Нови държавни предприятия ще управляват напоителната инфраструктура

Едва 8% от годните за това площи в страната се ползват за поливно земеделие, а 90% от бизнеса на държавния монополист "Напоителни системи" е с оризопроизводители, които обработват едва 150 хил. дка, или около 0.005% от общата земеделска земя. Числата едва ли са впечатляващи за държава, богата на водни ресурси, но това е картината в България към днешна дата. Нещо повече - тя е актуална в момент, когато един от приоритети на страната е развитието на овощарството и зеленчукопроизводството, които технологично изискват интензивно ползване на вода. И ако през последните години покрай темата за напояването се говореше основно заради хроничните финансови проблеми в сектора, амортизираната инфраструктура, кражбите на вода или занемарените съоръжения, предизвикващи бедствия, сега има възможност нещата да се променят.

Двигател отново е възможността за използване на европейско финансиране, както за ремонт на главна напоителна инфраструктура, така и за частни земеделски проекти, въвеждащи нови технологии.Промяната обаче минава през преструктуране на сектора, създаване на регионални държавни предприятия и обединение на фермерите в сдружения на ползвателите на местно ниво. И ще се случи само там, където има инициативност, защото при необходимите над 1 млрд. евро за цялостен ремонт на напоителната инфраструктура в страната до 2020 г. по европейските фондове могат да бъдат усвоени малко под 100 млн. евро.