С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 10 ное 2016, 14:10, 28526 прочитания

Пазиш ли кутията, Пандора?

Политиците няма как да пренебрегнат резултатите от референдума за промяна на изборната система и партийните субсидии. Подгответе се за още изборен хаос.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Добре финансирани партии

Любимият и най-подкрепен от българския гласоподавател въпрос на този референдум беше "подкрепяте ли партийната субсидия да стане 1 лев на получен глас". Защо 1 лев, не е ясно. Защо не по 53 стотинки на глас например? Най-логичният отговор е, че левчето изглежда хубава кръгла сума и лесно се помни.

Дори представителите на политическите елити не спорят, че държавните субсидии за политическите партии в България са нереално високи. Годишната субсидия, която държавата изплаща на партиите, е около 35 млн. лева, което е под 0,1% от държавния бюджет. Забранено е всякакво корпоративно финансиране, партиите могат да получават дарения само от физически лица, при ограничение до 10 000 лв. годишно от един човек. Конкретният размер на субсидията варира според резултатите от всеки следващ парламентарен вот, защото се определя на критерий по 11 лева за всеки получен глас на последните избори, като субсидия вземат само партии и коалиции, които са получили над 1% от гласовете.

Така големите политически партии кътат пари в банкови депозити и дори печелят от лихви. През 2014 г. ГЕРБ например е получил само от лихви 698 000 лв., а през 2013 г. - 401 000 лв. Но по-любопитното е, че през 2014 г. ГЕРБ е раздал 1,209 млн. лв. като дарения, а през 2013 г. – 3,169 млн. лева. С друти думи, партията получава от бюджета пари, част от които после раздава за дарителство и социално подпомагане, разбира се - с марката си. Популизмът в това е видим. Освен това партията може да си позволи да харчи много повече, отколкото получава годишно - с 6 млн. лв. 2013 г., а през 2014 г. - с цели 11 млн. лв., които покрива със спестените пари от субсидиите си през годините.


Именно тези абсурди са индикацията, че въпросът с партийните субсидии не е решен правилно. Ако има някаква логика в подкрепата на партии, то тя е да могат да покриват административните разходи по организирането на дейността им. По принцип тези разходи не зависят от броя на получените гласове на изборите. Но аргументите срещу сегашната схема за партийно субсидиране не могат да се открият при сравнението с механизма в други държави, както настояват инициаторите на референдума.

Най-лесният начин да се сравни партийното субсидиране в България с други държави е през общите пари, които дава държавата на година, защото иначе механизмите на субсидиране в Германия и Австрия например, които бяха сочени за пример, са доста сложни, те включват не само пряко финансиране, но и косвено, коментира политологът Даниел Смилов, който изследва отдавна въпроса.

В Германия например годишната държавна субсидия за политическите партии е до 155 млн. евро годишно, отделно се финансират и партийни фондации с образователни цели. Партиите получават по 0,78 евро на глас, получени на три типа избори – за европейски, федерален и за регионален парламент. Отделно се дават по 0,38 евро като съфинансиране за всяко евро от членски внос или малко дарение до определена сума. Ключов момент при германския модел на финансиране е, че едновременно с държавното финансиране на партиите е позволено неограничено да набират корпоративни дарения, коментира Смилов. Нещо повече - частното финансиране даже се стимулира с правилото, че държавната субсидия за партия не може да е по-висока от набраното от частни дарения. Отделно от това са безплатното медийно време във всички публично лицензирани електронни медии, включително частните, данъчни облекчения на малките дарители и т.н.



Австрийските партии също са мощно финансирани – отделно на федерално ниво – около 50-60 млн. годишно през различни пера, отделно на регионално ниво, сочи политологът.

Посвоему уникален е моделът в САЩ, който допуска неограничено харчене на частни дарения (колкото може да събере кампанията), като философията на този модел е аргументирана през 1972 г. с решението на Върховния съд по делото Buckley v. Valeo, според което законовото ограничение за разходване на пари в изборната кампания нарушава Първата поправка за свободата на словото.

Много по-различен е моделът във Великобритания, където само парламентарната опозиция получава директна субсидия, при това сравнително скромна, но пък партиите разполагат с безплатно телевизионно време за кампаниите и забрана за купуване на реклами в електронните медии. Английският закон за финансирането на партиите е детайлизиран на 200 страници, сочи Смилов.

Всички тези примери показват колко е нелепо опростяването на дебата до ниво "левче или два". Същественото е дали системата на партийното финансиране изпълнява присъщите й цели - да гарантира равна възможност на всички партии да участват в избори, като укрепва политическия плурализъм и правилното функциониране на демократичните институции, и, разбира се, да предотвратява корупцията.

Това всъщност е най-лесният за разрешаване въпрос от трите предложения, отправени на референдума. Критерият за размера на субсидията (11 лева на глас) не е фиксиран в Закона за политическите партии, а се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет и няма никакъв проблем да бъде намален още в тазгодишния закон за бюджета. В чл. 63 на проекта обаче и в момента е заложена същата сума.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд

Държавният резервен фонд на Оман се отказа от исковете си без право да ги предяви отново

17 авг 2019, 2214 прочитания

Три заменки в "Младост" не стигат 2 Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

16 авг 2019, 3685 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
"Булгаргаз" предлага газът да поскъпне с 10.23% от януари

Това ще е първото съществено увеличение от началото на 2014 г.

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма