В днешния глобализиран, забързан, дигитален и крайно мобилен свят е трудно да се мисли за работата като за нещо "за цял живот". Затова и все повече хора избират да работят на свободна практика или по проекти. Именно така те, а не техните работодатели, управляват свободното си време и начин на живот. Но все още има и една категория хора, които предпочитат статуквото, сигурността и не желаят промяна. Те са "вечно вашите" служители.
Промяната vs. статуквото
През последните две десетилетия на ХХ век за "стандартно" се приемаше, че средното текучество на персонала е между 3 и 4%. Както и че то се дължи основно на икономически фактори, а не толкова на личен стимул за промяна на работата, например на всеки пет години, с цел човек да подобри професионалното си развитие и квалификация. Първото десетилетие на XXI век обаче показа, че средното текучество на персонала вече е между 10 до 15% (по данни на compensationforce.com). При това то е движено предимно от стремеж за повече лично професионално развитие, отколкото от икономически сътресения, дори въпреки глобалната икономическа криза.Но все още има служители, които никога и по никакъв повод няма да напуснат компанията, за която работят. Независимо от обстоятелствата, трудностите или перипетиите, в добри и лоши времена, те неизменно ще заемат служебния си пост. Ако въобще някога се стигне до тяхното напускане, това ще бъде само в два случая: когато работодателят ги съкрати или когато вече трябва да се пенсионират. И в двата случая напускането не се случва по тяхно желание, а поради външни обстоятелства. И да, меко казано, смущаващо e да се мисли, че такива служители съществуват, но хора с нагласите на "вечно ваши служители" има както сред по-възрастните, така и сред по-младите.
"Вечно вашите" служители в плюсове и минуси
Така например, ако се фокусираме върху положителната страна, "вечно вашите служители":
- обичат своята работа и задължения и нямат нищо против рутината - свикнали са с начина, по който компанията работи и я познават в детайли- никога няма да се опитат да разбунят обстановката и статуквото.
Списъкът на минусите от друга страна също не е малък:
- никога не са наистина мотивирани и никога не показват инициатива - когато става дума за нещо извън рутинната им работа, винаги очакват да им се каже какво да правятИ в двата случая можете да сте сигурни, че те няма да ви напуснат. Вие изберете дали това е нещо положително или не съвсем. Казано по друг начин, "вечно вашите" служители неизменно принадлежат към лявата страна на дихотомии като "сигурност-несигурност"; "неподвижност-мобилност"; "страх-смелост"; "избягване на рискове/предизвикателства-поемане на рискове/предизвикателства"; "рутинни задачи-разнообразни задачи" и т.н.
Кой отговаря на профила "вечно ваш" служител?
Сега, огледайте се във вашата компания или екип и се опитайте да идентифицирате "вечно вашите" служители. Може да се изненадате от това, което ще откриете. Така, както се случи и с мен.
Компанията, за която работя, има 200 служители. От тях 32-ма, или 16%, са с профил "вечно ваши". И въпросите тук са: Това малко ли е или много? Здравословно ли е за компанията или не? Приемливо ли е или не за организация с такъв размер? А по принцип какво е здравословното и приемливо ниво? И дали е по-добре да се разделите със служителите с този профил или не?
Като много други неща и тук има място за относителност и много "ако". Моят опит обаче показва, че ако изберете да задържите "вечно вашите" служители (което е и много по-голямото предизвикателство), а не да ги уволните (което е много по-лесно и не изисква усилия), има сравнително добри шансове нещата да се преобърнат в полза за компанията. Какво имам предвид? Поради като цяло по-бавния си темп на работа "вечно вашите" служители имат неизползван капацитет. Ключът към използването му е постоянство от страна на прекия мениджър.
Постоянство в това да получават повече от същите задачи, които са свикнали да вършат добре; постоянство в това стъпка по стъпка да им се добавят нови задачи към техните вече рутинни задължения и в същото време да им се даде достатъчно време, за да свикнат с тях; както и постоянство в изискването на редовни отчети на изпълнените от тях задачи и постигнати резултати.
Бъдете подготвени, че в началото със сигурност ще има много съпротива, мърморене и оплакване. Но вложете усилия, за да преодолеете този период и запазете постоянството си в това да ги предизвиквате и след него.
Да, няма спор, че е от особено важно значение ядрото на една компания да бъде изградено върху и около изключителни таланти. И в този смисъл намирането и задържането им остава от първостепенно значение. Въпреки това не всичко в компанията се свежда до нейните изключителни таланти. Има място и за онези служители, които са мотивирани от рутинната работа, сигурността и избягването на рискове. Стига техните умения да се оценяват и използват правилно, а мениджмънтът да намери точния подход постоянно да ги развива и провокира.
А вие имате ли "вечно ваши" служители? Колко са те от общия брой служители на компанията? Какъв мислите, че е правилният подход за мотивирането и развиването им в дългосрочен план? Или по-скоро бихте се разделили с тях?
В днешния глобализиран, забързан, дигитален и крайно мобилен свят е трудно да се мисли за работата като за нещо "за цял живот". Затова и все повече хора избират да работят на свободна практика или по проекти. Именно така те, а не техните работодатели, управляват свободното си време и начин на живот. Но все още има и една категория хора, които предпочитат статуквото, сигурността и не желаят промяна. Те са "вечно вашите" служители.
0 коментара