Можеше ли България да плати по-малко за АЕЦ "Белене"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Можеше ли България да плати по-малко за АЕЦ "Белене"

Можеше ли България да плати по-малко за АЕЦ "Белене"

Бързият отговор е да, но за негативния резултат естествено има предпоставки

15935 прочитания

- От изтеклото решение на арбитража за АЕЦ "Белене" става ясно, че адвокатите на НЕК са следвали изключително предпазлива тактика и не са предизвикали "Атомстройекспорт" на по-сериозна битка.

- Поредното потвърждение, че WorleyParsons и "Риск Инженеринг" са имали силно противоречива роля в проекта.

Можеше ли България да получи по-добър изход от арбитража за АЕЦ "Белене"? Това е естественият въпрос, който изниква, след като решението за спора между Националната електрическа компания и "Атомстройекспорт" - руската компания, избрана за строител на централата, изтече в balkanleaks.

Бързият отговор е да, но за негативния резултат естествено има предпоставки.

Освен очевидната грешка на НЕК да поръча през 2008 г. оборудване, преди още да има сигурност дали всъщност ще може да изгради ядрената централа - което е в основата на присъдата от 14 юни 2016 г. на международния арбитраж в Женева, от решението стават ясни няколко озадачаващи факта.

Първо, консултантът на НЕК за изграждането на АЕЦ "Белене" - WorleyParsons/"Риск инженеринг", не е бил привлечен като свидетел на защитата. Това се разбра още през 2013 г., но от изтеклите документи може да се заключи, че този ход много вероятно е коствал загубата за НЕК на поне един от исковете, предявени от "Атомстройекспорт" (АСЕ).

На второ място е виден предпазливият подход на защитата на НЕК от адвокатската компания White&Case, който е целял основно да минимализира щетите за държавната компания, но не и да отхвърли руските претенции изцяло.

Претенциите на "Атомстройекспорт" (АСЕ) към НЕК по арбитража "Белене"

ИСК 1 - 135 млн. евро главница, както и 78 млн. евро лихва, изчислена до 1 май 2015 г.

ПРЕТЕНЦИЯ НА АCE: Руската компания претендира за фактури, издадени и приети от НЕК, за работа по споразумението от 2006 г., с което "Атомстройекспорт" е избрана за изпълнител на проекта, както и за фактури, свързани с допълнение 5, с което се поръчва оборудването с дълъг цикъл на производство (за пълна сума от 673 млн. евро) и допълнения 8 и 9 за работно проектиране и изпълнение на подготвителните строително-монтажни работи.

ЗАЩИТА НА НЕК: Основният аргумент на българската защита по този иск е, че сумата трябва да бъде намалена, тъй като ACE не е направила достатъчно усилия за препродажба на поръчаното оборудване. В своя защита НЕК твърди, че ACE може да използва оборудването в някои от десетките проекти за атомни централи, които се изграждат в Русия и чужбина.

РЕШЕНИЕ НА АРБИТРАЖА: Съдът отхвърля всички възражения на НЕК и отсъжда компанията да плати цялата сума на иска заедно с наказателните лихви. Мотивите са, че поръчаното оборудване не е могло да бъде препродадено на друг клиент поради неговата уникалност.

Каква е ролята на WorleyParsons/"Риск инженеринг"?

"В тази връзка Арбитражът би искал да изтъкне със съжаление отсъствието на архитект-инженера от арбитража. Поради решаващата позиция на архитект-инженера, особено в проект за ядрена централа, прякото свидетелстване на архитект-инженера обикновено се приема за даденост."

Това е едно от най-бруталните заключения на арбитража за слабостта на българската защита и касае отсъствието на WorleyParsons и "Риск инженеринг", които още през 2005 г. са избрани да съветват НЕК по строежа на ядрената централа. Ролята на двете фирми, поне от разискванията на арбитража, е доста противоречива. В продължение на години консултантите на НЕК са изпотявали руската фирма с претенции и изисквания. Част от тях са в основата на защитните тези на адвокатите на НЕК.

