С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 11 ное 2016, 17:50, 47014 прочитания

Кобрата* на Радев

Какво знаем за доскоро никому неизвестния генерал от ВВС, върнал социалистите в политическата "игра на тронове"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Походът на авиатора към "Дондуков" 1 до голяма степен е защитна реакция и желание за реванш.
Над геополитическа-та ориентация на генерала мига голяма червена въпросителна.
В някаква степен Борисов сам "създаде" политика Румен Радев.

"Да си командир на военновъздушните сили е като да седиш на буре с барут, а от всички страни да има фитили, които горят с различна скорост. И ако искаш да оцелееш, постоянно трябва да се въртиш и да ги тъпчеш с крака." След първия тур на президентските избори въпросният афоризъм, чието авторство се приписва на бившия началник на ВВС и Генералния щаб о.з. ген. Михо Михов (настоящ депутат от АБВ), спокойно може да кандидатства за български еквивалент на крилатата реплика на Церсей Ланистър от Game of Thrones: "Когато играеш играта на тронове, или печелиш, или загиваш – средно положение няма." А живото доказателство, че не само съдбата, а и голяма част от българските избиратели обичат (поне на пръв поглед) смелите, е резултатът на ексначалника на ВВС о.з. ген. Румен Радев.

Само допреди две години почти никой извън средите на бойната авиация не беше чувал за вече бившия командир на бойната авиация. Единственото нещо, покрай което някои хора може би разпознаваха Радев, беше помпозното авиошоу "Това сме ние" на бойната ни авиация от есента на 2014 г. То бе първата подобна демонстрация на бойни способности във въздуха за последния около четвърт век. И все пак не беше достатъчно, за да даде на младия генерал нещо повече от 15 минути медийна слава.


Точно това бе и основният страх на социалистите, когато през август тази година новоизбраното ръководство на БСП и лично лидерът на червената партия Корнелия Нинова поеха отговорността за издигането на о.з. ген. Радев за кандидат-президент. Номинацията провокира сериозни брожения в партийния апарат и на пръв поглед всичко изглеждаше така, сякаш апаратчиците на "Позитано" 20 ще влязат в режим на самоунищожение, завличайки към дъното и своя уж деполитизиран кандидат.

В крайна сметка обаче именно неизвестността на Радев в комбинация с биографията му на авиатор технократ без някакви сериозни видими петна в досието се оказаха и неговият най-силен коз. Легендата за надпартийния и "извънсистемен" генерал, минал по всички стъпала на военната йерархия, еднакво отдалечен от Изтока и Запада и "милеещ за родината" в настаналите смутни времена, изглежда, е продаваема в актуалната политическа конюнктура, доминирана от гняв, фобии и отрицание.

Отмъщението е блюдо, което се сервира студено



Основният страх, свързан с политическата кариера на о.з. ген. Радев, обикновено е провокиран от неговата неясна геостратегическа ориентация, над която мига една голяма червена въпросителна. Всичко тръгва от мотивите за напускане на генерала в края на лятото, които бяха хибридно тиражирани от руските медии, още преди да се появят в българското обществено пространство. В тях той изтъква като основен довод за оттеглянето си приета през главата му концепция за съвместно въздушно патрулиране на българските ВВС и самолети на съюзнически държави в НАТО - ход, който веднага съвсем закономерно бе изтълкуван като директно противопоставяне на участието ни в Северноатлантическия алианс.

"За мен като генерал от Българската армия и командир на ВВС тази концепция е по-унизителна дори от Ньойския договор, защото последният беше наложен на България със сила отвън, докато въпросната концепция бе инициирана от български зам.-министър, приета на Съвет по отбрана на българското военно ръководство и утвърдена от български министър на отбраната", аргументира оттеглянето си Радев. От изявленията му обаче на практика стана ясно, че той поставя знак на равенство между съвместния ер полисинг с НАТО и закриването на българската изтребителна авиация. Което всъщност драстично се разминава с действителността, но от неговата гледна точка може би изглежда точно така. Така че влизането на генерала в политиката може би е продиктувано повече от инстинкт за съхранение на ВВС и желание за реванш срещу действията на сегашното политическо ръководство, отколкото от някакви партийни пристрастия. Към това, разбира се, трябва да се прибави и огромната му амбиция, за която свидетелстват хората, работили с него.

Борисов - "майката" на ген. Радев

Реалността всъщност е по-сложна, нюансирана и връща събитията малко по-назад във времето. Веригата от случки, довели до влизането на генерала в президентската битка, датира от идването на второто правителство на ГЕРБ на власт през есента на 2014 г. И ако трябва да сме обективни, премиерът Борисов до голяма степен сам носи вина за превръщането на Радев в неговия най-опасен политически враг. Защото с всичките си действия и бездействия през годините министър-председателят нееднократно даваше да се разбере, че пет пари не дава за армията и че за него модернизацията на въоръжените сили е излишно "трошене на пари".

Едно от първите неща, което правителството "Борисов 2" направи с идването си, беше да актуализира тригодишната бюджетна рамка и да замрази всички задвижени проекти за превъоръжаване. В тази група попаднаха и плановете за придобиване на нов тип натовски многоцелеви самолети, които лидерът на ГЕРБ фриволно зачеркна като "купуване на бракми". Борисов дълго време остана глух по темата за обновяването на авиацията, като бламираше както Радев, така и военния министър Ненчев. Проектът за нов тип изтребител беше одобрен от правителството едва през март 2016, около половин година след като бившият командир на ВВС за пръв път хвърли оставка.

Интригата около първия рапорт за напускане на о.з. ген. Радев през октомври 2015 г. всъщност беше първият видим намек, че има сериозно пропукване в отношенията между политическото и професионалното ръководство на въоръжените сили. И също така че командирът на ВВС има амбициите да е нещо повече от ням изпълнител на чужда воля. Тогава Радев подаде оставка и я оттегли в рамките на 24 часа, като така си осигури лична аудиенция при премиера Борисов през главата на военния министър Ненчев и издейства допълнителни 80 млн. лв. за поддръжка на старите руски изтребители МиГ-29, докато се задвижи проектът за нов тип западен самолет.

Гордост и предразсъдъци

Тънкият момент в случая е, че военният министър и президентът Плевнелиев вече бяха задвижили инициатива за поддръжка на МиГ-29, но не в Русия, а в Полша. На практика обаче Радев почти открито се бунтуваше срещу това, като обявяваше как договорът с поляците "не е панацея" и как полските заводи не могат да извършват пълна логистична поддръжка на изтребителите. Първата му оставка всъщност дойде някъде месец след като министър Ненчев отказа да продължи 5-годишния рамков договор с руската корпорация РСК МиГ. И също така след като ръководителят на отбранителното ведомство спира голяма поръчка за резервни части, направена в последните седмици преди изтичането на контракта с руснаците от тогавашния шеф на дирекция "Инвестиции в отбраната" Венислав Цанов (понастоящем освободен от МО и разследван за дейността си) по предложение на ген. Радев.

Обективно погледнато обаче, втората оставка на Радев и впускането в президентската надпревара оставят доста неприятен привкус, тъй като в крайна сметка и Ненчев, и Борисов в крайна сметка изпълниха почти всичките му претенции – както за отделяне на немалко милиони в сегашната изтребителна авиация, така за реално задвижване на проекта за нов боен самолет. Единственото нещо, по което реално се разминаваха Ненчев и Радев, беше продължаването на работата с руснаците от РСК МиГ, творчески заобикаляйки евросанкциите заради анексирането на Крим. За момента със сигурност може да се каже обаче, че в действията си бившият командир на ВВС е воден предимно от своето его, от желание да натрие носа на своите доскорошни политически началници и от амбиция не само да спаси бойната авиация, но и да контролира изкъсо начина, по който това ще се случи.

Иначе към настоящия момент въпросът дали Радев е антинатовец и прикрит агент на Москва по-скоро остава без категоричен отговор. Обективен факт е обаче, че през толкова близката 2011 г., по време на първото правителство на Борисов, именно той ръководи работната група, която е на крачка от купуването на португалски изтребители F-16 втора ръка. И единствената причина това да не се случи е падането на първото правителство на ГЕРБ. От друга страна дейсвията срещу съвместния ер полисинг с НАТО, съпротивата срещу договора за ремонт на изтребители в Полша и упорство да се работи с РСК МиГ откровено работят в полза на Кремъл. В крайна сметка обаче вероятната мотивация на о.з. генерала по-скоро е продиктувана не от някакви идеологически възгледи, а от йезуитската максима "целта оправдава средствата". Но ако въпросните средства включват и геополитически лупинг на североизток, това може да има драматични последствия за България в разразилия се глобален хаос. Независимо дали Радев симпатизира на евразизма или не.

------
*"Кобра" (на Пугачов) е рискована фигура от висшия пилотаж, която обикновено се прави с изтребители Су-27 и по-нови. По време на авиошоуто през 2014 г. ген. Радев я направи (доколкото е възможно) с МиГ-29 над София.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд

Държавният резервен фонд на Оман се отказа от исковете си без право да ги предяви отново

17 авг 2019, 1366 прочитания

Три заменки в "Младост" не стигат 1 Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

16 авг 2019, 3112 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Популистка истерия преди балотажа

Основният избoрен тренд на тази кампания достига кресчендо

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство