Пет извода от изборите

Подкрепата за ГЕРБ спада, ДПС се бори срещу ДОСТ, формулата на РБ не работи, националистите и популистите са във възход

Капитал

Президентските избори очертаха няколко ясни тенденции, които засягат както партиите, така и политическата система в България. Ето ги и тях:

Червена карта за ГЕРБ

След загубата на Цецка Цачева на първия тур на президентските избори в социалните медии се появи карта на България, оцветена изцяло в червено.

Тя бе реплика към председателя на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, който само преди една година размаха подобна карта, само че в син цвят след убедителната победа на партията на местните избори. Тогава ГЕРБ спечели кметския вот в 22 областни града срещу нито един кмет за БСП. В нощта на изборите миналата неделя обаче ситуацията рязко се преобърна. Подкрепеният от социалистите кандидат за президент Румен Радев инкасира победа в 23 избирателни района от общо 31 срещу едва четири за Цачева. Нещо повече - за пръв път от доста години насам БСП е победител в трите избирателни района в София, като загубата на ГЕРБ в столицата е чувствителна - почти 67 000 гласа в сравнение с последните парламентарни избори.

В национален мащаб партията на Борисов губи 232 000 гласа спрямо парламентарните избори през 2014 г. Към тази печална за тях статистика се прибавя и още една - за кандидата за президент на ГЕРБ са гласували най-много избиратели от ромския етнос. Според данните от екзит пола на агенция "Галъп интернешънъл" 36.2% от всички гласували роми са дали гласа си за Цачева.

Една от причините за загубата на първия тур е свързана със слабата кандидатура на Цачева, както и с неубедителната й предизборна кампания. Според екзит пола на агенция "Алфа рисърч" Цачева не е успяла да мобилизира напълно избирателите на ГЕРБ. Но няма да е справедливо да не се отбележи, че трендът надолу не е само нейна заслуга, цялостната политика на партията на Борисов също води до отлив на симпатизанти.

Битката ДПС - ДОСТ

Едно сигурно нещо може да се каже за ДПС на тези президентски избори - движението не участва във вота, за да го спечели. За ДПС е важно да демонстрира, че винаги може да накара своите избиратели да отидат до урните под строй и да гласуват за кандидат, който партията посочи. Всичко това с единствената цел получените гласове на първия тур да бъдат изтъргувани за балотажа.

ДПС застана зад кандидатурата на Пламен Орешарски по средата на предизборната кампания и за кратко време без никакво напрежение успя да мобилизира половината от избирателите си от последния парламентарен вот - 253 726 души. Орешарски получи най-много гласове в три смесени региона, където ДПС има влияние - Кърджали, Разград и Търговище. Затова е трудно да се каже дали има отлив от ДПС след разцеплението от началото на годината и създаването на партия ДОСТ от бившия лидер на движението Лютви Местан. Още повече че формацията на Местан не издигна своя кандидатура, а подкрепи Цецка Цачева за президент.

Въпреки това по някои косвени белези може да се каже, че ДОСТ има известно влияние сред българските турци. То е най-видимо в Турция, където резултатите на Орешарски и Цачева са почти изравнени - там 14 993 гласуваха за Орешарски, а 12 525 подкрепиха Цачева. При това трябва да се направи уговорката, че заради ограничението в броя на секциите много избиратели в Турция не успяха да гласуват. На практика гласовете за Цачева оттам са гласове за ДОСТ, защото на последните парламентарни избори ГЕРБ инкасира само 419 гласа в Турция. Чувствително увеличение на гласовете за Цачева има и в кърджалийския регион, където тя взема близо 5500 гласа повече, отколкото ГЕРБ на парламентарния вот, които най-вероятно са дошли от привърженици на ДОСТ. Друг пример е Джебел, където кметът на града Бахри Юмер е един от учредителите на ДОСТ. Там за Цачева са гласували 558 души срещу 163 за ГЕРБ на парламентарните избори през 2014.

Формулата РБ - все по-неработеща

Резултатът на кандидата за президент на Реформаторския блок Трайчо Трайков е близък до този на блока от последните парламентарни избори. За Трайков гласуваха 224 639 души срещу 291 806 за РБ преди две години. Според екзит пола на агенция "Алфа рисърч" обаче само 65% от избирателите на блока са подкрепили кандидатпрезидентската двойка на реформаторите. Останалите са се разпръснали към други кандидати, като най-големият процент - 10 на сто, е отишъл към Патриотите Каракачанов - Нотев. Според социолога Геновева Петрова причината за отлива не е в кандидата за президент на РБ, а в състоянието на десния съюз и вътрешните проблеми между партиите в него. От една година блокът е разделен на партии в управлението и ДСБ, която е в опозиция. Тази двойственост генерира постоянни скандали, включително и разнобоя при номинирането на Трайков за президент. Подобна е и картината в структурите на РБ по места.

Това неминуемо се отразява и на резултатите за Трайков. В София например, където структурите на ДСБ са най-силни, резултатът на кандидатпрезидентската двойка е почти същият като на парламентарния вот. Най-драстичен е спадът в Хасково, където за парламентарния вот РБ разчиташе основно на влиянието на бившия кмет Георги Иванов. През 2014 блокът получи там 15 565 гласа, а сега за кандидатпрезидентската двойка гласуваха 3432.

Дори и спечелването на кметските места от РБ в няколко областни града също не прибавя влияние към блока. В Добрич, където формацията на Меглена Кунева има кмет, гласовете за Трайков са наполовина в сравнение с парламентарния вот - 2957 срещу 4498. Подобна е и ситуацията в Монтана и Плевен, което още веднъж потвърждава тезата, че в този си вид РБ е неработещ.

Обединените националисти стабилно вдигнаха подкрепата с 1/3

На пръв поглед една основна тенденция има при съпоставяне на резултатите на Каракачанов - Нотев в президентската кампания 2016 г. и съответно - на Патриотичния фронт и "Атака" в президентските избори през 2014 г.

Резултатите на "обединените националисти" през 2016 г. са увеличени средно с една трета равномерно във всички райони в страната. Някъде малко повече, някъде малко по-малко (например в Бургас увеличението спрямо гласовете от 2014 г. е "само" с една четвърт, а във Варна – с 20 процента), но навсякъде растежът е стабилен. При гласовете от чужбина увеличението е даже с почти 38% - (12 185 за Каракачанов - Нотев срещу общо 7579 за ПФ и "Атака" през 2014 г.).

За разлика от резултатите на другите кандидати, които без изключение имат своите пикове и спадове в различните области на страната, резултатите на националистите са с впечатляващо еднакъв ръст навсякъде.

Точно с една трета е и общият ръст на партиите след обединението.

Ако през 2014 г. на парламентарните избори Патриотичният фронт и "Атака" имат общо 387 363 гласа (239 101 за ПФ и 148 262 за "Атака"), то през 2016 г. общият резултат за Каракачанов - Нотев в национален мащаб е 572 963 гласа, което прави увеличение с 32,4%.

Доколкото гласуването на президентските избори протече предимно партийно, а не мажоритарно, включително и с оглед доскорошните остри конфликти между двете основни формации – ПФ и "Атака", които в един момент се прехвърлиха и върху феновете им, може да се каже, че акцията "обединени националисти" – ПФ, "Атака" и ВМРО, е успешна инициатива в очите на избирателя.

Поредна вълна популизъм

Слави Трифонов говори за ефектите от мажоритарните избори, а срещу него застават 45 политолози с имената и експертизата си. Те биват обявени за лъжци, а Трифонов, който упорито твърди, че познанията му за електоралните системи в Европа идват от Google, хваща парламента и политическите партии в мъртва хватка. Веселин Марешки, един от големите бизнесмени на прехода, обвинява всички политици че са участвали в "грабежа", а след това подкрепя "с отвращение" едната кандидатпрезидентска двойка...

Тези примери са проявление на едно и също явление, добре познато у нас - националпопулизма, смята политологът Исидора Димова от УНСС. Според нея повечето значими политически проекти от 2001 г. насам са изградени на тази основа и в генезиса си са се легитимирали чрез... делегитимация на политическия елит в конкретния момент. Те са се появявали във времена на кризи (или усещане за такива), падащо доверие към съществуващите партии и когато се е създавала възможност за политизиране на нови проблеми, като този с миграцията или въпросът с цените на горивата в момента, смята Димова.

А дали "новият" популизъм на Марешки, Каракачанов и компания е по-различен от този на ГЕРБ например? Според Димова този на ГЕРБ е бил много по-мек, включващ и либерален. Което не означава, че и Каракачанов и Марешки не могат да станат мейнстрийм, веднъж когато станат част от статуквото.