България е 82-ра по предприемачество в света

В класацията на GEDI са включени 137 държави, САЩ остава лидер за трета поредна година

Нивото на предприемачество в България наистина е ниско - едва 3.5%, но това показва потенциал за нарастване, посочват от "GEM България"
Нивото на предприемачество в България наистина е ниско - едва 3.5%, но това показва потенциал за нарастване, посочват от "GEM България"    ©  Анелия Николова
Нивото на предприемачество в България наистина е ниско - едва 3.5%, но това показва потенциал за нарастване, посочват от "GEM България"
Нивото на предприемачество в България наистина е ниско - едва 3.5%, но това показва потенциал за нарастване, посочват от "GEM България"    ©  Анелия Николова
22

трлн. долара може да бъдат добавени към глобалния БВП, ако всяка държава повиши индекса си с 10%.
Социалистическото наследство в "развиваща се Европа" може да се окаже изненадващо устойчиво, смятат авторите на изследването.

България е на 82-ро място от 137 държави в света по предприемачество. В региона на Европа страната също е надолу в класацията, като след нея остават само три държави. Това показват резултатите от последния Глобален предприемачески индекс, който се изготвя от GEDI (Глобалния институт за развитие на предприемачеството).

Данните не са изненадващи, след като публикуваното наскоро първо национално проучване на GEM показа, че едва 3.5% от българите се заемат с предприемачество. На практика индикаторите на GEM формират над 50% от глобалния индекс, а останалите показатели са от проучвания на различни международни институции (виж карето). Тъй като в доклада на GEDI за 2017 г. България за първи път е включена с данни от националното проучване, засега не може да се каже дали предприемаческата среда се подобрява или не.

В световен мащаб за трета поредна година в класацията начело остават САЩ, а седем от десетте държави с най-висок индекс са западноевропейски.

Без сравнение

Глобалният предприемачески индекс (GEI) за 2016 г. нареждаше България на 46-о място. Тази позиция обаче беше определена въз основа в голяма степен на усреднени GEM данни от Румъния и Черна гора от различни исторически периоди, което е позволено според методологията. Затова сегашното 82-ро място всъщност не е спад от предишния ранкинг, уточниха от "GEM България". От там добавят, че нивата на предприемачество в България и някои от индикаторите наистина са доста ниски в момента, но това показва потенциал за нарастване.

В доклада на GEDI също се посочва, че сравнения не могат да се правят. "Като цяло когато една страна се присъедини към GEM, резултатите й при реално отчитане са доста близи до използваните дотогава усреднени оценки (разликата е около 10%, рядко 20%). България обаче се оказва голямото изключение", уточняват авторите на проучването.

Кой къде е

Както и в предишни години на челни позиции в GEI за 2017 г. са предимно англо-саксонски и западноевропейски държави. За трета поредна година на първо място остава САЩ. Голямата изненада е изкачването на Швейцария от осмо на второ място. Тъй като резултатите на страните в челната десетка са много близки, дори и малки промени в индекса могат рязко да променят мястото на отделните държави, уточняват авторите на доклада. Иначе като цяло седем от десетте топ държави са европейски, а три от петте скандинавски страни са в топ 10. От по-големите европейски държави единствено Обединеното кралство влиза в челната десетка, докато Германия и Франция например се нареждат съответно на 12-о и 13-о място.

В Европа съществуват значителни вътрешни разделения, се посочва в доклада. От едната страна са "старите" западни и северни страни, които са сред икономически най-развитите в света. От другата страна са страните от "развиваща се Европа", в която влизат бившите социалистически държави. Те носят наследството на индустриална инфраструктура, доминирана от тежките индустрии, на слаби предприемачески традиции и най-вече на слаби традиции на инициатива и поемане на отговорност, смятат авторите на проучването. Според тях това наследство може да се окаже изненадващо устойчиво и в крайна сметка да бъде преодоляно едва след смяна на поколението.

Връзка с богатството

Данните от проучването показват, че страните с по-високи доходи като цяло имат по-добре развита предприемаческа екосистема, както и че няма богата страна с много ниско ниво на предприемачество. За брутния вътрешен продукт обаче роля имат и много други фактори, предупреждават авторите. Така например страни богати на природни ресурси като тези от Персийския залив или Норвегия имат много висок БВП в сравнение с оценката им по предприемачество. При Сингапур и Хонконг пък например влияние върху силната им икономика оказват голямата урбанизация и концентрацията на икономическа дейност. Това означава, че предприемачеството не прави задължително една държава по-богата, а по-скоро че има различни начини за постигане на богатство. Вярно е също, че високите доходи не са достатъчни за развитие на предприемачеството, а значение имат също икономическата структура и културните качества.

Въпреки това наблюдаваните връзки показват, че повишаването на БВП може да бъде резултат от промени, които подобряват GEI резултата. На базата на тази връзка авторите на доклада изчисляват, че ако всяка държава повиши индекса си с 10%, това може да добави 22 трлн. долара към глобалния БВП. Оценката за България показва, че такова подобряване на нивото на предприемачество би увеличило БВП с 16 млрд. долара.

Как се изготвя индексът

Глобалният предприемачески индекс (GEDI) е базиран на три подиндекса – начин на мислене, способности и стремежи. В основата им стоят различни индивидуални и институционални променливи. Индивидуалните променливи са от проучването Global Entrepreneurship Monitor (GEM) и на практика за първи път в него са включени данни от реално проучване в България, тъй като първият национален доклад излезе тази година. Институционалните променливи се взимат от различни източници като Transparency International (Индекса за възприятие на корупцията), ЮНЕСКО (брой студенти и брутни разходи за научноизследователска и развойна дейност), Световния икономически форум (инфраструктура, регулации, научни институции и наличие на учени, ниво на развитие на бизнеса, възприемане на технологиите и възможности за трансфер на технологии, обучение на персонала, пазарно господство, рисков капитал), ООН (урбанизация), фондация Heritage и Световната банка (икономическа свобода, права на собственост, трудова свобода, ОИСР (държавен риск) и др.