Общественият интерес около задаващото се служебно правителство до момента се концентрира най-вече върху това кой ще влезе в него и дали ще оцелее и при Румен Радев. Но основният въпрос винаги е бил кой и как осъществява контрола върху служебния кабинет и съответно - носи отговорността. Сега ситуацията ще бъде още по-специална, защото за пръв път се очертава перспектива паралелно със служебното правителство да има и действащ парламент. Нещо повече, в него се задават тежки преговори по преформатиране на бюджета, спекулации около Изборния кодекс и може би дебат за Велико народно събрание.
Основна черта на служебното правителство е, че то е временно средство в случаите, когато парламентът не може да формира мнозинство за редовно правителство. Тогава президентът назначава служебен кабинет и с един указ разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в двумесечен срок. Този кабинет има една основна задача – да организира и проведе избори, която предопределя и краткото му съществуване – малко над два месеца, докато новоизбраният парламент състави редовно правителство. Служебното правителство е подчинено на президента, който носи отговорност за него, още повече че в този период няма действащ парламент.
Служебно правителство, а паралелно с него - и парламент
Но сега за пръв път при настоящата конституция предстои назначаване на служебно правителство, докато паралелно с него ще работи и парламентът. Причината е, че политическата криза се случи в края на мандата на сегашния президент, а конституцията изрично забранява разпускане на Народното събрание през последните три месеца от мандата му. Това служебно правителство ще има особен статут – върху него например ще може да бъде упражняван и ограничен парламентарен контрол, но без търсене на политическа отговорност. Нещо повече, то ще има и право да внася законопроекти, макар и в ограничен от отговорностите му обхват. Същевременно по всяко време президентът ще може да сменя и състава, и структурата му без парламентарна санкция.
И едва сега стана очевидно, че конституционната уредба, относима към настоящата политическа криза, е непълна и неясна – тя допуска в края на мандата си президентът да назначи служебно правителство, но не казва дали той може да насрочи нови избори, дори и да не може да разпусне парламента. Същевременно за новия президент няма изрично разписани срокове да разпусне парламента и да насрочи избори. Той може да назначи ново служебно правителство, нещо повече, някои юристи даже са склонни да приемат тезата, че новият президент може наново да започне парламентарната въртележка по връчване на проучвателни мандати в опит да се състави редовно правителство след консултации с политическите сили, независимо че предшественикът му е провел тази процедура и тя е приключила неуспешно. Аргументите са, че винаги трябва да се търси стабилност в рамките на съществуващите институции, президентът действа като обединител на нацията, а мнозинствата в повечето български легислатури са доста динамични и за три месеца много неща се променят.
Това обаче породи опасения, че управлението през служебен кабинет от временно може да се окаже далеч по-продължително, което би означавало удължаване на политическата криза.
Конституционният съд трябва да даде отговора
Точно с тези аргументи в деня след изборите президентът Росен Плевнелиев поиска тълкуване от КС: дали в последните три месеца от своя мандат може да насрочи нови избори, макар и да не е разпуснал Народното събрание? В крайна сметка служебното правителство се назначава, за да проведе избори. Ако няма насрочени избори, то губи конституционния си смисъл.
Забраната за разпускане на Народното събрание в тримесечния срок до края на мандата на президента не е самоцел, тя е гаранция срещу задълбочаване на политическата криза, защото, ако няма Народно събрание, новият държавен глава няма пред кого да положи клетва и не може да встъпи в длъжност. В условията на разпуснат парламент страната остава без държавен глава. В конституцията обаче няма забрана президентът с изтичащ мандат да насрочи избори в подобна хипотеза. На ход е КС.
Или - правителство в оставка
Междувременно някои юристи вече подсказват, че има и друго решение, което всъщност се случва при всяка смяна на властта: правителство в оставка.
В сряда парламентът гласува оставката на кабинета Борисов. По правило до избирането на ново правителство старото продължава да действа, при това – с пълен обем от правомощия. Правителството в оставка по правило трае много кратко – до съставяне на нов кабинет – редовен или служебен. Но има примери как този срок може да бъде разтеглен, когато националният интерес го налага. В края на 1996 г., след оставката на кабинета "Виденов", в условията на тежка политическа криза президентът Жельо Желев задържа връчването на проучвателните мандати, докато встъпи в длъжност новият президент Петър Стоянов. Въпросът сега е да се формулира какво диктува националният интерес. И да се намерят отговорни политици.
Общественият интерес около задаващото се служебно правителство до момента се концентрира най-вече върху това кой ще влезе в него и дали ще оцелее и при Румен Радев. Но основният въпрос винаги е бил кой и как осъществява контрола върху служебния кабинет и съответно - носи отговорността. Сега ситуацията ще бъде още по-специална, защото за пръв път се очертава перспектива паралелно със служебното правителство да има и действащ парламент. Нещо повече, в него се задават тежки преговори по преформатиране на бюджета, спекулации около Изборния кодекс и може би дебат за Велико народно събрание.
Основна черта на служебното правителство е, че то е временно средство в случаите, когато парламентът не може да формира мнозинство за редовно правителство. Тогава президентът назначава служебен кабинет и с един указ разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в двумесечен срок. Този кабинет има една основна задача – да организира и проведе избори, която предопределя и краткото му съществуване – малко над два месеца, докато новоизбраният парламент състави редовно правителство. Служебното правителство е подчинено на президента, който носи отговорност за него, още повече че в този период няма действащ парламент.
3 коментара
Росен Плевнелиев е най-щастливото попадение на прехода за български визионер-държавник - родолюбив, интелигентен, далновиден, принципен, инициативен, решителен, национално отговорен, компетентен, добронамерен и етичен за радост на просветените и светли умове и за ужас на рубладжийските мафиоти и тяхното обкръжение ! Нека се доверим на неговата държавническа мъдрост !
До коментар [#1] от "objective":
++++++Невероятно точно описание на качествата му.Само сте пропуснал и неустоимия му чар и артистизъм, толкова напомнящи персонажите на Мистър Бийн(Роуън Аткинсън) и Мистър Питкин(Норман Уиздъм).
Най-добре правителството на Борисов да остане до 22 януари и Радев да разпусне парламента и да назначи правителство. Иначе, агонията може да продължи дълго.