Цацаров поиска Конституционният съд да капсулира прокуратурата още повече
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цацаров поиска Конституционният съд да капсулира прокуратурата още повече

В питането си до Конституционния съд главният прокурор е дал достатъчно ясно да се разбере какъв очаква да бъде отговорът

Цацаров поиска Конституционният съд да капсулира прокуратурата още повече

Възможността парламентът да го пита по висящи дела е намеса в независимостта на обвинението, смята главния прокурор

17090 прочитания

В питането си до Конституционния съд главният прокурор е дал достатъчно ясно да се разбере какъв очаква да бъде отговорът

© Анелия Николова


Могат ли депутатите да питат главния прокурор за развитието на висящи разследвания? Този въпрос е отправил Сотир Цацаров до Конституционния съд на 10 ноември в искане за тълкуване на една нова разпоредба в конституцията, приета в края на миналата година, в рамките на орязаната съдебна реформа, допусната от мнозинството. На фона на настойчивите искания за дълбока реформа на прокуратурата, Народното събрание тогава срамежливо редактира един текст от своите правомощия (чл. 84, т.16), като предвиди, че освен годишните доклади за дейността на прокуратурата и съдилищата, парламентът ще може да "изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика". Тази промяна след това управляващите упорито лансираха като сериозна реформа за отчетност на прокуратурата. Сега главният прокурор иска тълкуване именно за обхвата на този текст.

Зад това питане, което до голяма степен повтаря един конституционен казус отпреди пет години, очевидно прозира желанието на ръководителя на единната прокуратура да ограничи всякакви възможности за външна отчетност и прозрачност на действията й. Моментът, в който Цацаров отправя питането - близо година след приемането на промените в конституцията, съвпада с очакването за оповестяване на независимия одит на държавното обвинение, който се подготвя от прокурори от различни държави-членки на ЕС.

Според Сотир Цацаров тълкуване се налага за "да се предотврати настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици".

Главният прокурор не крие, че конкретният повод да сезира КС е едно искане на народните представители Валери Симеонов, Петър Славов и Мартин Димитров от март месец т.г., които настояват той да бъде изслушан за развитието на разследването по Корпоративна търговска банка. Тогава Сотир Цацаров отклони искането с мотив, че това трябва да стане не през отделни народни представители, а с решение на парламента. И до момента в парламента няма развитие по това искане на тримата депутати.

В искането си до КС за тълкуване на основния закон Сотир Цацаров заявява своята позиция, че "не би следвало Народното събрание да очаква от главния прокурор доклад за предприетото и установеното от прокуратурата по конкретно наказателно производство, както и прогноза за бъдещия му развой".

Според Цацаров при тълкуване на конституцията се стига до извода, че парламентът може да получава "обобщена и аналитична информация за работата на прокуратурата", като същевременно той изключва възможността главният прокурор да познава, да се намесва и да разгласява материали по "всяко конкретно дело на прокуратурата". И действително - ако конституцията и процесуалния закон се прилагаха, то главният прокурор не би трябвало да знае какво се случва по всяко дело в прокуратурата. Реалността е съвсем друга и всеки в прокуратурата знае, че важните дела са под постоянното наблюдение на Сотир Цацаров.

В питането си Цацаров рисува сценарии, според който "допускането на трайна практика, при която Народното събрание успешно предявява към главния прокурор като ръководител на единната прокуратура очаквания за получаване на отчет за развитието, установеното, предприетите и предстоящи действия по конкретно наказателно производство би го поставила пред необходимостта сам да изисква тази информация и да се намесва по дела".

Главният прокурор добавя още, че ако бъде дадена подобна възможност ще се наруши независимостта на съдебната власт - както на прокурора, така и на съда, който гледа делото, ако то е внесено в съда или пък прокурорското постановление за неговото спиране или прекратяване е било предмет на съдебен контрол.

Питането на главния прокурор напомня на едно искане, също отправено до КС, но от предшественика на Цацаров Борис Велчев през 2011 г. Тогава бившият главен прокурор Велчев, който днес е председател на Конституционния съд, поиска да бъде обявена за противoконституционна разпоредбата от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание, която задължаваше държавните органи и граждани да предоставят на парламента информация, която представлява следствена тайна. По това питане КС взе решение с минимално мнозинство (седем на пет гласа), което прие, че "опазването на следствената тайна представлява част от осъществяването на съдебната власт от съдебните органи, които са независими при осъществяването на своите функции."

В решението беше записано, че ако Народното събрание може да изисква информация по делата, то това негово правомощие ще наруши правото на преценка на прокурора коя информация от досъдбното производство може да се оповестява, както и неговата независимост като магистрат. Спорно е доколко фактът, че прокурорът ще допусне и други държавни органи да се запознаят с информацията, която до момента е била известна само на него, може да влияе на това как той ще я анализира и до какви изводи ще стигне.

Тогава по решението имаше три особени мнения, най-острото от тях - на съдиите Румен Ненков и Благовест Пунев, според които в позицията на мнозинството "липсва ясно посочване кое именно конституционно правомощие е отнето от орган на съдебната власт и как, по какъв начин чрез предоставяне на секретна информация се накърнява независимостта му при вземане на решения по вътрешно убеждение. Същевременно установяваме редица неточни констатации, като например, че "работата с факти, които представляват следствена тайна, е в правомощието на съдебната власт." Добре знаем, че "работата с факти" по дела не е в изключителната власт на органите на съдебната власт, защото и гражданите, и медиите имат право свободно да ги преценяват и обсъждат."

За нуждата от реформа в модела, по който функционира държавното обвинение, се говори от години. Проблемът е особено остро посочен в решението по делото Колеви срещу България (водено от роднините на убития през 2002 г. прокурор Николай Колев), по което Европейският съд по правата на човека констатира липсата на достатъчно гаранции в българското законодателство, че едно разследване срещу главния прокурор или други високопоставени служители на прокуратурата ще бъде независимо и обективно.

Без да го крие, Сотир Цацаров е показвал многократно, че е държан в течение за ключови дела, включително и такива, по които трябва да се проверяват неговите собствени действия. Например ако прокуратурата беше решила да провери по същество разговорите от аферата Яневагейт, то трябваше да се установи дали се потвърждава твърдението на Владимира Янева, че Сотир Цацаров ѝ се е обадил, за да я предупреди, че ще ѝ бъде повдигнато обвинение. В същото време, пред медиите и ВСС Цацаров показваше не само, че знае какво се случва по проверката, а и какво ще се случи.

Предвид разпределението на силите в Конституционния съд е почти сигурно, че главният прокурор не стреля в тъмното и е убеден в резултата, който ще получи - а именно мнозинството да възприеме неговата теза и по този начин да блокира и без това чупливия лост за отваряне на държавното обвинение.


5 коментара
  • 1
    cara_mia avatar :-@
    Cara Mia

    Ако може да има специално създаден КС за Цацаров,едва ли не?

  • 2
    cara_mia avatar :-|
    Cara Mia

    Благодаря Ви,г-н Росен Босев за много интересния материал.

  • 3
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Е как така ще питат, това да не им е женския пазар. Добре че не е добавил секретност и национална сигурност по навик. ;)

  • 4
    hdj27318443 avatar :-|

    А защо изобщо се оставя място за тълкуване? Ако депутатите пишеха и приемаха свестни текстове, Цацаров колкото и да не иска, щеше да му се наложи да си свърши работа.

    Не е виновен съдът, а мнозинството гласувало това недоразумение.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Когато говорим за съдебна реформа, говорим за личната преценка на Цацаров кои неща ще може да обори в Конституционния съд и кои - не. Познайте кои са минали!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK