Президентът Плевнелиев пита КС може ли да насрочи предсрочните избори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Президентът Плевнелиев пита КС може ли да насрочи предсрочните избори

Президентът Росен Плевнелиев прие Румен Радев в кабинета си в понеделник следобед. Двамата са обсъждали бъдещото служебно правителство да бъде съставено след общи консултации.

Президентът Плевнелиев пита КС може ли да насрочи предсрочните избори

В очакване на правителствена и парламентарна криза

14339 прочитания

Президентът Росен Плевнелиев прие Румен Радев в кабинета си в понеделник следобед. Двамата са обсъждали бъдещото служебно правителство да бъде съставено след общи консултации.

© Юлия Лазарова


Президентът Росен Плевнелиев отправи искане до Конституционния съд за тълкуване на текста на чл. 99, ал. 7 от Конституцията, който описва правомощията на държавния глава да назначава служебно правителство, да разпуска Народното събрание и да насрочва нови избори в последните три месеца от своя мандат. В контекста на задаващата се правителствена и парламентарна криза предстои държавният глава да упражни това свое правомощие, но същевременно между конституционалисти възникна спор какъв е обхватът на това президентско правомощие в тримесечния срок и по-специално дали може едновременно с назначаването на служебното правителство, да насрочи следващите предсрочни парламентарни избори.

По правило, когато парламентът не може да образува правителство, защото никой проект за кабинет не събира необходимата подкрепа, конституцията задължава президента да назначи служебно правителство и с един указ да разпусне Народното събрание и да насрочи избори, съгласно процедурата на чл. 99. Когато обаче такава криза се случи в тримесечния срок преди изтичане на мандата на президента, според чл. 99, ал. 7 президентът назначава служебно правителство, но не може да разпусне парламента. Проблемът е дали той в този случай може да насрочи нови избори, без да разпуска Народното събрание. Конституцията изрично не забранява държавният глава да посочи дата за предсрочни парламентарни избори в тази хипотеза, същевременно няма и задължение за новия президент да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори след встъпването си. Текстът е достатъчно неясен, за да провокира спорове между конституционалисти, застъпващи диаметрално противоположни тези.

В искането до КС се излагат аргументите и на двете страни, но очевидно се застъпва тезата, че е логично държавният глава да има правомощия да насрочва нови избори, дори когато не може да разпуска Народното събрание три месеца преди края на мандата си.

Не е логично при правителствена криза, прераснала в парламентарна, неспособният да излъчи правителство парламент да бъде съхранен, пише в искането. Отчита се, че забраната за разпускане на Народното събрание в тримесечния срок до края на мандата на президента е важна гаранция срещу задълбочаване на политическата и парламентарната криза – ако няма Народно събрание, новият държавен глава няма пред кого да положи клетва и следователно не може да встъпи в длъжност. Така в един момент може да се стигне до хипотеза, при която е изтекъл мандатът на предишния президент, новият обаче не е успял да встъпи в длъжност, а в държавата няма действащ парламент, което означава, че няма и държавен глава, доколкото правомощията на президента не могат да се изпълняват и от председателя на Народното събрание.

Тезата, че президентът, въпреки изтичащия си мандат, може да насрочи нови избори заедно с назначаването на служебното правителство, позволява да се даде бързо разрешаване на политическата криза, вместо да се допусне нейното задълбочаване. С провеждане на предсрочните парламентарни избори би следвало да се прекрати мандатът на старото Народно събрание, но дотогава държавата не остава без легитимни органи – президент, парламент, правителство, пише в искането. Все пак основната задача на всяко служебното правителство по правило е да проведе парламентарни избори. Ако се чака новият президент тепърва да ги насрочи, това би значело почти половин година държавата да се управлява от служебен кабинет.

Излагайки тези аргументи, президентът иска задължително тълкуване на чл. 99, ал.7 от конституцията с конкретен въпрос: "В последните три месеца от своя мандат насрочва ли президентът на Републиката нови избори, без да е разпуснал Народното събрание?".

От приемането на конституцията през 1991 г. до днес не е имало случай, в който краят на мандата на държавния глава да е съвпаднал с правителствена криза, прераснала в парламентарна, пише в президентското искане.

Всъщност наблюдатели вече припомниха, че в аналогична ситуация държавата се озова в края на мандата на Жельо Желев след като правителството на Жан Виденов подаде оставка през декември 1996 г., и в условията на тежка политическа криза трябваше да се задвижи парламентарната въртележка по връчване на проучвателни мандати. Тогава президентът Желев изчака с връчването на мандатите докато встъпи в длъжност новият държавен глава Петър Стоянов, а той проведе серия консултации с цел да се спре ескалация на кризата. И до днес това се сочи като пример за държавническо отношение на всички участници в този процес.

В понеделник следобед президентът Плевнелиев и новоизбраният Румен Радев разговаряха близо час и половина на "Дондуков" 2. След срещата стана ясно, че бъдещо служебно правителство ще бъде съставено след консултации между Росен Плевнелиев и Румен Радев. Новоизбраният президент заяви, че срещата е била ползотворна и с желание за приемственост.

Президентът Росен Плевнелиев отправи искане до Конституционния съд за тълкуване на текста на чл. 99, ал. 7 от Конституцията, който описва правомощията на държавния глава да назначава служебно правителство, да разпуска Народното събрание и да насрочва нови избори в последните три месеца от своя мандат. В контекста на задаващата се правителствена и парламентарна криза предстои държавният глава да упражни това свое правомощие, но същевременно между конституционалисти възникна спор какъв е обхватът на това президентско правомощие в тримесечния срок и по-специално дали може едновременно с назначаването на служебното правителство, да насрочи следващите предсрочни парламентарни избори.

По правило, когато парламентът не може да образува правителство, защото никой проект за кабинет не събира необходимата подкрепа, конституцията задължава президента да назначи служебно правителство и с един указ да разпусне Народното събрание и да насрочи избори, съгласно процедурата на чл. 99. Когато обаче такава криза се случи в тримесечния срок преди изтичане на мандата на президента, според чл. 99, ал. 7 президентът назначава служебно правителство, но не може да разпусне парламента. Проблемът е дали той в този случай може да насрочи нови избори, без да разпуска Народното събрание. Конституцията изрично не забранява държавният глава да посочи дата за предсрочни парламентарни избори в тази хипотеза, същевременно няма и задължение за новия президент да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори след встъпването си. Текстът е достатъчно неясен, за да провокира спорове между конституционалисти, застъпващи диаметрално противоположни тези.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.