Къде и какво си заслужава да се учи в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде и какво си заслужава да се учи в България

Къде и какво си заслужава да се учи в България

Новото издание на рейтинга на университетите очерта някои положителни тенденции във висшето образование, но пътят до истинско качество все още е дълъг

Люба Йорданова
44876 прочитания

© Инна Павлова


Накратко

- Има лека положителна тенденция за нарастване на доходите и намаляване на безработицата сред висшистите.

- Тя обаче все още не може да компенсира недостатъците на българското висше образование - недостатъчно качествен образователен и научен резултат.

- Държавата може да се намеси с финансови стимули, а бизнесът - с подкрепа за професионалното образование.
"Има специалности и професионални направления в определени висши училища, които най-вероятно дългосрочно няма да могат да оцелеят и ще трябва да бъдат закрити. В същото време има незаети ниши, които ще позволят на висшите училища да разкриват нови програми, специалности и направления."

Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт "Отворено общество"

Качество не е първата дума, с която кандидат-студентите или работодателите свързват българското висше образование. През последните години много от 51 висши училища влизаха в новините повече с вътрешните си интриги, отколкото с образователния си и научен резултат. Учениците рядко са ориентирани какви са перспективите на различните професии и изборът на специалност често не е съзнателен.

На този фон ежегодната рейтингова система на висшите училища в България хвърля светлина върху това какво можем да очакваме от университетите, техните преподаватели и студенти. Тя дава картина за множество фактори на всяко професионално направление (което обединява много специалности) - от учебната база и процес през реализацията на завършилите студенти до научните постижения на преподавателите. Рейтингът е най-адекватната система, по която може да се направи избор на висше образование в България.

Най-новото издание на системата, което беше представено миналата седмица, доказва отново, че висшистите много по-лесно си намират работа и прилични доходи, които през последната година дори се увеличават малко. Вече има повод за крехък оптимизъм и по отношение на избора на кандидат-студентите - икономическите специалности все още преобладават, но се вижда ръст в сфери, в които бизнесът изпитва нужда от хора. Някои висши училища пък имат силна добавена стойност за студентите си, които влизат с ниски оценки от училище, но учат непопулярни и трудни специалности, които след това им дават добра реализация. Важна е и регионалната значимост на част от университетите извън столицата, които трябва да обучат бъдещите двигатели на икономиката в областта.

Тези положителни тенденции не могат да компенсират натрупваните с годините дефекти на българското образование - например половината от висшистите след завършването си работят на позиция, която изисква по-ниска квалификация, и ако имаше добре развито професионално образование, можеше да влязат много по-рано на пазара на труда. Рейтингът доказва и старата максима, че ако един университет е добър в едно направление, това не означава, че е добър във всичко. Заради недостига на студенти много висши училища отвориха несвойствени за профила си специалности, в които качеството на обучението не е на ниво. Ако имаше истински пазарен принцип, университетите трябваше да бъдат стимулирани да развиват тези направления, в които са силни, и да затворят тези, в които не са.

Инструмент и за политики

И тук идва другата много ключова роля на рейтинга - той е ориентир както за кандидат-студенти, така и за ръководствата на висшите училища и за хората, които движат държавните политики във висшето образование. Системата може да послужи на ректорите и деканите да видят кои факултети се справят най-добре в обучението на студенти и в научната си дейност, за да ги стимулират по-активно. Може да им покаже сферите, в които работодателите казват, че ще имат нужда от нови служители през следващите години, за да включат тези специалности в университетските си стратегии. Ректори, с които "Капитал" разговаря, споделят, че вече базират свои решения на данните от рейтинга - например за разширяване на тези специалности, от които бизнесът има интерес, или за допълнително стимулиране на успешни факултети. Някои университетски ръководства обаче настояват за отчитане и на регионалните фактори, и на факта, че реализацията на завършилите в Стара Загора например няма как да е същата като тази в София.

Ключът към качество във висшето образование е и в държавните политики, особено във финансирането според резултатите, а не на бройка. Миналата година екипът на предишния министър на образованието и науката проф. Тодор Танев инициира промени, според които тежестта на критериите за качество (програмната акредитация, научната дейност, реализацията на студентите и приоритетът на направлението) във финансирането на висшите училища започна да се увеличава постепенно. От тази година най-малко 25% от субсидията за държавните университети вече трябва да зависи от оценката за качеството им, като този дял трябва да достигне 50% през 2018 г. и 60% през 2020 г.

Промяната вече е в Закона за висшето образование, но това е само първата стъпка. Сега трябва да стане ясно как точно се е отразила тази мярка на висшите училища и начинът за определяне на субсидията да бъде прозрачен за всички. Ако Министерството на образованието и науката има волята да наложи тези промени и да устои на лобисткия натиск на някои университетски ръководства, българското висше образование може и да се оттласне от дъното.

Бележка: Класацията е формирана на база реализация на завършилите студенти и връзка с пазара на труда според следните индикатори: - Среден месечен облагаем доход на завършилите направлението през предходните 5 години (40% тежест) - % на официално регистрираните безработни сред завършилите през предходните 5 години (25%)
- % на работещите на позиция, изискваща висше образование сред осигурените лица, завършили направлението през предходните 5 години (25%) - % на социално осигурените лица в България сред завършилите през предходните 5 години (10%) Източник: Рейтингова система на висшите училища в България 2016

Как използвате резултатите от рейтинга на висшите училища?

"Резултатите от рейтинговата система на висшите училища използваме като ориентир и основа за съпоставка между нашия университет и останалите висши училища в страната, както и за състоянието на цялата система за висше образование. Стимулираме например преподавателите за научни публикации в реферирани издания. Разработваме и развиваме информационни интерактивни системи за работодатели, студенти и алумни, администрирани от кариерния център за подпомагане професионалната реализация на студентите и докторантите."

проф. Велизара Пенчева, ректор на Русенския университет "Ангел Кънчев"

"Използваме резултатите като добър външен поглед към университета. Ценни са ни данни, до които нямахме достъп преди създаването на рейтинга - за заетостта на завършилите студенти, осигурителните прагове, регионалната значимост. Правим анализ на две равнища – за университета като цяло и по професионални направления. От анализите следват планове за действие и конкретни мерки. Например увеличаваме за поредна година приема в направление информатика, обединихме програмите по публична и бизнес администрация, въведохме професионален бакалавър в туризма."

проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет

"Рейтинговата системата катализира процеси на промяна и конкурентоспособност, необходими за създаване на модерен процес на обучение, нова научна среда и постигане на осезаеми научни резултати. Имаме увеличение на субсидията средно с около 1.5 млн. лв. на година, което позволи материално стимулиране на персонала чрез бонуси, увеличаване на работните заплати и други форми на мотивация на преподавателите на университета. По този начин се стимулира и качеството на обучение."

проф. Виктор Златков, ректор на Медицинския университет - София

"Насочихме политиката на университета към подобряване на оценките от програмна акредитация и на индекса на цитируемост на научните изследвания. Традиционно подобряваме учебната среда и социално-битовите и административните услуги. Има една група индикатори, свързани с реализацията на пазара на труда, върху която трудно бихме въздействали в краткосрочен план, защото са свързани с цялостното икономическо развитие на страната, а и прогнози за бъдещата нужда от специалисти се правят трудно. Все пак се виждат определени тенденции за необходимостта от дадени професионални направления и ние стратегически се насочваме към разширяване на техния капацитет – примерно педагогика."

доц. Магдалена Миткова, ректор на Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас

"Резултатите от приложението на тази система са ориентир за качеството на образование, което дава определено висше училище, и за мястото на това училище сред другите. Използваната методология за оценяване обаче не винаги е обективна и поставя висшите училища в неравностойно позиция. На основа на резултатите Тракийският университет взе решение за увеличаване броя на абонаментите за международни бази данни, за актуализации в правилата за разпределение на целевата субсидия за научноизследователска дейност и за оптимизиране на обучението в докторските програми."

проф. Иван Въшин, ректор на Тракийския университет - Стара Загора

"Смисълът от университетския рейтинг, освен за ориентация на кандидат-студентите, е да насочва политиките във висшето образование. Тази политика е както външна, така и вътрешна за университетите. Като външен фактор, тя трябва да оказва влияние върху политиката на държавата и най-вече като показател за определянето на т.нар. "държавна поръчка" към университетите. За университета ни, това от една страна метод за сравняване с другите университети и същевременно стимул на преосмисляне на политиката на университета и непрекъснат стремеж за поддържане на рейтинговото му ниво."

Технически университет-София

Очаквайте на 9 декември специалното издание на в. "Капитал", посветено на рейтинговата система на висшите училища.

Накратко

- Има лека положителна тенденция за нарастване на доходите и намаляване на безработицата сред висшистите.

- Тя обаче все още не може да компенсира недостатъците на българското висше образование - недостатъчно качествен образователен и научен резултат.

- Държавата може да се намеси с финансови стимули, а бизнесът - с подкрепа за професионалното образование.
"Има специалности и професионални направления в определени висши училища, които най-вероятно дългосрочно няма да могат да оцелеят и ще трябва да бъдат закрити. В същото време има незаети ниши, които ще позволят на висшите училища да разкриват нови програми, специалности и направления."

Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт "Отворено общество"

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    Ама защо по "облагаем доход"?
    Я да сложим и фирмената собственоист и ЮЗУ и УНИБИТ ще изкочат рязко напред.
    Връзките са важни - който е бил другарче с бъдещия успял млад мъж, сега кой знае къде е стигнал...
    :)

  • 2
    sofianec2 avatar :-|
    Софианец

    "....дефекти на българското образование - например половината от висшистите след завършването си работят на позиция, която изисква по-ниска квалификация...."
    Те нямат и средно образование - не знаята таблицата за умножение, работа със скоби, преобразуване на величини и нямат най-елементарни познания по физика, математика, география и др.
    Това е резултат от "реформата" на Игнатов, Танев, Кунева и цалата осталная сволоч от специалисти на МОН.

  • 3
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Тази рейтингова система е лъжа и измама. Правят си я университетите с властови позиции за да привлекат студенти, а от там и пари. Истината е, че в университетите отдавна нищо не се създава. Няма теория, няма практика, няма наука, няма внедрени разработки... Има само дипломи и пари. За това какъв специалист ще излезе, къде и как ще се реализира не зависи от това къде е завършил. Зависи какъв човек е влязал и какъв е потенциала на родителите му. Познавах един добър човек, инженер и директор пра внук на Кольо Фичето, който обичаше да казва - на този свят за да живееш добре ти е нужно да познаваш само 2-ма човека - един, който да те подаде и друг който да те поеме.

  • 4
    plamen_b avatar :-|
    plamen_b

    <<настояват за отчитане и на регионалните фактори, и на факта, че реализацията на завършилите в Стара Загора например няма как да е същата като тази в София.>>

    Интересно, че на завършилите в Благоевград (Американския университет в България) не им пречи да се реализират дори по-добре от завършващите повечето софийски университети със същите специалности. Ако можеш - правиш го. Ако не - винаги може да се оправдаеш с нещо.

  • 5
    anfield_spirit avatar :-|
    mareng

    Не знам дали умишлено се пропуска фактът, че инженерите от специалности КММ,ЕОК и КВ на морското училище и техническият университет във Варна след дипломирането си започват работа за 3000 евро стартово като след 7-8 години заплатата за много от момчетата е над 10000 евро, като никой не започва работа на позиция по-ниска или различна от квалификацията му.Тези специалностни са без аналог в България и трябва да се популяризират, а не разни измислени специалности.

  • 6
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Има завършили престижни университети, но не стават. Има такива , дето са завършили университет, извън всякакви класации, а става отличен специалист. Зависи, кой как учи, колко иска да научи и как продължава да се квалифицира, след университета.

  • 7
    clapton avatar :-|
    clapton

    До коментар [#5] от "mareng":

    Това несъмнено са конвентируеми специалности и завършилите ги обикновено намират добра реализация. Няма ги във въпросните класации, защото най-вероятно няма достоверна статистика за доходите.

  • 8
    jebidiah avatar :-|
    jebidiah

    До коментар [#5] от "mareng":

    Точно така е ама на някой май не им изнася да се чуе.

  • 9
    mvm21 avatar :-|
    mvm21

    Който каквото и да ми разправя Ввму-варна е с нулева безработица. Защото като завършиш и веднага си намираш работа. Просто в морската професия има недостиг. А тези които сазавършили о без работа, просто са деца на капитани или шеф механици. Имат по два апартамента от тати и на всичко отгоре ги храни този същия който е по моретата

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Много е добра идеята да се финансират университети спрямо качеството на завършилите специалисти. Все пак не може да не се отличи важността на реализацията в специалността, която си завършил. Огромен брой студенти от УНСС завършват и в последствие чрез частни школи стават програмисти. Това не е заслуга на УНСС. Категорично не съм съгласен с ректора от Стара Загора - регионалния бизнес трябва да осигурява същото количество работа и същото заплащане, както и столицата. Това, че предприятията се възползват от ниските работни заплати в областта не може да бъде оправдание.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK