Кобрата* на Радев

Само допреди две години почти никой извън средите на бойната авиация не беше чувал за вече бившия командир на бойната авиация. Единственото нещо, покрай което някои хора може би разпознаваха Радев, беше помпозното авиошоу "Това сме ние" на бойната ни авиация от есента на 2014 г. То бе първата подобна демонстрация на бойни способности във въздуха за последния около четвърт век. И все пак не беше достатъчно, за да даде на младия генерал нещо повече от 15 минути медийна слава.

Точно това бе и основният страх на социалистите, когато през август тази година новоизбраното ръководство на БСП и лично лидерът на червената партия Корнелия Нинова поеха отговорността за издигането на о.з. ген. Радев за кандидат-президент. Номинацията провокира сериозни брожения в партийния апарат и на пръв поглед всичко изглеждаше така, сякаш апаратчиците на "Позитано" 20 ще влязат в режим на самоунищожение, завличайки към дъното и своя уж деполитизиран кандидат.

В крайна сметка обаче именно неизвестността на Радев в комбинация с биографията му на авиатор технократ без някакви сериозни видими петна в досието се оказаха и неговият най-силен коз. Легендата за надпартийния и "извънсистемен" генерал, минал по всички стъпала на военната йерархия, еднакво отдалечен от Изтока и Запада и "милеещ за родината" в настаналите смутни времена, изглежда, е продаваема в актуалната политическа конюнктура, доминирана от гняв, фобии и отрицание.

Отмъщението е блюдо, което се сервира студено

Основният страх, свързан с политическата кариера на о.з. ген. Радев, обикновено е провокиран от неговата неясна геостратегическа ориентация, над която мига една голяма червена въпросителна. Всичко тръгва от мотивите за напускане на генерала в края на лятото, които бяха хибридно тиражирани от руските медии, още преди да се появят в българското обществено пространство. В тях той изтъква като основен довод за оттеглянето си приета през главата му концепция за съвместно въздушно патрулиране на българските ВВС и самолети на съюзнически държави в НАТО - ход, който веднага съвсем закономерно бе изтълкуван като директно противопоставяне на участието ни в Северноатлантическия алианс.

"За мен като генерал от Българската армия и командир на ВВС тази концепция е по-унизителна дори от Ньойския договор, защото последният беше наложен на България със сила отвън, докато въпросната концепция бе инициирана от български зам.-министър, приета на Съвет по отбрана на българското военно ръководство и утвърдена от български министър на отбраната", аргументира оттеглянето си Радев. От изявленията му обаче на практика стана ясно, че той поставя знак на равенство между съвместния ер полисинг с НАТО и закриването на българската изтребителна авиация. Което всъщност драстично се разминава с действителността, но от неговата гледна точка може би изглежда точно така. Така че влизането на генерала в политиката може би е продиктувано повече от инстинкт за съхранение на ВВС и желание за реванш срещу действията на сегашното политическо ръководство, отколкото от някакви партийни пристрастия. Към това, разбира се, трябва да се прибави и огромната му амбиция, за която свидетелстват хората, работили с него.

Борисов - "майката" на ген. Радев

Реалността всъщност е по-сложна, нюансирана и връща събитията малко по-назад във времето. Веригата от случки, довели до влизането на генерала в президентската битка, датира от идването на второто правителство на ГЕРБ на власт през есента на 2014 г. И ако трябва да сме обективни, премиерът Борисов до голяма степен сам носи вина за превръщането на Радев в неговия най-опасен политически враг. Защото с всичките си действия и бездействия през годините министър-председателят нееднократно даваше да се разбере, че пет пари не дава за армията и че за него модернизацията на въоръжените сили е излишно "трошене на пари".

Едно от първите неща, което правителството "Борисов 2" направи с идването си, беше да актуализира тригодишната бюджетна рамка и да замрази всички задвижени проекти за превъоръжаване. В тази група попаднаха и плановете за придобиване на нов тип натовски многоцелеви самолети, които лидерът на ГЕРБ фриволно зачеркна като "купуване на бракми". Борисов дълго време остана глух по темата за обновяването на авиацията, като бламираше както Радев, така и военния министър Ненчев. Проектът за нов тип изтребител беше одобрен от правителството едва през март 2016, около половин година след като бившият командир на ВВС за пръв път хвърли оставка.

Интригата около първия рапорт за напускане на о.з. ген. Радев през октомври 2015 г. всъщност беше първият видим намек, че има сериозно пропукване в отношенията между политическото и професионалното ръководство на въоръжените сили. И също така че командирът на ВВС има амбициите да е нещо повече от ням изпълнител на чужда воля. Тогава Радев подаде оставка и я оттегли в рамките на 24 часа, като така си осигури лична аудиенция при премиера Борисов през главата на военния министър Ненчев и издейства допълнителни 80 млн. лв. за поддръжка на старите руски изтребители МиГ-29, докато се задвижи проектът за нов тип западен самолет.

Гордост и предразсъдъци

Тънкият момент в случая е, че военният министър и президентът Плевнелиев вече бяха задвижили инициатива за поддръжка на МиГ-29, но не в Русия, а в Полша. На практика обаче Радев почти открито се бунтуваше срещу това, като обявяваше как договорът с поляците "не е панацея" и как полските заводи не могат да извършват пълна логистична поддръжка на изтребителите. Първата му оставка всъщност дойде някъде месец след като министър Ненчев отказа да продължи 5-годишния рамков договор с руската корпорация РСК МиГ. И също така след като ръководителят на отбранителното ведомство спира голяма поръчка за резервни части, направена в последните седмици преди изтичането на контракта с руснаците от тогавашния шеф на дирекция "Инвестиции в отбраната" Венислав Цанов (понастоящем освободен от МО и разследван за дейността си) по предложение на ген. Радев.

Обективно погледнато обаче, втората оставка на Радев и впускането в президентската надпревара оставят доста неприятен привкус, тъй като в крайна сметка и Ненчев, и Борисов в крайна сметка изпълниха почти всичките му претенции – както за отделяне на немалко милиони в сегашната изтребителна авиация, така за реално задвижване на проекта за нов боен самолет. Единственото нещо, по което реално се разминаваха Ненчев и Радев, беше продължаването на работата с руснаците от РСК МиГ, творчески заобикаляйки евросанкциите заради анексирането на Крим. За момента със сигурност може да се каже обаче, че в действията си бившият командир на ВВС е воден предимно от своето его, от желание да натрие носа на своите доскорошни политически началници и от амбиция не само да спаси бойната авиация, но и да контролира изкъсо начина, по който това ще се случи.

Иначе към настоящия момент въпросът дали Радев е антинатовец и прикрит агент на Москва по-скоро остава без категоричен отговор. Обективен факт е обаче, че през толкова близката 2011 г., по време на първото правителство на Борисов, именно той ръководи работната група, която е на крачка от купуването на португалски изтребители F-16 втора ръка. И единствената причина това да не се случи е падането на първото правителство на ГЕРБ. От друга страна дейсвията срещу съвместния ер полисинг с НАТО, съпротивата срещу договора за ремонт на изтребители в Полша и упорство да се работи с РСК МиГ откровено работят в полза на Кремъл. В крайна сметка обаче вероятната мотивация на о.з. генерала по-скоро е продиктувана не от някакви идеологически възгледи, а от йезуитската максима "целта оправдава средствата". Но ако въпросните средства включват и геополитически лупинг на североизток, това може да има драматични последствия за България в разразилия се глобален хаос. Независимо дали Радев симпатизира на евразизма или не.

------

*"Кобра" (на Пугачов) е рискована фигура от висшия пилотаж, която обикновено се прави с изтребители Су-27 и по-нови. По време на авиошоуто през 2014 г. ген. Радев я направи (доколкото е възможно) с МиГ-29 над София.