Велико народно събрание eдва ли ще има сега
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Велико народно събрание eдва ли ще има сега

През 1991 г. Конституцията стартира с протести.

Велико народно събрание eдва ли ще има сега

Идеята е само реакция на шока от предсрочните избори

18444 прочитания

През 1991 г. Конституцията стартира с протести.

© Иван Григоров


Репликата на Бойко Борисов в следизборната нощ за необходимостта от свикване на Велико народно събрание (ВНС) е класически пример на опит за отклоняване на вниманието, в случая – от изборния провал на ГЕРБ. Достатъчна индикация е фактът, че от всички лансирани досега идеи за дълбока промяна на конституцията през ВНС Борисов посочи най-популистката – за намаляване на броя на депутатите наполовина (от 240 на 120), вместо например необходимостта от дълбока съдебна реформа, за която непрекъснато се говореше през първата година от неговия мандат.

В днешната несигурна обстановка вероятността за свикване на ВНС е нищожна. Повечето парламентарни партии не отричат директно необходимостта от такава стъпка, но виждат и сериозни пречки пред това, така че едва ли ще бъде намерен консенсус. Това предполага, че подобна промяна едва ли ще се случи сега, но въпреки това дебатът по темата е показателен.

Ако на партиите в парламента наистина им беше важна конституционната реформа, те нямаше да чакат досега, за да изготвят проект за промяна в основния закон и за свикване на ВНС. Освен това въпросът за оставащия живот на този парламент е изцяло в техните ръце – те могат да решат парламентът да работи до февруари, март или май.

Има и редица други индикации, които са показателни, че "дебатът за ВНС" за основните парламентарни играчи просто не съществува. Независимо че тази тема съпътства целия преход и бе основен акцент в предизборните платформи на Татяна Дончева и Трайчо Трайков, както и на Ивайло Калфин, тя стана топ тема едва след като Бойко Борисов се сети за нея в изборната нощ. И отново стана ясно, че никоя от парламентарните партии не разполага с проект за промени в конституцията от ВНС, не само това – някои от основните партии на прехода (БСП и ДПС например) заявяват, че тепърва трябва да се обсъждат параметрите на тази реформа. (По същия начин през 2015 г. обясняваха, че тепърва ще трябва да се обсъдят параметрите на съдебната реформа, да се направи съвет по съдебна реформа, да се идентифицират проблемите – очевидно останали незабелязани 25 години). Очевидно е несъстоятелно, когато партия с претенции да е отговорна политическа сила се скатава по базисна за държавата реформа с аргумента, че не е в час.

До момента единствено част от РБ демонстрира позиция за реформата през ВНС, макар че също не разполагат с проект и смятат, че към момента няма време за предвидената в конституцията процедура по свикването на ВНС.

Пред "Капитал" Радан Кънев (ДСБ) сочи както времеви рамки на промяната, така и три приоритетни акцента на промените – реформи в прокуратурата, в избирателната система и децентрализация: "За да се случи това, трябва да има съгласие между партиите за някакъв вид програмен кабинет и един по-дълъг хоризонт до изборите за ВНС, примерно 8 месеца. Това е напълно възможно, както е възможно и след предсрочните избори веднага да започнат консултации за ВНС в близко време. Ако ще се свиква ВНС, приоритетно е цялостно реформиране на съдебната система. Трябва да стане преучредяване на държавното обвинение – закриване на днешната прокуратура и учредяване на нова, едно тяло, което да поеме обвинението в напълно нови съотношения на баланси и контрол с останалите власти. Второ, въвеждане на определени правила на избирателната система в конституцията, за да спрем да променяме изборните правила всеки път преди избори. Третото и може би най-важно – реални гаранции за децентрализация, забравихме напълно тази тема. България се превърна в абсолютно централизирана държава, в която всяка стотинка е в ръцете на финансовия министър, и се вижда много ясно, че това не работи. Струва си да се обсъдят и други теми."

Доста по лаконично е изявлението на колегата му Димитър Делчев (ДБГ), че РБ би подкрепил предложението на Бойко Борисов за намаляване на броя на депутатите. "Двеста и четиридесет депутати са наистина много с оглед на това, че две трети от колегите не са казали по една дума в парламента", коментира само той.

Най-нормалната, най-лесната и най-ефективна промяна би била именно премахване на самото ВНС – разбира се, след свикване на ВНС. Самото съществуване на институцията ВНС е предмет на критики още от времето, когато се пишеше конституцията. Но сериозната дискусия за необходимостта от зачертаване на този орган ескалира през 2003 г., непосредствено след прословутото Решение №3 на Конституционния съд от 10 април 2003 г., което на практика сложи бариера пред една по-съществена реформа в главата за съдебната власт, като обяви почти всички възможни промени за правомощие единствено на ВНС.

Още тогава много политици, конституционалисти, политолози, историци и други експерти защитиха тезата за необходимостта от премахване на ВНС.

Аргументите са много. Първо, идеята, че по-голямата представителност на ВНС дава и по-голяма легитимност, е по-скоро мит. До голяма степен промените в конституцията, които ще приеме ВНС, са предпоставени от предварителните решения на обикновеното НС, което го е свикало. За да бъде свикано ВНС, трябва да има готов проект за промени в конституцията или за нова конституция, внесен в НС от поне ½ от депутатите или президента и подкрепен от ¾ от всички депутати. ВНС е обвързано от това решение и в този смисъл то действа по-скоро като нотариус на акта на обикновеното Народно събрание, вместо като изразител на волята на суверена. Неоснователно е да се очаква, че ВНС би могло например да отхвърли с "не" предложения от обикновеното НС законопроект, като се има предвид, че "великият" парламент като цяло преповтаря съотношението на политическите сили в обикновеното Народно събрание, но в друг мащаб. Така че за ВНС остава да вложи всички сили в детайла. Ако наистина е въпрос на легитимност, добре е да се припомни, че нищожен брой са държавите по света, които имат подобни (но не идентични) органи като нашето ВНС. Но са много тези, при които определен набор от конституционни промени се приемат само с референдум – разбира се, след специална процедура в парламента.

На следващо място, една такава реформа би означавала само премахване на няколко текста от девета глава на конституцията (чл. 157 - 163) и евентуално внасяне на по-засилени гаранции за определен пакет от конституционни промени, които сега са от компетентността на ВНС. Тя ще даде възможност за много по-гъвкаво решаване на всички проблеми, свързани с конституцията, която неизбежно се нуждае от модернизиране – в съответствие с модернизирането на обществото.

В крайна сметка предизвестеният резултат е, че ВНС няма да бъде свикано до края на този политически сезон. С официалното обяснение, че няма време - парламентът трябвало да бъде разпуснат след три месеца, а това време не стига да се внесе конституционен проект с подписите на половината депутати, да отлежи поне два месеца и после да се гласува с минимум ¾ от народните представители.

Всъщност истината е далеч по-прозаична – ВНС няма да го бъде, защото за основните политически сили това е само политическа дъвка за пред електората. Никой няма сериозно намерение да се захваща с подобен проект. Най-малкото защото ВНС и дебатът за него значи отваряне на дебата за реформи на политическата система и управлението, а за големите парламентарни играчи е жизненоважно да запазят статуквото. Кой ще е управляващ и кой - в опозиция, няма чак такова значение, всеки си е завардил някаква територия и си я стопанисва в условията на негласна омерта.

Отварянето на ВНС е равнозначно на реформа и отказ от едно оправдание, което до момента действа безотказно. В парламента все още няма заряд за това.

Какви са нагласите за ВНС в парламента
ГЕРБ
Нереалистично е за този парламент, защото не може да се постигне съгласие.
БСП
Въпросът е отворен, но не му е дошъл моментът.
"Първо трябва да постигнем съгласие за какво свикваме ВНС, второ, да имаме голямо обществено съгласие. Не мисля, че сега му е времето и че това е най-сериозният проблем, който вълнува хората." Жельо Бойчев
ДПС
"На този етап идеята за свикване на ВНС е абсолютно нереалистична времево." Четин Казак
РБ
Няма време, няма и конкретни предложения за промени. Наблюдава се разнобой за конкретните реформи.
ПФ
Против свикване на ВНС
АБВ
Принципна позиция на Ивайло Калфин в предизборната кампания е необходимостта от ревизия на основния закон чрез свикване на ВНС – в рамките на следващия президентски мандат като предложенията бъдат изготвени от конвент с широко участие. След изборите тази позиция бе потвърдена и от други депутати на АБВ.
БДЦ
Против. "Не мисля, че конституцията е изворът на проблемите, но и решението не е в промяната ѝ". Росен Петров.
ДОСТ
Приоритет е подготвянето на избори за ВНС – Лютви Местан пред парламента по време на заседанието за оставката на кабинета.
Източник: Анкета на "Капитал"

Репликата на Бойко Борисов в следизборната нощ за необходимостта от свикване на Велико народно събрание (ВНС) е класически пример на опит за отклоняване на вниманието, в случая – от изборния провал на ГЕРБ. Достатъчна индикация е фактът, че от всички лансирани досега идеи за дълбока промяна на конституцията през ВНС Борисов посочи най-популистката – за намаляване на броя на депутатите наполовина (от 240 на 120), вместо например необходимостта от дълбока съдебна реформа, за която непрекъснато се говореше през първата година от неговия мандат.

В днешната несигурна обстановка вероятността за свикване на ВНС е нищожна. Повечето парламентарни партии не отричат директно необходимостта от такава стъпка, но виждат и сериозни пречки пред това, така че едва ли ще бъде намерен консенсус. Това предполага, че подобна промяна едва ли ще се случи сега, но въпреки това дебатът по темата е показателен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ddo43435975 avatar :-|
    ddo43435975

    Само като се разбере, че трябват първо 2/3 "за" от настоящия Парламент за свикване на ВНС и че 3/4 "за" от това ВНС, за да се приеме новата Конституция на всеки му става ясно, че това няма да се случи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK