При някои специалности обаче реализацията до голяма степен зависи от това къде и какво точно е учил студентът. Като например при информатиката, където делът на безработните варира от под 1% до над 6% в зависимост от висшето училище. За сравнение - завършилите медицина в различните университети се реализират след това с почти един и същ успех. В някои направления има значителни разлики и между конкретните специалности в тях - архитектурата и пожарната безопасност например са в едно и също направление, но реализацията на завършилите е различна (пълен списък на специалностите в различните професионални направления).

Таблица: Професии - икономика

Традиционно най-ниска безработица има сред завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело. Най-висока е в направление социални дейности, което през 2016 г. е единственото с безработица над 5%.

Таблица: Безработица на завършилите

"Тези положителни тенденции не са достатъчни, за да преодолеят натрупаните през годините дисбаланси в българското висше образование", подчерта обаче Георги Стойчев. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада леко през 2016 г., но продължава да е притеснителен - близо всеки четвърти. Тревожен остава и фактът, че над половината от висшистите през първите пет години след завършването си работят на позиция, която не изисква висше образование. В специалности като туризъм и хранителни технологии обаче, които са на дъното на класацията по този показател, има огромна нужда от професионално образование, уточни министърът на образованието и науката Меглена Кунева. Където пък роля има дуалното обучение, което свързва училищата с бизнеса. "Тези кадри отлагат влизането си на пазара на труда, отивайки да учат висше образование, а след това реализирайки се на позиции, за които то не се изисква", допълни Георги Стойчев.

Сближаване с бизнеса

Освен да помогне на кандидат-студентите при избора на специалност и висше училище, основна цел на рейтинговата система при създаването й беше и да насочи държавните политики в сферата, както и стратегиите на висшите училища. Данните от 2016 г. дават известни надежди, че това започва да се случва и че изборът на кандидат-студентите, поведението на висшите училища, а с тях и структурата на висшето образование постепенно се рационализират.

Според Георги Стойчев има положителна тенденция за преструктуриране на висшето образование с оглед на нуждите на пазара на труда - поне по отношение на броя на студентите в различните професионални направления. Данните показват намаляване на броя на студентите в най-масовите професионални направления като икономика, администрация и управление и право. Интересът към специалности с дефицит като инженерните и компютърните за сметка на това се увеличава. Студентите по медицина също са повече през 2016 г. - с близо 50%, а тези в здравни грижи (където се обучават медицински сестри) - с близо 30%. "Виждаме, че висшето образование отговаря на очакванията на работодателите", смята Стойчев.

Таблица: Търсене на кадри

"Реформите до момента в сферата на висшето образование започват да дават резултат - висшите училища и кандидат-студентите се ориентират спрямо търсенето на пазара на труда", коментира и министърът на образованието и науката Меглена Кунева. И призова висшите училища да се възползват максимално от този рейтинга, за да определят кои са техните силни страни и специалности.

Миналата година екипът на предишния образователен министър проф. Тодор Танев инициира промени, според които тежестта на критерия качество на обучението във финансирането на висшите училища започна да се увеличава постепенно. До 2020 г. той трябва да достигне 60%. Идеята беше университетите да обърнат повече внимание на това, което предлагат, вместо само на броя на студентите.

Кои са добрите български университети

"Няма най-добро висше училище в България. Има най-добри висши училища в едно или друго направление", категоричен беше Георги Стойчев. Според стандартизираните класации в рейтинга Софийският университет е лидер в 21 от 25 професионални направления, с които участва в класацията. Техническият университет - София, е на първо място в 6 от 9, а Медицинският университет - София - в 5 от 5. С по три първи места са Аграрният университет в Пловдив, Химикотехнологичният и металургичен университет в София, а две класации се оглавяват от Лесотехническия в София. В осем класации на първите места са висши училища извън столицата.

Рейтингът отчита и повишаване на качеството на научните изследвания във водещите научни университети в България. СУ, МУ - София, и ХТМУ са висшите училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации.

Повече по темата можете да прочетете в следващия брой на "Капитал" и в специалното издание на тема висше образование в началото на декември.

Таблица: Най-добрите висши училища по ключови специалности