните й изяви обаче, тя със сигурност е споделяла вижданията на сегашния президент, който смята, че сегашните действия на Русия са една от най-големите заплахи за българската национална сигурност. Цачева, изглежда, ще следва по-умерените, но и не много ясни позиции на Бойко Борисов. Сегашният премиер предпочита да е в добри отношения с Москва и рисковете при избор на Цачева ще са големи, ако се засили влиянието на проруските сили върху управлението на Борисов.
За истинска промяна във външната политика ще е нужна и промяна в изпълнителната власт. А президентските избори могат и да я предизивикат.
#2 Ще има ли ново правителство
Най-директният сценарий това да се случи е ясен - Бойко Борисов категорично заяви, че ако Цецка Цачева не е първа на първия тур тази неделя, правителството ще подаде оставка. Различни източници, близки до него, твърдят, че решението му е наистина твърдо.
Засега последните социологически проучвания (броят на "Капитал" е приключен редакционно в сряда вечерта) дават преднина на Цецка Цачева. Тя обаче е толкова малка, че в неделя са възможни дори изненади. Така изказването на премиера, което изглеждаше като опит да се мобилизира апаратът на ГЕРБ и зависимите от властта държавни служители, може да се окаже и самосбъднало се пророчество.
Като калкулирана вероятност да се стигне до предсрочни избори може да се приеме и проектът на държавния бюджет за следващата година. Той изглежда напълно като предизборен - с оставени възможности за много големи разходи с решение на изпълнителната власт. Това би позволило на премиера в ключови моменти да обяви, че увеличава или пенсиите примерно, или парите за учители, полицаи, военни...
Предсрочните избори обаче са крайният вариант за промени в управлението. Източници, близки до ГЕРБ, твърдят, че се обмислят размествания в кабинета и формата на управляващата коалиция, дори и ако Цецка Цачева спечели на първия тур. Повод за тях могат да станат евентуално добро представяне на обединените националисти или слабо представяне на кандидата на реформаторите. Идеята е резултатите от изборите да се използват за преформатиране на коалицията в посока ограничаване на негативите, произтичащи от разделянето на Реформаторския блок на управляващи и опозиция. При този сценарий Патриотичният фронт би получил явно участие с министерски постове, а надеждата е с това разместване коалицията да стане по-ефективна и да се изпусне някакво напрежение.
В името на оставането на ГЕРБ на власт след президентските избори обаче може да се стигне и до много по-важна промяна - да се увеличи ролята на ДПС в управлението.
#3 Златната акция на Доган
Разпределението на подкрепата за различните партии в момента поставя ДПС в любимата роля на Доган - сигурните гласове за движението да са решаващи за това кой ще бъде следващият президент.
След всеки избори броят на хората, които гласуват за ГЕРБ намалява - постепенно, но стабилно. Сега партията на Борисов е в ситуация, в която може (евентуално) да спечели първия тур, но за втория няма много възможности да разшири подкрепата си от първия, т.е. извън сигурния си електорат. Другите партии от коалицията - Реформаторите и Патриотичният фронт, освен че нямат контрола на ДПС над гласоподавателите си, дори те да подкрепят Цецка Цачева на балотажа, това може да не донесе нужните й проценти. Иначе казано, на Борисов му трябват поне 200 хил. гласа, за да е осигурена победата му.
Тук на сцената излиза ДПС. Че то ще участва в подобна игра, стана ясно още с официалната номинация на Пламен Орешарски. Единственият смисъл от включването му е да има много ясна оферта за броя гласове, които движението предлага - все пак, ако можеш да накараш толкова много хора да гласуват точно за него, можеш да ги накараш за всеки.
Така че предлагане има, а очевидно има и търсене. Преди две седмици Бойко Борисов каза откровено, "ако аз бях на тяхно място [на ДПС], щях да подсиля тези, през които ще имам излаз към властта след това". След тези откровени анонси въпросът не е дали има разговори, а как вървят те, какво ще поиска Доган (респективно Пеевски) и какво е склонен да даде Борисов.
ДПС и сега вероятно получават парчета от масата на властта. Движението подкрепяше ГЕРБ в ключови моменти, когато в парламента не достигаха гласове. След президентските избори обаче цената им може да стане по-голяма и това е притеснително, тъй като обикновено я плащаме всички ние.
Досега опити да се ограничи влиянието на ДПС във властта правеше единствено Реформаторският блок - повече в началото на мандата и почти невидимо сега. Но резултатите от президентските избори могат да предизвикат промяна и сред десните партии.
#4 Как могат да се преформатират десните
В сложната схема от отношения на Реформаторския блок има едно сигурно - че скоро там предстои промяна. След президентските избори изтича споразумението за явяване на партиите от блока в този формат на четири последователни вота. Сега, според тази договорка ще трябва да има форум, за да решат как да изглежда РБ оттук нататък.
Има два възможни варианта. Единият е да се върви към превръщане на Реформаторския блок от халтава коалиция между често противоречиви интереси в партия с единна структура. Това е целта на една част от РБ в момента, представлявана от Радан Кънев, и други десни политици, включително извън лок . Има и част от РБ (най-вече свързвана с партията на Меглена Кунева), която е против повече сближаване между партиите и предпочита сегашния вариант.
Първата група е повече от категорична, че след президентските избори, ако РБ не се консолидира и превърне в една партия, ще започне създаването на нова дясна формация, която да изпълни тази роля. Цената на това политическо прегрупиране освен непосредствените щети около него може да се измери и с друго - с пропуснатото време и ползи.
#5 Какво няма да променят изборите
Отговорът на този въпрос е сравнително лесен. По всичко изглежда, че президентските избори ще внесат нова доза несигурност и непредвидимост в политиката и държавата. От тях не може да се очаква нова енергия за реформи и ефективно управление, дори напротив. Застъпването на предизборни кампании и непрекъснато политическо напрежение гарантират по-скоро застой.
Добрата новина в това е, че през последните години икономиката вече е доста отделена от държавата. Ако не се случват големи катаклизми (тип "Орешарски" или по-лошо), няма сериозни основания за притеснения. Има държави, в които управляват дори много по-непредвидими и опасни политици (например Унгария или дори Турция), а икономиката им върви стабилно нагоре. България изглежда, че попада в подобна група и дори президентските избори да се спечелят от непредвидим кандидат, няма да има краткосрочни негативни ефекти. Вторичните трусове от смяната на властта обаче могат след време да ни донесат политически жертви и разрушения, от които да понесем сериозни щети - безсмислени, но много скъпи енергийни проекти и затъване в безвремието между Европа и Азия.