Претенциите на "Атомстройекспорт" (АСЕ) към НЕК по арбитража "Белене"

ИСК 2 - 18 млн. евро

ПРЕТЕНЦИЯ НА АCE: Заплащане за изготвените технически проект за АЕЦ "Белене", интегриран цялостен график, работа по подробния проект и лихви за забава на плащанията по Допълнение 9 (изпълнение на СРМ за укрепване на площадките на блок 1 и 2 от 2010 г.) .

ЗАЩИТА НА НЕК: АСЕ не са успели да спазят срока за изготвяне на техническия проект, който към момента на спиране на изграждането на ядрената централа не е изцяло одобрен и приет от Агенцията за ядрено регулиране. Интегрираният цялостен график никога не е бил приеман от НЕК и дори не е фактуриран от НЕК.

РЕШЕНИЕ НА АРБИТРАЖА: Съдът приема, че незавършени са били само незначителна част от дейностите, а причината за отказа от издаване на сертификати, на базата на които АСЕ да издаде фактури, са били формални.

В същото време АСЕ се позовава на доклад на WorleyParsons от юни 2012 г., т.е. три месеца след спирането на проекта, който заключава, че въпреки оставащите отворени въпроси (27 страници) в техническия проект за централата работа на руската компания по тази точка може да се счита за приключена. Това е аргумент, който руската компания използва, за да спечели близо 20 млн. евро компенсации.

Моментът на доклада показва две неща. Първо, че консултантът явно лобира за проекта, вместо да насочи всички усилия за минимализиране на щетите за клиента си. Само няколко месеца по-късно собственикът на "Риск инженеринг" Богомил Манчев доведе група съмнителни инвеститори, които бяха заявили, че са готови да купят ядрения проект. АСЕ свидетелства, че WorleyParsons дори са я подканяли да не прекъсва производството на оборудване за АЕЦ "Белене" въпреки взетото официално решение от Министерски съвет за спирането му. По-неприятното е, че тези действия показват как в този период Министерството на икономиката и енергетиката явно е изтървало ситуацията от своите ръце. Например по същото време Българската агенция за ядрено регулиране съобщава, че само прекратяването на строежа й е попречило да одобри техническия проект за АЕЦ "Белене", нещо, което се използва успешно от руската фирма.

Претенциите на "Атомстройекспорт" (АСЕ) към НЕК по арбитража "Белене"

ИСК 3 – 303 млн. евро и 221 млн. рубли главница, както и 60 млн. евро лихви

ПРЕТЕНЦИЯ НА АCE: Заплащане на извършена и отказана работа по допълнения 5, 8 и 9.

ЗАЩИТА НА НЕК: Няма как АСЕ да има претенции за извършена работа без надлежно издадени фактури и дори да се наложи плащане, то трябва да се ограничи само за периода 2008-2009 г., за който НЕК изрично се е съгласил да купи оборудване за 230 млн. евро. Според юристите на НЕК тази сума се покрива от Иск 1.

РЕШЕНИЕ НА АРБИТРАЖА: След като е сключила договор, НЕК е длъжна да заплати поръчаното, дори и при липсата на издадени фактури. В същото време отказът от плащане е бил придружен от подканяне от страна на НЕК и архитект-инжeнера WorleyParsons за продължаване на работата, което не дало основание на АСЕ да спре производството. Освен това АСЕ има право да претендира за загуби за направени поръчки към трети страни.

По време на заседанията на арбитража НЕК е бил заявил, че има вероятен проблем с обективността на WorleyParsons, "поне що се отнася до местното дружество" на компанията. Подобно заявление е странно, тъй като компанията има задължение да помага на клиента си, ако не иска да развали репутацията си. През 2013 г. към нея заваляваха обвинения, че докато консултира НЕК, тя е направила общото дружество със собственика на АСЕ - "Росатом", и е в конфликт на интереси. Тогава беше окончателно прекратен и договорът на WorleyParsons за консултации по АЕЦ "Белене", въпреки че плащанията от НЕК щяха да гарантират нейната лоялност. Малко по-късно в офисите на WorleyParsons и "Риск инженеринг" нахлуха ДАНС и прокуратурата, а представители на компаниите казаха неофициално, че в тази обстановка няма как да подпомогнат НЕК.

