ИПИ: Бюджет 2017 трябва да е по-консервативeн
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ИПИ: Бюджет 2017 трябва да е по-консервативeн

Цената на кризата през 2013-2014 г. е в пъти по-висока от платената по време на "голямата" икономическа криза след 2008 г., твърдят икономистите от ИПИ.

ИПИ: Бюджет 2017 трябва да е по-консервативeн

Основните рискове пред изпълнението му са политическата несигурност и очакванията за по-слаб икономически растеж

Вера Денизова
11945 прочитания

Цената на кризата през 2013-2014 г. е в пъти по-висока от платената по време на "голямата" икономическа криза след 2008 г., твърдят икономистите от ИПИ.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Политическата нестабилност, в която се намира страната в момента, съчетана с очаквания за по-нисък растеж през 2017 г., може да постави под риск изпълнението на бюджета догодина. За това предупредиха икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха своя алтернативен прочит на финансовата рамка на държавата. Според тях през следващата година тя трябва да е балансирана, за да се запази фискалната стабилност и да се избегне популизмът, който е заразил много от политическите играчи напоследък. Историята от последните няколко години показва, че във времена на политическа нестабилност бюджетът на държавата се разхлабва, а дефицитът расте. "Цената на кризата през 2013-2014 г. е в пъти по-висока от платената по време на "голямата" икономическа криза след 2008 г.", дава за пример Петър Ганев, старши икономист в ИПИ.

По-нисък растеж

"Очакваме едновременно влошаване на външната и на вътрешната икономическа среда догодина", заяви Десислава Николова, главен икономист в института. Тя посочи, че ЕК вече понижи прогнозата си за ръста на еврозоната - 1.7% през 2016 до 1.5% през 2017 г., а факторите, които влияят негативно в тази посока, са Brexit, продължаващото ребалансиране на китайската икономика, започналото поскъпване на еврото и на петрола, както и по-ниската прогноза за ръста на САЩ.

"На този фон прогнозите за българската икономика също бяха занижени, като последните очаквания са за растеж между 2.5% и 3.0%", допълва Николова. Тя отбелязва, че тези очаквания са правени, преди правителството да подаде оставка, и не отчитат повишения политически риск. Затова и ръстът на икономиката през 2017 г. може да е по-нисък, ако създалата се ситуация доведе до отлагане на частни инвестиции и забавяне на големи европейски проекти. Според ИПИ реалистичната прогноза е близък до 2% ръст на БВП догодина, ако се отчетат всички тези фактори.

По-малко приходи

Икономистите обръщат внимание, че при нестабилна политическа ситуация обикновено приходите от данъци спадат, а дефицитите растат. Поне това показва равносметката от 2013-2014 г., когато данъчните постъпления са съответно с милиард и 1.3 млрд. лв. по-малко от заложеното в бюджета, а европейските средства се усвояват по-слабо. В същото време се явяват множество непредвидени разходи, което в крайна сметка води до разпускане на бюджетната дисциплина и до по-големи дефицити.

Предвид всички тези рискове, както и възможността България да е стигнала върха на фазата на икономическия цикъл, според икономистите е недопустимо страната да планира нов дефицит. За следващата година се предвижда той да е 1.33 млрд. лв., или 1.4% от БВП. Според ИПИ бюджетът може да се балансира, ако се замразят текущите разходи на нивото от тази година, субсидиите са по-малко, спре се програмата за "безплатно" саниране на жилищни сгради и се отложи реализирането на големите проекти в отбраната. Калоян Стайков коментира, че капиталовите разходи също могат да се занижат предвид очакванията за умерен темп на усвояване на еврофондовете. В проекта на кабинета "Борисов" по това перо са предвидени 6.18 млрд. лв., докато от ИПИ предлагат разходите за инвестиции да са с 950 млн. лв. по-малко.

Скрит буфер

В бюджета за следващата година има и скрит буфер, коментираха икономистите. Причината е, че финансовата рамка е изготвена, без да се вземе предвид последната ревизия на НСИ на данните за БВП, който през 2015 г. се оказа с 2.2 млрд. лв. повече. Изчисленията на ИПИ са, че приходите за 2017 г. са подценени с поне 740 млн. лв. Този въпрос беше повдигнат и в парламента, но финансовият министър в оставка Владислав Горанов твърди, че при оценките за БВП за 2016 и 2017 г. по старата и по ревизираната методология номиналният ръст на БВП се променя пренебрежимо малко.

Политическата нестабилност, в която се намира страната в момента, съчетана с очаквания за по-нисък растеж през 2017 г., може да постави под риск изпълнението на бюджета догодина. За това предупредиха икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха своя алтернативен прочит на финансовата рамка на държавата. Според тях през следващата година тя трябва да е балансирана, за да се запази фискалната стабилност и да се избегне популизмът, който е заразил много от политическите играчи напоследък. Историята от последните няколко години показва, че във времена на политическа нестабилност бюджетът на държавата се разхлабва, а дефицитът расте. "Цената на кризата през 2013-2014 г. е в пъти по-висока от платената по време на "голямата" икономическа криза след 2008 г.", дава за пример Петър Ганев, старши икономист в ИПИ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    По един или друг начин, Министерският съвет и депутатите са подведени да не зачитат при каква парична система живеят.

    ГЕРБ приемаха държавен бюджет без да зачитат наличие на сгрешена парична система и по собствена воля подсигуриха провал за правителството на г-н Бойко Борисов.
    Бюджетът за 2017 г. е направен със съдържание, при което, колкото по-добре се изпълнява утвърдения бюджет, толкова по-силен потенциал за криза се развива и съпътстващите злини са по-болезнени.

    Мнозина очакват Централната банка да е спасител от съвременни злини. Те са със заблуда. Централната банка не може да предотврати актуални злини, защото водещият причинител не е в нейна компетентност.

    Същественото за спасение от актуални злини е каква (сгрешена или подобрена) парична система се прилага.

    За устойчив обществен просперитет е необходима подобрена парична система.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Мрън, мрън, "пазарна икономика"!!
    Като дойде октомври, ноември 2017 пак ще има 2-3 млрд. лева излишък в бюджета, както обикновено.... :-)

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Какъв дефицит бълнувате, при този бюджет дефицит няма да има! Всички сметки са правени с мисъл за популизма на Бойко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.