Георгиева обяви в петък, че напуска поста зам.-председател на Европейската комисия и комисар по бюджет и финанси, за да поеме позицията главен изпълнителен директор на Световната банка - институцията, в която тя се е развила като професионалист. Министър-председателят Бойко Борисов обаче не побърза да посочи кой ще я замести в ЕК и по всяка вероятност ще остави това решение за след приключването на президентските избори. Според два източника на "Капитал" причината за забавянето не е случайна, а името на следващия български комисар може да бъде изтъргувано срещу подкрепа за кандидата за президент на ГЕРБ Цецка Цачева. Според социологическите проучвания разликата между Цачева и най-големия й конкурент ген. Румен Радев (БСП) е много малка, а на балотажа тя трудно ще може да събере повече гласове. Сценарий, при който партия с голям електорален ресурс, но без собствена кандидатура за президент, като ДПС например, може да мобилизира гласове в полза на Цачева срещу възможността да излъчи еврокомисар, е логичен за Борисов, но лош за България. Това би означавало поредна компромисна кандидатура, която рискува да постави страната ни в изолация в Европейската комисия. И огромна крачка назад след извоювания зам.-председателски пост в управлението на институцията.

Защо Борисов тупка топката

Съмнението, че ще има политическа сделка зад новата номинация за еврокомисар, се засилва от два факта. Първо, Борисов протака решението за след изборите, въпреки че според източник на "Капитал" от Министерския съвет е знаел за предстоящата оставка на Кристалина Георгиева няколко седмици по-рано. Тоест е имал достатъчно възможности да обсъди както с правителството, така и с европейските ни партньори подходящи номинации. "Нямаме бърза работа, Кристалина Георгиева до края на декември ще е там", заяви той пред журналисти през уикенда.

Второ, несъстоятелният аргумент, с който Борисов веднага отрече настоящият президент Росен Плевнелиев да е възможен избор за еврокомисар. "Плевнелиев не е сред вариантите, защото трябва да остане на президентското място до края на януари. Такава ни е конституцията", заяви Борисов. Същото повтори в началото на тази седмица и вицепремиерът Томислав Дончев - че има "времеви проблем" с това Росен Плевнелиев да стане български еврокомисар, защото мандатът му изтича в началото на следващата година, а трябва да изпратим нов кандидат до края на тази.

Източници на "Капитал" обаче казват, че ЕК не е поставяла пред България подобни формални изисквания. Оставката на Георгиева е ефективна след 31 декември, а тази седмица депутати от бюджетната комисия заявяват пред европейското издание Politico, че ще изчакат действащата еврокомисарка да напусне поста, преди да започнат изслушванията за неин заместник, което е знак, че разместванията в еврокомисията могат да се проточат през целия януари.

Плевнелиев изглеждаше като приемлив вариант заради технократския си профил, мениджърски опит, добра репутация и контакти в Европа, има експертиза в областта на регионалното развитие (ресор, който сам Борисов пожела България да получи след разместванията) и владее английски и немски език. Самият факт, че е бил действащ държавен глава, можеше да осигури и по-значимо портфолио на България. И след като нито качествата, нито процедурата пречи да се номинира сегашният президент, очевидно има политически причини - твърде вероятно Борисов не може да получи никакви други ползи от издигането на Плевнелиев.

Ако действително следващият български комисар бъде резултат от политическа предизборна сделка, това ще ощети България и ще я постави в неизгодна ситуация при преговорите за ново портфолио. Принципът в Европейската комисия е, че ресорите се дават и според качествата на хората, а не само според желанията на държавите. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер гласува доверие на Кристалина Георгиева да управлява европейския бюджет и финанси и да бъде негов заместник заради богатата й биография, добри резултати и лични качества, а не защото България като страна е заслужила този важен ресор или защото Борисов лично й го е издействал, както той твърди. Благодарение на нея страната ни действително имаше място около масата за преговори и можеше да предлага решения. България има нужда от силна и уважавана личност за еврокомисар и защото един от начините да промени репутацията ни на най-бедния и корумпиран член на ЕС е чрез качествени хора, които работят в европейските институции.

Кой ресор ще получи България

Разбира се, какъв ресор ще получи България зависи и от баланса на силите и взаимоотношенията в самата Европейска комисия. Почти ясно е, че страната ни губи бюджетното портфолио, тъй като още в писмото си в петък, с което потвърди оставката на Георгиева, председателят Жан-Клод Юнкер написа, че ще възложи нейната работа на германския комисар Гюнтер Йотингер, който досега отговаряше за дигиталната икономика и общество.

Неговата номинация обаче не се радва на добър прием. В същия ден, в който беше обявено напускането на Георгиева, в YouTube беше разпространено видео от реч на Йотингер на бизнес форум в Хамбург, в която той нарича китайците "дръпнати очи" и "калпазани", омаловажава жените и се подиграва с гей браковете. Той разпространи официално съобщение този четвъртък, в което се извинява за всички свои неуместни бележки. Но поведението му срещна остри критики от редица европейски депутати, които го обвиниха в расизъм и ксенофобия. В Брюксел той вече има репутацията на непредвидим заради серия от предишни изказвания. Докато е енергиен комисар например, той успява да разтърси пазарите, описвайки ядрената авария в АЕЦ "Фукушима" като "извън контрол".

Йотингер обаче се ползва с подкрепата както на германския канцлер Ангела Меркел, така и на Европейската комисия, след като говорителите и на Меркел, и на ЕК застанаха зад него с лаконични коментари след случката от петък.

Със сигурност германският еврокомисар ще трябва да се подготви за тежко препитване от представителите на Европейския парламент, който задължително трябва да одобри кадрови промени в комисията. Въпреки че е малко вероятно да се размине с ключовия пост на комисар по бюджета заради този скандал, според Financial Times той може да му коства поста вицепрезидент на ЕК, какъвто имаше Георгиева.

Извън репутационния проблем на Йотингер номинирането на германец за ресора бюджет и финанси със сигурност няма да се хареса на страните от Централна и Източна Европа и на южни държави като Португалия и Испания. Със задълбочаването на мигрантската криза Германия все повече настоява за пренасочване на повече средства за решаването на този проблем в бюджетните дискусии и за орязване на кохезионната политика. С напускането на Кристалина Георгиева Централна и Източна Европа губят място при преговорите по тези въпроси, а в допълнение Юнкер вече си спечели гнева на т.нар. Вишеградска четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия, заради предложението на ЕК за квоти за разселване на мигранти.

Вероятно е председателят на ЕК да направи по-сериозни размествания в състава на комисията след напускането на Георгиева. Като за начало ще трябва да намери и кой да поеме дигиталната икономика от Йотингер, а и отдавна е известно желанието му да направи специален ресор за т.нар. план "Юнкер", който в момента е в портфолиото на комисаря по инвестициите и конкурентоспособността Юрки Катайнен. Освен това Юнкер вероятно ще настоява следващият български комисар отново да бъде жена, за да не разваля джендър баланса в комисията.

Напускането на Кристалина Георгиева е голяма загуба не само за България, но и за самата Европейска комисия. Според анализ на европейското издание Politico напускането й "лишава комисията от човек с несъмнени качества и оголва недостатъците на лидерството на Жан-Клод Юнкер". Според медиата оттеглянето на Георгиева е удар по комисията, от който Юнкер няма да може лесно да се измъкне. И това, на което може да се надява той, е Георгиева да успее да разреши най-спорните части от бюджетното портфолио (преговорите по бюджета за 2017 година и първата половина от средносрочната оценка за цикъла 2014 - 2020 г.), преди да си тръгне до края на годината.

Каква ще е новата роля на Кристалина Георгиева в Световната банка

Позицията на Главен изпълнителен директор, която ще заема Георгиева от началото на януари, е новосъздадена за институцията на Световната банка. Тя ще докладва директно на президента на банката Джим Йон Ким, който беше преизбран за втори петгодишен мандат миналия месец. Това означава, че тя ще бъде ефективният номер две в банката и ще надзирава всички основни операции и функции на организацията.

Георгиева ще отговаря за двете най-големи звена от групата на Световната банка – Международната банка за възстановяване и развитие и Международната асоциация за развитие. Ще надзирава още и офисите на Световната банка по света.

В момента Европа държи само едно заместник-председателско място в управлението на Световната банка. Откакто г-жа Георгиева напуска банката през 2010 г., Източна Европа не присъства в управлението на институцията, което прави назначението й важно за целия регион.

При номинирането й за поста президентът на Световната банка специално подчерта опита й като комисар по хуманитарната помощ като ключово предимство. "Кристалина е лидер, разпознат на глобално ниво, с доказани резултати в подобряването на живота на хората в нужда", казва Ким. Само преди месец на годишната среща на институцията с Международния валутен фонд във Вашингтон Световната банка заяви, че ще увеличи усилията и мерките си за борба с неравенството, за да посрещне целта си за премахне крайната бедност по света до 2030 година.