МВФ пак повиши прогнозата за ръста на българската икономика
Растежът следващите години ще е слаб, а рисковете пред страната са дълговете на държавните компании и общините
Международният валутен фонд (МВФ) повиши прогнозата си за растежа на България за тази и следващата година съответно на 3.3 и 2.9%. Това става ясно от изявлението на финансовата институция след приключване на есенната му мисия в София на 4 ноември. Корекцията идва и само месец след като МВФ повиши очакванията си до 3 и 2.7% в глобалната си есенна прогноза. През миналата седмица подобрени очаквания направи и Европейската комисия, която завиши ръста до 3.1 и 2.9% за тази и следващата година.
Положителни сигнали, но и много рискове
Според експертите на МВФ икономиката на страната остава устойчива на шоковете през последните години, а макроикономическите показатели са окуражаващи. Освен това дефлацията показва стабилни сигнали за намаление, а безработицата е на най-ниското си ниво от седем години. Фискалната консолидация пък се случва с по-бързи темпове от очакваното благодарение на приложените административни мерки за повишаване на събираемостта, по-голямата икономическа активност и по-малкото направени разходи по финансирани от ЕС проекти (излишък по европейските средства). Затова и прогнозата на МВФ е бюджетният дефицит да се свие до 0.7% или по-ниско през тази година. Очакванията на правителството вече са той да е нула, а последните данни за състоянието на бюджета показаха, че към края на октомври по предварителните оценки на Министерството на финансите държавата е събрала с 3.41 млрд. лв. повече, отколкото са били разходите й, което е 3.8% от прогнозния БВП.
Според МВФ основните рискове пред България са слабото представяне на държавните предприятия, лошото финансово състояние на общините и притесненията, свързани с устойчивостта на втория стълб на пенсионната система (задължителното допълнително пенсионно осигуряване). В дългосрочен план застаряването и намаляването на населението в България ще оказват основно напрежение върху бюджета.
От фонда очакват в средносрочен план икономиката да расте с умерени темпове, но под тези, които са нужни, за да се догонят нивата на средните доходи в ЕС.
Директорите на фонда приветстват приключването на стрес тестовете в банковия сектор и ги определят като положителна стъпка към връщане на доверието в банковия сектор и във възможността на БНБ да осъществява надзор.
Как да ускорим растежа
От фонда виждат потенциал за растеж на икономиката, но той може да се ускори с няколко структурни промени - смекчаване на последиците от застаряването и емиграцията чрез активни политики на пазара на труда и подобряване на условията за завръщане на емигрантите, стимулиране на частните инвестиции чрез намаляване на бюрокрацията и корупцията и подобряване на конкурентоспособността и управлението на държавните предприятия. Фондът призовава и за по-големи усилия, насочени към развитие на човешкия капитал чрез образование и обучение.
В доклада си МВФ сериозно набляга и на проблемите в държавните предприятия основно от енергетика. През тази годна заради неустойката по проекта АЕЦ "Белене" ще бъдат платени 1.2 млрд. лв. от бюджета, които не е ясно кога и как ще бъдат възстановени. "Огромният дълг в енергийния и транспортния сектор може да изложи на значителен риск публичните финанси заради поемане на условни задължения, ако държавните предприятия изпаднат във финансови трудности", пише в доклада. Затова от фонда препоръчват да бъде засилен финансовият контрол на държавните дружества чрез цялостен мониторинг и укрепване на капацитета на Министерството на финансите.
