С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 25 ное 2016, 16:00, 42231 прочитания

Къде и какво си заслужава да се учи в България

Новото издание на рейтинга на университетите очерта някои положителни тенденции във висшето образование, но пътят до истинско качество все още е дълъг

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Накратко

- Има лека положителна тенденция за нарастване на доходите и намаляване на безработицата сред висшистите.
- Тя обаче все още не може да компенсира недостатъците на българското висше образование - недостатъчно качествен образователен и научен резултат.
- Държавата може да се намеси с финансови стимули, а бизнесът - с подкрепа за професионалното образование.
"Има специалности и професионални направления в определени висши училища, които най-вероятно дългосрочно няма да могат да оцелеят и ще трябва да бъдат закрити. В същото време има незаети ниши, които ще позволят на висшите училища да разкриват нови програми, специалности и направления."
Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт "Отворено общество"

Част от темата

Рейтингът на висшите училища 2016

Пет извода от новия рейтинг на университетите

Доходите на висшистите се увеличават, има повече студенти в медицина и педагогика и по-малко в икономика, а Русе и Пловдив са места, в които завършилите остават

Качество не е първата дума, с която кандидат-студентите или работодателите свързват българското висше образование. През последните години много от 51 висши училища влизаха в новините повече с вътрешните си интриги, отколкото с образователния си и научен резултат. Учениците рядко са ориентирани какви са перспективите на различните професии и изборът на специалност често не е съзнателен.

На този фон ежегодната рейтингова система на висшите училища в България хвърля светлина върху това какво можем да очакваме от университетите, техните преподаватели и студенти. Тя дава картина за множество фактори на всяко професионално направление (което обединява много специалности) - от учебната база и процес през реализацията на завършилите студенти до научните постижения на преподавателите. Рейтингът е най-адекватната система, по която може да се направи избор на висше образование в България.


Най-новото издание на системата, което беше представено миналата седмица, доказва отново, че висшистите много по-лесно си намират работа и прилични доходи, които през последната година дори се увеличават малко. Вече има повод за крехък оптимизъм и по отношение на избора на кандидат-студентите - икономическите специалности все още преобладават, но се вижда ръст в сфери, в които бизнесът изпитва нужда от хора. Някои висши училища пък имат силна добавена стойност за студентите си, които влизат с ниски оценки от училище, но учат непопулярни и трудни специалности, които след това им дават добра реализация. Важна е и регионалната значимост на част от университетите извън столицата, които трябва да обучат бъдещите двигатели на икономиката в областта.

Тези положителни тенденции не могат да компенсират натрупваните с годините дефекти на българското образование - например половината от висшистите след завършването си работят на позиция, която изисква по-ниска квалификация, и ако имаше добре развито професионално образование, можеше да влязат много по-рано на пазара на труда. Рейтингът доказва и старата максима, че ако един университет е добър в едно направление, това не означава, че е добър във всичко. Заради недостига на студенти много висши училища отвориха несвойствени за профила си специалности, в които качеството на обучението не е на ниво. Ако имаше истински пазарен принцип, университетите трябваше да бъдат стимулирани да развиват тези направления, в които са силни, и да затворят тези, в които не са.

Инструмент и за политики



И тук идва другата много ключова роля на рейтинга - той е ориентир както за кандидат-студенти, така и за ръководствата на висшите училища и за хората, които движат държавните политики във висшето образование. Системата може да послужи на ректорите и деканите да видят кои факултети се справят най-добре в обучението на студенти и в научната си дейност, за да ги стимулират по-активно. Може да им покаже сферите, в които работодателите казват, че ще имат нужда от нови служители през следващите години, за да включат тези специалности в университетските си стратегии. Ректори, с които "Капитал" разговаря, споделят, че вече базират свои решения на данните от рейтинга - например за разширяване на тези специалности, от които бизнесът има интерес, или за допълнително стимулиране на успешни факултети. Някои университетски ръководства обаче настояват за отчитане и на регионалните фактори, и на факта, че реализацията на завършилите в Стара Загора например няма как да е същата като тази в София.

Ключът към качество във висшето образование е и в държавните политики, особено във финансирането според резултатите, а не на бройка. Миналата година екипът на предишния министър на образованието и науката проф. Тодор Танев инициира промени, според които тежестта на критериите за качество (програмната акредитация, научната дейност, реализацията на студентите и приоритетът на направлението) във финансирането на висшите училища започна да се увеличава постепенно. От тази година най-малко 25% от субсидията за държавните университети вече трябва да зависи от оценката за качеството им, като този дял трябва да достигне 50% през 2018 г. и 60% през 2020 г.

Промяната вече е в Закона за висшето образование, но това е само първата стъпка. Сега трябва да стане ясно как точно се е отразила тази мярка на висшите училища и начинът за определяне на субсидията да бъде прозрачен за всички. Ако Министерството на образованието и науката има волята да наложи тези промени и да устои на лобисткия натиск на някои университетски ръководства, българското висше образование може и да се оттласне от дъното.

#1 По-високи доходи, но близо всеки четвърти не се осигурява в страната
#2 Висшето невинаги е нужно
#3 Повече лекари и учители, по-малко икономисти
#4 Русе, Пловдив и Благоевград - места, където студентите остават
#5 Не бягайте от машинното инженерство и металургията

Бележка: Класацията е формирана на база реализация на завършилите студенти и връзка с пазара на труда според следните индикатори:
- Среден месечен облагаем доход на завършилите направлението през предходните 5 години (40% тежест)
- % на официално регистрираните безработни сред завършилите през предходните 5 години (25%)
- % на работещите на позиция, изискваща висше образование сред осигурените лица, завършили направлението през предходните 5 години (25%)
- % на социално осигурените лица в България сред завършилите през предходните 5 години (10%)
Източник: Рейтингова система на висшите училища в България 2016

Как използвате резултатите от рейтинга на висшите училища?

"Резултатите от рейтинговата система на висшите училища използваме като ориентир и основа за съпоставка между нашия университет и останалите висши училища в страната, както и за състоянието на цялата система за висше образование. Стимулираме например преподавателите за научни публикации в реферирани издания. Разработваме и развиваме информационни интерактивни системи за работодатели, студенти и алумни, администрирани от кариерния център за подпомагане професионалната реализация на студентите и докторантите."
проф. Велизара Пенчева, ректор на Русенския университет "Ангел Кънчев"

"Използваме резултатите като добър външен поглед към университета. Ценни са ни данни, до които нямахме достъп преди създаването на рейтинга - за заетостта на завършилите студенти, осигурителните прагове, регионалната значимост. Правим анализ на две равнища – за университета като цяло и по професионални направления. От анализите следват планове за действие и конкретни мерки. Например увеличаваме за поредна година приема в направление информатика, обединихме програмите по публична и бизнес администрация, въведохме професионален бакалавър в туризма."
проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет

"Рейтинговата системата катализира процеси на промяна и конкурентоспособност, необходими за създаване на модерен процес на обучение, нова научна среда и постигане на осезаеми научни резултати. Имаме увеличение на субсидията средно с около 1.5 млн. лв. на година, което позволи материално стимулиране на персонала чрез бонуси, увеличаване на работните заплати и други форми на мотивация на преподавателите на университета. По този начин се стимулира и качеството на обучение."
проф. Виктор Златков, ректор на Медицинския университет - София

"Насочихме политиката на университета към подобряване на оценките от програмна акредитация и на индекса на цитируемост на научните изследвания. Традиционно подобряваме учебната среда и социално-битовите и административните услуги. Има една група индикатори, свързани с реализацията на пазара на труда, върху която трудно бихме въздействали в краткосрочен план, защото са свързани с цялостното икономическо развитие на страната, а и прогнози за бъдещата нужда от специалисти се правят трудно. Все пак се виждат определени тенденции за необходимостта от дадени професионални направления и ние стратегически се насочваме към разширяване на техния капацитет – примерно педагогика."
доц. Магдалена Миткова, ректор на Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас

"Резултатите от приложението на тази система са ориентир за качеството на образование, което дава определено висше училище, и за мястото на това училище сред другите. Използваната методология за оценяване обаче не винаги е обективна и поставя висшите училища в неравностойно позиция. На основа на резултатите Тракийският университет взе решение за увеличаване броя на абонаментите за международни бази данни, за актуализации в правилата за разпределение на целевата субсидия за научноизследователска дейност и за оптимизиране на обучението в докторските програми."
проф. Иван Въшин, ректор на Тракийския университет - Стара Загора

"Смисълът от университетския рейтинг, освен за ориентация на кандидат-студентите, е да насочва политиките във висшето образование. Тази политика е както външна, така и вътрешна за университетите. Като външен фактор, тя трябва да оказва влияние върху политиката на държавата и най-вече като показател за определянето на т.нар. "държавна поръчка" към университетите. За университета ни, това от една страна метод за сравняване с другите университети и същевременно стимул на преосмисляне на политиката на университета и непрекъснат стремеж за поддържане на рейтинговото му ниво."
Технически университет-София

Очаквайте на 9 декември специалното издание на в. "Капитал", посветено на рейтинговата система на висшите училища.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор 3 България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор

Бойко Борисов се размина с Венецианската комисия за това как трябва да се гарантира независимост на процедурата

6 дек 2019, 1968 прочитания

Трудните книжки 3 Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

6 дек 2019, 1279 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пет извода от новия рейтинг на университетите

Доходите на висшистите се увеличават, има повече студенти в медицина и педагогика и по-малко в икономика, а Русе и Пловдив са места, в които завършилите остават

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10