Действала ли е White&Case твърде предпазливо

Тактиката на адвокатските кантори е трудно да бъде коментирана, тъй като тя се формира на базата на много фактори, които не са публично достъпни. Но някои факти се набиват на очи.

Първи Bivol.bg забелязаха, че секретарят на арбитражния състав е с двойно руско и американско гражданство. Това води до потенциален конфликт на интереси, ако се докаже, че той е имал сериозно влияние върху писането на арбитражното решение. White&Case вече веднъж са използвали тази възможност по друго тяхно дело – в защита на руската държава срещу бившите акционери на "Юкос", на които арбитражът в Хага присъди 50 млрд. долара щети от експроприацията на тяхната компания. Адвокатите обаче са имали много повече аргументи за обжалване и фактът, че секретарят на арбитражния състав в Хага вероятно е писал 70% от решението (т.е. е играл ролята на арбитър), всъщност нямаше значение за успеха на White&Case.

Претенциите на "Атомстройекспорт" (АСЕ) към НЕК по арбитража "Белене"

ИСК 4 – 52 млн. евро главница, както и лихви за 32 млн. евро

ПРЕТЕНЦИЯ НА АCE: Сумата е ескалация (т.е. оскъпяване на проекта във времето) за дейностите, необхванати в Допълнение 5.

ЗАЩИТА НА НЕК: Компанията отрича да е имало договорен процент на ескалция с изключение на Допълнение 5.

РЕШЕНИЕ НА АРБИТРАЖА: Съдът подкрепя тезата на НЕК и смята, че не може да допълва договора, както твърди АСЕ.

Подобни сламки са важни за всяка защита, която би искала да води агресивна битка. В случая обаче адвокатите са наблегнали на безопасната тактика. Основната им теза е, че АСЕ е трябвало да знае колко е зле положението с АЕЦ "Белене" и сама е трябвало да положи усилия да минимализират щетите си. Руската защита е в общи линии е перифраза на поговорката "Кьорав карти не играе" - НЕК не е трябвало да подписва документи и да насърчава АСЕ да строи, ако не е искала да плаща.

Защитата на НЕК можеше да приложи много по-агресивна тактика, която след това да се използва и при евентуално обжалване. Например по време на процеса никъде не личи да е посочено, че т.нар. положителен доклад на WorleyParsons от юни 2012 г. е написан по време, когато консултантът на НЕК е вече официален партньор на руската компания. Вероятно White&Case са се опасявали, че те са в същото положение като адвокати на Русия по делото "Юкос" (адвокатската кантора има други дела, свързани с Русия, където тя е опонент на Москва).

Претенциите на "Атомстройекспорт" (АСЕ) към НЕК по арбитража "Белене"

ИСК 5 – 131 млн. евро главница, както и лихва от 37 млн. евро

ПРЕТЕНЦИЯ НА АCE: Работи, извършени извън обхвата на споразумението от 2006 г., разходи за управление на проекта и печалба.

ЗАЩИТА НА НЕК: Адвокатите на държавната компания твърдят, че тя е трябвало да бъде уведомена и даде изрично съгласие за всеки направен разход.

РЕШЕНИЕ НА АРБИТРАЖА: АСЕ не успяват да докажат, че имат договор за извършените разходи.

Друга защитна линия е било да се атакува АСЕ за измама и да се търси нищожност на целия договор за АЕЦ "Белене". През 2005 г. в тържните условия за избор на строител се залага условието фирмата кандидат да предложи решение за старото оборудване на АЕЦ "Белене", което е доставено в началото на 90-те години на миналия век. Това е направено, базирайки се на експертизата на руската компания, която прави проверки на строителната площадка на ядрената централа през 2004 и 2005 г. Изискването за използването на съветската технология (произведена в Чехословакия) на практика ограничава участниците до АСЕ и чешката Scoda JS, която също е руска собственост. След това обаче се случват още по-странни неща.

Първо, руската компания побеждава с проект за изцяло нова централа, след като вече е отстранена конкуренцията. След това АСЕ признава, че оборудването на централата до голяма степен, така или иначе, не може да се използва. Поради това тя заплаща на НЕК през 2008 г. за изкупуването му много по-малко от очакваното. Аргументът на руската компания е, че е нямало как през 2005 г. без специални лабораторни изследвания да гарантира, че например капакът на реактора отговаря на стандартите. По-късно става ясно, че всъщност и ключова постройка като сградата на реакторното отделение на Блок 1 има огромна пукнатина, поради което тя така или иначе не е могла да бъде използвана. Експертите на АСЕ е нямало как да не я видят, ако са правили проверките си сериозно.

Претенциите на "Атомстройекспорт" (АСЕ) към НЕК по арбитража "Белене"

ИСК 6 – 204 898 909 евро и лихва от 57 574 896 евро

ПРЕТЕНЦИЯ НА АCE: За заплащане пропуснати ползи от неизпълнена работа, включително по неподписания окончателен договор.

ЗАЩИТА НА НЕК: Няма как да има претенции по бъдещ несъществуващ договор.

РЕШЕНИЕ НА АРБИТРАЖА: Съдът удовлетворява искове за пропуснати ползи, но отхвърля исковете за пропуснати ползи по ИДС договора.

Всичко това дава основание руската компания да бъде обвинена в измама – фалшиви експертизи, само и само да отстрани конкуренцията. С подобно твърдение можеше да се търси нищожност на цялото Споразумение за АЕЦ "Белене" от 2006 г. Този мотив можеше да се използва и за евентуално обжалване на решението в България, но Министерството на енергетиката на няколко пъти повтори, че такъв ход не бил донесъл успех въпреки явната липса на правна експертиза. В публикуваното от МЕ мнение на White&Case, след като изтече законовият срок за обжалване, изобщо няма преценка на плюсовете и минусите от подобно действие.

Претенциите на "Атомстройекспорт" (АСЕ) към НЕК по арбитража "Белене"

ИСК 7 - 6 млн. евро плюс 1.5 млн. евро лихви

ПРЕТЕНЦИЯ НА АCE: Разходи свързани с преждевременното прекратяване на проекта, и разходи на подизпълнители за подготовка на тръжна документация.

ЗАЩИТА НА НЕК: Проектът за АЕЦ "Белене" не е прекратен внезапно, а споразумението за него изтича през март 2012 г. (тъй като не е продължено).

РЕШЕНИЕ НА АРБИТРАЖА: Съдът не приема, че е имало споразумение за разходите по прекратяване на проекта, а тръжните разходи са за сметка на кандидатите.

В общи линии адвокатите и НЕК предпочетоха да не следват тази рискована тактика (която има вероятност и да има обратен резултат, ако арбитражът прецени, че защитата на НЕК е фриволна). И в крайна сметка данъкоплатците сега ще платят над 650 млн. евро за пропадналия проект, без да е имало реална битка тези разходи да се отхвърлят или да се минимализират още повече.

Всички насрещни искове на НЕК са отхвърлени от арбитража

Арбитражният съд постановява, че общата сума на щетата за АСЕ е 617 млн. евро, като от нея трябва да се приспаднат авансови плащания на НЕК и признати задължения на АСЕ за общо 77 млн. евро, т.е. финалната сума към 1 май 2105 г. е определена на е 540 млн. евро. и 221 млн. рубли (малко на 3 млн. евро по актуалния курс рубла/евро). Решението добавя и лихва след 1 май 2015 г. от 167 хил. евро на ден. Освен това НЕК трябва да заплати такси и разходи на АСЕ за 12 млн. евро, както и собствените си задължения по такси и юридически разходи за 26 млн. евро.
- От изтеклото решение на арбитража за АЕЦ "Белене" става ясно, че адвокатите на НЕК са следвали изключително предпазлива тактика и не са предизвикали "Атомстройекспорт" на по-сериозна битка.

- Поредното потвърждение, че WorleyParsons и "Риск Инженеринг" са имали силно противоречива роля в проекта.

Можеше ли България да получи по-добър изход от арбитража за АЕЦ "Белене"? Това е естественият въпрос, който изниква, след като решението за спора между Националната електрическа компания и "Атомстройекспорт" - руската компания, избрана за строител на централата, изтече в balkanleaks.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    С две думи, руската агентура не спи, а освобождава, от големи суми евро. ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK