млн. т зърнени култури е произвел ЕС през 2015 г., като 8.5 млн. т от тях са в България, обяви Йенс Шапс. По думите му селското стопанство в България има 5.6% дял в БВП, което е повече от средното за ЕС.
До 2050 г. световното търсене на храни ще расте в големи мащаби, но пазарите на селскостопанска продукция ще продължават да изпитват кризи заради волатилността на цените, които засега трудно могат да се преодолеят с инструментите на настоящата Обща селскостопанска политика (ОСП). През такава криза в последните години преминава млечният сектор, а в момента и цените в зърнения сектор са в низходяща тенденция. Въпреки това именно зърнопроизводството в България успява най-добре да се възползва от повишаващото се световно търсене. С голям пазарен потенциал са още млечните продукти, биопроизводството и производството на пчелен мед, докато плодовете, зеленчуците и месодайното животновъдство са изправени пред предизвикателството да предложат по-качествени продукти, и то в достатъчно големи обеми. Така бъдещето развитие на всички стопанства извън зърнения сектор неизменно трябва да премине през повишаване на ефективността, внедряване на иновации, сдружаване и последователна маркетингова политика.
Това са някои от основните изводи от проведената в края на миналата седмица конференция "Перспективи пред пазарите на земеделска продукция в България и ЕС", посветена на пазарните политики, иновациите, добрите практики и невидимите заплахи при излизането на външни за ЕС пазари. Специален гост на събитието, организирано от вестник "Капитал" и ICT Media, бе Йенс Шапс, директор на дирекция "Обща организация, икономика и анализ на пазарите на селскостопанска продукция" в главна дирекция "Земеделие" на ЕК, а сред лекторите бяха зам.-министърът на земеделието Васил Грудев и експерти от ведомството, изп. директор на Националния гаранционен фонд Самуил Шидеров, председателят на Института за агростратегии и иновации Светла Боянова, анализаторът и управител на "ИнтелиАгро" Николай Вълканов представители на бизнеса, технологичния сектор и др.
Политики и пазари
"В последните три години пазарът на селскостопанска продукция в ЕС минава през различни кризи и ние нямаме механизми да се справяме с тях. Търсим краткосрочни решения и понеже сега започва да се структурира новата ОСП, която ще се прилага от 2020 г., е време да поставим фокуса върху инструментите за влияние върху пазара", обясни зам.-министър Грудев. По думите му моментните кризи и флуктуацията на цените са най-големите предизвикателства за преодоляване. Той даде пример с тежките проблеми в млечния сектор, където в рамките на две години непрестанно са търсени краткосрочни решения, но всъщност не е намерен инструмент, който да реши проблема. Според Грудев в момента е необходима по-голяма гъвкавост за провеждане на проактивна политика за взимане на решения още преди да е настъпило събитието.
Политиките за пазарната подкрепа на земеделски продукти в България засега са два вида. Единият обхваща мерките на ЕС, като такъв пример е финансирането на промоционални програми. Бюджетът е увеличен от 111 млн. евро през 2016 г. на 133 млн. евро през 2017 г.
Другият вид засяга националните мерки, като фокусът през следващите години ще бъде върху създаване на фермерски пазари, скъсяване на веригата на доставки, директни продажби от фермата и въвеждане на търговските практики на ЕС в съвместните дейности с търговските вериги, обясни Слави Кралев, директор на дирекция "Пазарни мерки и организации на производители" в МЗХ.
Подкрепа ще има и за износа, като ще бъдат създадени два експортни съвета – в животновъдството и растениевъдството. Това вероятно ще се случи през следващата година, като в момента ведомството създава досиета на продукти и държави и събира информация, която трябва да подпомогне българските износители. Приоритет е и намаляването на тежестта при лицензирането на износа за трети страни. Преференцията тук обаче няма да е в полза на износителя, а в намаляването на митата на вносителя.
По думите на зам.-министър Грудев недостатък е, че при голяма част от производителите липсва последователна маркетингова политика, а сдружаването на производителите също не е достатъчно активно, макар че в последните години има напредък.
Ролята на иновациите
Политиките за пазарна подкрепа обаче няма да са достатъчни без подобряване на ефективността и конкурентоспособността на стопанствата. Тук водеща роля имат и иновациите, а финансирането им също е подкрепено от фондовете на ЕС. Девет са европейските програми за внедряване на иновации в земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горите, стана ясно от презентацията на Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.
В България възможностите са в две мерки по селската програма до 2020 г., но едната от тях - за създаване на оперативни групи за изпълнение на иновативни проекти с бюджет 20 млн. евро, за жалост все още е в процес на разработка, докато внедряването на иновации вече дава своите резултати е ЕС и света. Като добър пример бе представена системата на италианската компания Green Aus, която наблюдава и контролира качеството и безопасността на даден продукт на всички нива в производството и вече се е наложила като стандарт за отговорност към потребителите. Няколко успешни модела има и от България, като например пазарът за онлайн търговия на земеделска продукция "Градинария" и системата за прецизно управление на животновъдни стопанства CoCoFarm на предприемача Магдалена Стефанова.
География на пазарите
В глобален план интересните за ЕС пазари са Канада и САЩ заради възможностите за либерализация на търговията, също Китай - заради ускоряващото се търсене на храни там, както и държавите от Близкия изток. Българският опит на китайския пазар вече е значителен, защото в страната е базиран Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа.
"За година и половина постигнахме голям напредък в електронната търговия, а в края на април бе подписано споразумение за изграждане на логистичен хъб в Бургас и така Бургас успешно се позиционира на пътната карта на Пекин", каза директорът на центъра Васил Гелев. Той анонсира подписването на споразумение за откриване на още логистични центрове и китайска инвестиция от 50 млн. долара в агроцентъра на Тракия икономическа зона. "През следващата година ще започне проект за джойн венчър за фарминг коопериране на китайски инвеститори и български малки фермери. Идеята е китайските партньори да осигуряват финансиране и техника и после да изкупуват продукцията на фермите", обясни Гелев.
Що се отнася до Канада и САЩ, все още секторът е предпазлив да прогнозира евентуалните ефекти от либерализацията на търговския режим. "След резултатите от изборите в САЩ все още е рано да говорим за ефекти върху Общата селскостопанска политика на ЕС", заяви гостът от ЕК Йенс Шапс.
Загубите от руското ембарго като мит
Загубите от руското ембарго са мит, или ако има голям ефект от тях, той е за единични производители. На това мнение бе анализаторът и управител на "ИнтелиАгро" Николай Вълканов. Той представи данни, според които износът на храни и живи животни за Русия е бил нищожен и преди ембаргото и преките годишни загуби са едва 12 млн. евро."Една голяма част от българската продукция за Русия продължава да се реализира през трети страни. Беларус например се превърна в най-големия износител на плодове за Русия, нищо че никога не е имала такова голямо производство", обясни Вълканов. Той е категоричен, че износът на мляко и млечни продукти от България към Русия продължава и в момента, макар тези стоки да са ембаргови. "Големият проблем на България не е, че е загубила руския пазар, а че не търси достъп до важните пазари в Западна Европа и Близкия изток", заяви той.
Храни със защитени наименования ще се представят в търговските вериги
Български храни със защитени наименования да бъдат презентирани в търговските вериги, а в някои от тях да бъдат отделяни площи за директни продажби на малки производители. По тези две инициативи земеделското министерство вече води разговори с представители на големите вериги, съобщи директорът на дирекция "Пазарни мерки и организации на производители" Слави Кралев. По думите му това е част от усилията на ведомството за по-голямо присъствие на български стоки в големите вериги.От следващата година се планира и създаване на постоянни фермерски пазари в големите градове, където производителите ще могат да предлагат стоката си директно на крайни потребители. За целта ще бъде въведена нова държавна помощ, която да субсидира общините, организиращи такива пазари.
млн. т зърнени култури е произвел ЕС през 2015 г., като 8.5 млн. т от тях са в България, обяви Йенс Шапс. По думите му селското стопанство в България има 5.6% дял в БВП, което е повече от средното за ЕС.
До 2050 г. световното търсене на храни ще расте в големи мащаби, но пазарите на селскостопанска продукция ще продължават да изпитват кризи заради волатилността на цените, които засега трудно могат да се преодолеят с инструментите на настоящата Обща селскостопанска политика (ОСП). През такава криза в последните години преминава млечният сектор, а в момента и цените в зърнения сектор са в низходяща тенденция. Въпреки това именно зърнопроизводството в България успява най-добре да се възползва от повишаващото се световно търсене. С голям пазарен потенциал са още млечните продукти, биопроизводството и производството на пчелен мед, докато плодовете, зеленчуците и месодайното животновъдство са изправени пред предизвикателството да предложат по-качествени продукти, и то в достатъчно големи обеми. Така бъдещето развитие на всички стопанства извън зърнения сектор неизменно трябва да премине през повишаване на ефективността, внедряване на иновации, сдружаване и последователна маркетингова политика.
0 коментара