Въпросите от референдума влизат в парламента

Ако резултатът не стане задължителен, партиите ще решават дали и как ще се промени политическата карта на България

Хората, които отиват да гласуват днес, вярват, че ще разкарат политическия елит днес, а чрез тази система ще го бетонират, смята политологът Стойчо Стойчев
Хората, които отиват да гласуват днес, вярват, че ще разкарат политическия елит днес, а чрез тази система ще го бетонират, смята политологът Стойчо Стойчев    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Хората, които отиват да гласуват днес, вярват, че ще разкарат политическия елит днес, а чрез тази система ще го бетонират, смята политологът Стойчо Стойчев
Хората, които отиват да гласуват днес, вярват, че ще разкарат политическия елит днес, а чрез тази система ще го бетонират, смята политологът Стойчо Стойчев    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Изходът от забравения от партиите референдум може да се превърне в по-големия залог на тези избори.

Прогнозните данни на социологическите агенции за изборната активност на референдума, както и обявените от ЦИК към 20 часа в неделя показаха, че инициираното от екипа на "Шоуто на Слави" допитване за нови изборни правила може и да не надхвърли изискваните прагове, така че резултатите да имат задължително действие. Но, както показа гласуването на предишния референдум - за електронното гласуване, активността е скочила силно в последните часове, така че само окончателните данни на ЦИК ще посочат какъв ще е статутът на допитването в неделя.

Със сигурност обаче трите въпроса - за мажоритарна система, задължително гласуване и намаляване на партийната субсидия, ще бъдат внесени за обсъждане в парламента и в крайна сметка депутатите ще вземат решението по тях. Те могат да отхвърлят изразените от избирателите мнения или пък да ги приемат частично. В зависимост от това, което би устроило най-добре парламентарното мнозинство по този въпрос, не е изключено да се стигне и до промяна, която би променила радикално политическата карта на България - такава, каквато я познаваме в последните 26 години.

Двете условия

Според закона за прякото участие на гражданите във властта, за да има допитването по трите въпроса задължително действие, първото условие е по всеки от въпросите да са гласували не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание (3 501 269 души). Второто условие за задължителност на резултата е с "да" са отговорили повече от 50% от гласувалите. Ако и двете условия са изпълнени, парламентът трябва да трансформира волята на гласоподавателите директно чрез съответните промени в Изборния кодекс.

Към 19 часа прогнозната избирателната активност на референдума беше 45.3%, или около 3 080 000 души от имащите право на глас. Съответно подкрепата да въвеждането на мажоритарния избор е 74.2%, за задължителното гласуване - 65.6%, и за намаляване на партийните субсидии от 10 на 1 лев на спечелен глас - 78.1%.

Сценарий №1: Влиза в парламента за обсъждане

Ако окончателните данни потвърдят, че на референдума са гласували по-малко от 3.5 млн. души, това означава, че не се изпълнява първото изискване и резултатите от него не могат да са задължителни. Това е "лекият" сценарий, при който бариерата за активността не е прескочена, но все пак НС е длъжно да разгледа въпросите, подкрепени с мнозинство. Парламентът не е длъжен да ги приеме, но е възможно да се повтори ситуацията, която се случи след последния референдум за електронното гласуване отпреди година. Електронното гласуване влезе в парламента и в комисията по правни въпроси, но отвори и "кутията на Пандора" (по премиера Борисов) на странните предложения за промени в изборното законодателство, включително ограничаването на вота в чужбина, скъсяването на кампанията, както и задължителния вот. Начинът, по който задължителното гласуване бе обезсмислено (премахнаха се смислените и приложими санкции при негласуване), може да послужи за отправна точка какво можем да очакваме и от обсъждането на въпросите от настоящия референдум, в които са заредени много по-сериозни последици.

Сценарий №2: Става валиден и задължителен

При надхвърляне и на двата прага - брой гласували и над 50% подкрепа и ако не бъдат обжалвани, в тридневен срок резултатите от референдума се публикуват в Държавен вестник и влизат незабавно в сила. Народното събрание ще има 3 месеца да приведе в съответствие всички имащи връзка с тях закони. А това означава, че следващите парламентарни избори ще бъдат мажоритарни, с абсолютно мнозинство в два тура.

Това може да не се случи, ако следващите избори са предсрочни - при хипотезата, че кандидат-президентът на ГЕРБ Цецка Цачева губи на първия тур и премиерът Бойко Борисов спази думата си, че при такова развитие правителството му ще подаде оставка. Според политолога Стойчо Стойчев президентът Росен Плевнелиев може да се окаже в трудната ситуация да не може да разпусне настоящия парламент, защото по закон не може да го прави три месеца преди края на мандата си през януари. Той смята, че депутатите най-вероятно няма да рискуват да приемат промените в Изборния кодекс, които да въведат мажоритарния вот за предсрочните избори и тази задача ще се падне на бъдещите депутати от 44-ото Народно събрание, които ще бъдат избрани по сегашните правила.

Ако референдумът се окаже задължителен, интересен момент е, че според Изборния кодекс "наименованията, границите и номерацията на изборните райони се определят от президента на републиката не по-късно от 71 дни преди изборния ден". Това означава, че следващият президент - който и да е той, ще има важна роля в начертаването на бъдещата електорална карта, смята Стойчев.

Бетониране на статуквото

Евентуалното преминаване към мажоритарна система може да произведе много неизвестни. Политологът Димитър Димитров дава няколко примера за това: "Ще трябва да се решават важни въпроси, като например какво се случва с избраните депутати, които стават министри - дали ще се правят повторни частични избори, защото листи няма да има", казва той. Друг проблем според него ще е гласуването в чужбина - там не може да се направи едномандатен район, което означава, че или гласуването в чужбина трябва да отпадне, или че трябва да се търси някакъв компромисен вариант - запазване на партийните листи в чужбина или създаване на едномандатни региони в Турция и Западна Европа например. Все варианти, които ще раздразнят огромни части от обществото.

Според политолозите най-опасният ефект от мажоритарния вот ще е създаването ако не на двупартиен модел в парламента, то на двублоковост. "Няма да последва задължително двупартиен модел, защото на втори тур могат да играят всички срещу ГЕРБ", смята Стойчо Стойчев и добавя, че основните партии в парламента ще бъдат две-три, което ще затвори вратата за нови партии и политици. "Тази система ще произведе точно обратния ефект на този, който се прокламираше всъщност. Хората, които отиват да гласуват днес, вярват, че ще разкарат политическия елит днес, а чрез тази система ще го бетонират", категоричен е той, уточнявайки, че не смята това за изначално добър или лош ефект. Димитър Димитров смята, че резултатите на референдума ще засилят позициите на ГЕРБ, и затова не очаква Борисов да подаде оставка днес. "Ако мине референдумът, парламентът след три месеца е готов с нов кодекс, след шест прави нови избори и има 160 депутати", смята той. Разбира се, този блок ще спечели пълно мнозинство и няма да има мърдане до следващите президентски избори през 2021 г., добавя той.