Илияна Цанова: България е втора по привлечен ресурс като част от БВП
Зам.-управляващият директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции пред "Капитал"
Профил
Илияна Цанова е един от най-високопоставените български представители в европейските финансови институции. Бе одобрена с огромно мнозинство в Европарламента като зам.-директор на новия фонд за инвестиции, част от плана "Юнкер" за възраждане на европейските икономики. Вицепремиер и министър на еврофондовете в служебното правителство през 2014 г.- Покрай напускането на Кристалина Георгиева се завъртя вашето име като евентуален български еврокомисар. Ако ви бъде предложен постът, в кой ресор смятате, че ще сте най-полезна?
С мен разговори по тази тема до момента не са водени, така че това наистина е хипотеза. Моята сегашна позиция е свързана с най-приоритетния проект на комисията "Юнкер" - инвестиционния план за Европа, така че аз работя ежедневно с Европейската комисия. Тази позиция ми позволява да допринеса и за развитието на Европа, и за имиджа на България.
Няма приоритетни и неприоритетни ресори, защото хората ги осмислят. Един ресор може да се изпълни със съдържание, ако комисарят подходи с модерни идеи и добра визия и първият мандат на г-жа Георгиева е чудесен пример за това. Затова е важно България да заложи отново на силна кандидатура за комисар, който да работи активно по приоритетните политики и да даде своя принос от името на България.
- Как се развива фондът за стратегически инвестиции? Каква част от целите му са постигнати, каква част от ресурса е раздаден и какво предстои да се случи?
До момента сме одобрили над 360 проекта в 27 държави от ЕС на стойност 24 млрд. евро. Това са предимно дългосрочни заеми, гаранции, дялово финансиране. На базата на тези инвестиции очакваме да привлечем близо 140 млрд. евро допълнителни инвестиции, предимно от частния сектор. Проектите са във възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, изследвания и иновации в компании, инфраструктура, финансиране за малки и средни предприятия. Целта ни е да привлечем 315 млрд. евро инвестиции до края на 2018 г., постигнали сме 44% от целта за около година работа.
- Доклад на ЕИБ, цитиран от Ройтерс, обяви, че огромната част от средствата досега са отишли в най-богатите 15 държави. Те са по-добре организирани или има лобиране от страна на онези, които дават най-много пари?
Няма лобиране, няма и квоти по държави. Инвестициите от фонда се насочат там, където има търсене и добри проекти, това е гъвкав инструмент. По мобилизирани инвестиции от фонда като процент от брутния вътрешен продукт България се нарежда на второ място. Тази статистика се променя всеки месец, но към момента ще привлечем 890 млн. евро. В следващите две години очаквам повече проекти в новите страни членки и ние работим в тази посока – наемаме допълнителни специалисти в банката, създаваме нови продукти. Очаквам и допълнителни промени в регулацията, които да дадат някои предимства на "кохезионните" държави, но крайното решение ще се вземе от Европарламента.
- Ще се променят ли част от секторите, финансирани от фонда, вследствие на това изкривяване?
Ние сме задължени да осигурим балансирано разпределение на инвестициите по държави и сектори. Например не можем да инвестираме повече от 45% от ресурса в три държави и максимум 30% в един сектор. Водят се дебати каква част от ресурса да се насочи към инвестиции, които допринасят за изпълнението на целите, заложени в споразумението за климата от Париж. Към днешна дата 28% от портфейла са инвестиции за малки и средни предприятия, предимно през финансови посредници. Проектите за изследвания и иновации са 22%, следвани от инвестиции в енергийна инфраструктура с 21%.
- България има ли други участия извън обявените големи правителствени проекти като разширяването мрежата на ЕСО и пристанище Варна?
Тези проекти не са представяни за одобрение пред инвестиционния комитет на фонда. Те бяха предложени от България като потенциални през 2014 г., когато ЕК структурираше фонда и покани всички държави членки да представят списък с проекти с цел тестване на пазара. Голяма част от представените проекти тогава не бяха подходящи за финансиране.
До момента няма отказан български проект за финансиране от фонда. В България сме подписали четири споразумения с три банки (Сибанк, Райфайзен и Прокредит), които ще осигурят близо 400 млв. лв. за финансиране на проекти за малки и средни предприятия. Част от парите са за иновативни компании. В процес на подготовка са още 4 споразумения с банки, които ще осигурят допълнителен ресурс от близо 800 млн. лв. Едно от тях е споразумение с Българска банка за развитие за финансиране на малки и средни предприятия, като ние осигуряваме 150 милиона евро.
Има голям интерес на пазара за тези продукти - над 500 компании са получили финансиране, като средният размер на заема е около 250 хил. лева. Поне още 1000 компании ще се възползват до изчерпване на съществуващия ресурс.
Очаквам скоро да имаме и първия голям проект за директно финансиране с частна компания.
- Как виждате новата си позиция в сравнение с досегашния си опит? Считате ли се отговорна пред евродепутатите, които ви избраха с голямо мнозинство, или пред държавите, които допринасят за този фонд?
Ние осигуряваме финансиране за добри и качествени проекти в една несигурна среда, където пари има, но няма апетит за инвестиции и за поемане на риск. Все още инвестициите в Европа са далеч под нивата отпреди кризата, не се инвестира достатъчно в иновации и инфраструктура в сравнение със САЩ например, няма достатъчно рисков капитал за иновативни и бързо развиващи се компании. Но финансирането само по себе си не е достатъчно, то не може да замести липсата на реформи и неефективни регулации, които пречат на инвестициите и растежа.
Интервюто взе Огнян Георгиев
