Бюджет 2017: Още едни безидейни милиарди
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бюджет 2017: Още едни безидейни милиарди

Финансовият министър Владислав Горанов определи бюджет 2017 г. като консервативен.

Бюджет 2017: Още едни безидейни милиарди

Въпреки, че рецесията свърши отдавна, 2017 г. ще е осмата поред, в която държавата планира финансите си на дефицит

Вера Денизова
16784 прочитания

Финансовият министър Владислав Горанов определи бюджет 2017 г. като консервативен.

© Юлия Лазарова


- Правителството ще разполага с 3.6 млрд. лв. повече, но ефектът от новите разходи е неясен

- Най-много допълнително пари ще получат силовите ведомства

България е една от страните с най-неефективно здравеопазване, въпреки, че финансирането за сектора расте всяка година. Средностатистическото българско училище е на ниво, което от години се компенсира с частни уроци и допълнителни учебни материали. Страната ни води класацията в Европа по проявления на престъпност, насилие и вандализъм, въпреки че разкриването на престъпления става все по-скъпо на данъкоплатеца. Рискът от корупция и злоупотреби е най-висок при държавните обществени поръчки, но през тях годишно се преразпределят средно около 9% от БВП...

Нито един от тези проблеми няма да бъде адресиран с новия бюджет, който гони близо 40% от БВП. За сметка на това, ще имаме осма поредна година със заложен дефицит. В проекта за 2017 г. са планирани нови минус 1.33 млрд. лв. (или 1.4% от очаквания БВП) при положение, че тази година салдото ще е нула. Управляващите ще разполагат с невижданите 3.6 млрд. повече, без да им се налага да обясняват непопулярни реформи и да потушават протести успоредно с политическото говорене около президентските избори (което трудно може да се нарече дебат).

Прогнозите на правителството са бюджетът да продължи да е на червено чак до 2019 г. Това прави цяло десетилетие, в което държавата харчи повече от събраното. Общата сметка е за над 15 млрд. лв., финансирани основно с дълг. И то при положение, че рецесията на хартия приключи още през 2010 г.

Това иска някакво обяснение, дори то да е план на финансовия министър да се презастрахова, а след това да отчете по-добро изпълнение от планираното. Самият той определи бюджета за следващата година като "консервативен" и "изпълним".

Как нулата става минус

През последните няколко години стана традиция правителствата да харчат като за последно през ноември и декември. И ако през 2014 и 2015 г. резултатът беше огромни дефицити, с които след това се оправдаваше поредният заложен минус в бюджетната прогноза (за да има плавна консолидация и да не пострада икономиката), то тази година поднесе изненада. Тя ще е първата от началото на кризата, в която държавните приходи ще са равни на разходите. И то при положение, че за последните два месеца правителството ще похарчи над 8 млрд. лв. (при среден темп на разходи 2.5 млрд. лв. на месец до септември).

Всичко това създаде очаквания бюджетът догодина да е балансиран. Или поне близо до такъв. Едно от обясненията за фискалното разпускане догодина е, че финансовият министър целенасочено залага изкуствено по-голям минус от очаквания. Така по-лесно ще може да отбива апетитите на своите колеги за повече пари. Другото - по-вероятно - обяснение е, разходите, които не бяха направени през тази година – например за строежа на "Хемус", да са прехвърлени за следващата. Както и очакване да започнат да се одобряват повече европроекти, защото тази усвояемост е много ниска.

Според източник, близък до управляващите, първоначалният план е бил 2016 г. да е с малък дефицит. Това беше и политическото говорене през лятото, след като проверката на банките показа, че не се налага подкрепа от бюджета. Междувременно обаче е станало ясно, че ще трябва да се платят около 1.2 мрд. лв. за "Белене", което отново е поставило държавата в режим спестяване. Освен по-малко разходи в бюджета са дошли и повече приходи. Една голяма част от тях са възстановени от ЕС пари по авансови плащания, направени през 2015 г., която беше ударна откъм усвояване на еврофондове. Средствата, които ни отпусна ЕК за границата заради имигрантската криза– около 160 млн. евро, също са постъпили в бюджета тази година и се отчитат като приход, въпреки, че разходите за тях ще се правят догодина. Така една част от минуса, планиран за тази година, е била прехвърлена за следващата.

"Очакваният балансиран бюджет за 2016 г. се дължи главно на забавянето на еврофондовете. За следващата година разходите се връщат към "нормалното равнище". Тежат повечето пари за отбрана, но и липсата на каквато и да е икономическа политика", е мнението на бившия финансов министър Симеон Дянков.

Не бюджет, а груба рамка

"Има толкова много пари, че не се мисли къде отиват те", казва Георги Ангелов от "Отворено общество". Това е и първият проблем на бюджета (който между другото стои открай време) – липсата на достатъчно ясна информация за кои проекти какво финансиране е предвидено и в разчетите на кое ведомство е записано то. Вторият проблем е свързан с ефекта от изсипаните милиарди. "Бих искал да видя някаква обосновка как е решено да се правят точно тези разходи", допълва икономистът. Примерите за неефективно изразходване на публични ресурси са почти навсякъде - от сектори като образование и здравеопазване, които са дежурните приоритети на почти всяко правителство (виж графиките), през МВР до парите за обновяване на селски стадиони.

Планирането в твърде широки граници води до още един проблем – парите се пренасочват за други проекти само с решение на Министерския съвет. Така например изведнъж се намират средства за предизборно обещани коледни надбавки или пък поредните 100 милиона за черната дупка МВР. Резултатът е описан в последния одит на Сметната палата за бюджет 2015 - той е прекроен цели 1274 пъти. Половината от поправките (за общо почти милиард) са направени през последните два месеца на годината, а според одиторите това крие рискове за ефективността на направените разходи и не стимулира министерства и агенции да планират бюджетите си отговорно.

По-малко дълг

Ако има добра новина, то тя е, че нивото на държавния дълг ще започне да се свива от следващата година. Причината е, че няма да се излиза на международните пазари, а плащанията по падежиращата през 2017 г. емисия еврооблигации за 950 млн. евро ще са от фискалния резерв. Явно оттам ще се покрие и евентуалният дефицит (виж графиката). Максималният резерв на новия държавен дълг, който може да се поеме догодина, е 1.2 млрд. лв., като 800 млн. лв. от тях са за рефинансиране на вътрешен дълг, а останалите 400 – дадени като опция за взимане на заем от Банката за развитие на Съвета на Европа за съфинансиране на европроекти.

Според повечето икономисти обаче най-вероятно и в края на следващата година дефицитът ще е по-малко от планирания. Дори чисто математически, тъй като в макрорамката не е отразена последната ревизия на БВП, а тя е чувствително нагоре, като растежът от досега декларираните нива около 3% се покачва до 3.6%. Доколкото бюджетът е политически документ, голяма част от числата в него се пишат с презумпцията, че подлежат на шумен дебат в медиите и парламента. Но показват и посоката на мислене на управляващите - продължаващи дефицити за сметка на малко по-охолни разходи.

Печеливши и губещи

+ Строителните фирми. През следващата година държавата планира да похарчи над 6.2 млрд. лв. за инвестиции.

+ Хората на минимална работна заплата. Догодина тя се увеличава с 40 лв. до 460 лв.

+ Учителите. Заплатите в сектора ще се увеличат средно с 10%

+ Сектор отбрана и сигурност. В бюджета са планирани 800 млн. лв. повече по това перо.

+ Работещите в социалните агенции. Следващата година те ще получат 5% увеличение на заплатите.

- Бизнесът и работещите. От догодина се увеличават разходите за осигуровки, тъй като вноската за фонд "Пенсии" скача с 1 процентен пункт. Това ще изземе от икономиката почти 400 млн. лв.

- Пушачите. Продължава плавното увеличение на акциза на цигарите, като държавата очаква през следващата година да получи 84 млн. лв. повече от тази мярка.

- Съвестните данъкоплатци. От всеки изкаран лев в икономиката 38.4 ст. ще отиват в държавния бюджет.
Георги Ангелов, "Отворено общество": Дефицитът можеше да е по-нисък

Цялата стратегия на изготвяне на бюджета след 2014 г. е разходите да се залагат песимистично, а пък след това да не се изпълняват. За мен това е вид презастраховане. Дефицитът можеше да е по-нисък, а разходите да растат малко по-умерено. Такова голямо увеличение не е имало от 2008 г. насам. Планирани са 3.6 млрд. лв. повече, без да има яснота за какви проекти отиват тези средства. А и тъй като проектобюджетът се изготвя в изборна година, няма заложени реформи. Фактът, че всички получават повече, също намалява стимулите за промени в различните сектори.

Положителното е, че дългът през следващите три години ще намалява, след като расте от 2008 г. насам. Чисто макроикономически бюджетът стои по-добре, отколкото на микрониво. Защото нито е ясно къде отиват тези пари, нито каква е тяхната ефективност.
Калоян Стайков, "Институт за пазарна икономика": Няма връзка между публични разходи и растеж

Няма логика да имаш политика по свиване на дефицита, която прекъсва една година и след това продължава. Обяснението е, че ще има повече разходи за съфинансиране и авансови плащания по европроекти. Най-вероятно обаче в капиталовите разходи се залага буфер, иначе няма как да се планират 6.2 млрд. лв. Или само с 300 млн. лв. по-малко от 2015 г., която беше ударна откъм усвояване на еврофондове.

Управляващите обясняваха, че няма да свиват дефицита рязко, за да не задушат икономическия растеж. През тази година обаче разходите на държавата ще са с 1.8 млрд. лв. по-малко от заложените, а данните за БВП не показват това да се е отразило зле на икономиката. В същото време следващата година се планира с 1.33 млрд. лв. дефицит, а се очаква по-нисък растеж. Връзката между публични разходи, дефицит и ръст на икономиката очевидно не е толкова правопропорционална, колкото твърдят политиците.

- Правителството ще разполага с 3.6 млрд. лв. повече, но ефектът от новите разходи е неясен

- Най-много допълнително пари ще получат силовите ведомства


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    не разбрах защо здравеопазването да е неефективно ,били се наливали мноого пари ,ами здравеопазването е неефективно първо защото над 4 милиона души са с осигуровки върху 1/2 от мин работна заплата и дават в пъти по малко от останалите 2 .0 милиона работещи ,а още едни 1 милион нарочно не плащат ,щотоо никой не ги търси ,а като се наложи си дават някой лев рушвет ,за да ги лекуват за сметка на държавните болници и на данъкоплатеца , как се наливат пари ,като ги наливат само 2 милиона ,а останалите 5 ползват 90% от тези пари , а за реално плащащите вноски остават едни 10 % от сумите на касата . При всичкото това наливане на пари ,се оказва ,че най неосигурените ,които пак казвам ,никой не търси що не си плащат и другите ,които никога не са плащали нито лев здравна осигуровка ,разбирай милиционери ,военни и пенсионери и деца ,ползват безлимитни и скъпи най нови модели лекарства , така на останалите хора с големите осигуровки им остават едни 2 лв годишно за изследвания и 1 направление за специалист на 2 години ,щото парите се опапват ,на докторите се плащат по 2 лв в доболничната помощ след данъци и разходи за дейността , а всички ги обвиняват ,че те били виновни за хала на здравеопазването и че качеството било ниско , и що , кой каза това .

  • 2
    christoa avatar :-|
    christoa

    edin drug: 100% вярно. Единствено не е посочена причината, но тя е ясна за мислещите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK