С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 ное 2016, 16:00, 42360 прочитания

Пет извода от новия рейтинг на университетите

Доходите на висшистите се увеличават, има повече студенти в медицина и педагогика и по-малко в икономика, а Русе и Пловдив са места, в които завършилите остават

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Рейтингът на висшите училища 2016

Къде и какво си заслужава да се учи в България

Новото издание на рейтинга на университетите очерта някои положителни тенденции във висшето образование, но пътят до истинско качество все още е дълъг

"Българската икономика бележи развитие и въпреки че има съсредоточаване в няколко центъра, общата тенденция е позитивна. Има и устойчива, макар и не много бърза, тенденция за излизане извън най-големите градове. Ако доскоро IT секторът беше единственият с недостиг на кадри на всички позиции, вече това се усеща и на други места – това естествено води до изпълване на заетостта и повишаване на доходите първо в най-образования сегмент."
Елена Маринова, президент на "Мусала софт"

Инфографика

Завършилите информатика получават най-високи заплати

Увеличаване

Инфографика

За някои специалности е важно къде точно учи студентът

Увеличаване

#1 По-високи доходи, но близо всеки четвърти не се осигурява в страната

От създаването й преди пет години рейтинговата системата на висшите училища ясно показва, че хората с висше образование се реализират много по-добре на пазара на труда в сравнение с тези с по-ниска квалификация. Средната безработица сред тях е по-ниска, а средните доходи - по-високи. През 2016 г. всички индикатори в рейтинга за реализацията на завършилите студенти през последните пет години се повишават. Средният осигурителен доход се качва от 925 лв. на 1020 лв., а делът на регистрираните безработни сред висшистите спада до 3.38% при 3.74% година по-рано.


Тази положителна тенденция е част от общото развитие на икономиката, а не толкова от вдигането на качеството на обучението. Данните на Националния статистически институт показват подобрение на пазара на труда,
като към средата на тази година заетите в икономиката са били с 22 хил. повече спрямо юни 2015 г. През август НСИ отчете и намаляване на младежката безработица. Хората с висше образование традиционно са тези, които по-лесно си намират работа, затова е логично положителните ефекти да се виждат отчетливо в тяхната група.

"Подобряването на индикаторите за реализацията на завършилите през последните пет години като цяло съвпада с общите тенденции на подобряване на икономическата среда в страната през последната година и само по себе си не е достатъчно, за да твърдим, че има сближаване на висшето образование и нуждите на работодателите", коментира изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев, който е част от консорциума, разработващ рейтинга. Според него обаче данните напълно потвърждават наблюдението, че висшистите, включително наскоро завършилите, получават по-високи доходи и са изложени на по-малък риск от безработица в сравнение с хората, които нямат висше образование.

"Не трябва утешително да се приема, че тези позитивни промени се дължат преди всичко на добавяне на качество в университетското преподаване", предупреждава и ректорът на Нов български университет проф. Пламен Бочков и допълва, че за да се усети то на пазара на труда, е необходимо много повече време от една година.



Освен това реализацията далеч не зависи само от наличието на висше образование. Рейтингът показва, че в някои професионални направления има голямо значение къде точно и каква специалност е учил студентът. При информатиката например делът на безработните варира от под 1% до над 6% в зависимост от висшето училище. Тук роля играят регионалните фактори - ако университетът е в регион, в който този бизнес не е развит, завършилите трудно ще работят по специалността си там. В това отношение висшите училища в столицата са силно привилегировани заради по-големите възможности за работа. Тези извън София обаче имат важна роля както за местния бизнес, така и за публичния сектор - много от бъдещите учители например излизат от висши училища в по-малки градове. В някои специалности реализацията на завършилите не се определя до толкова голяма степен от избора на университет. Така е при медицината, където разлика между доходите и нивото на безработица на завършилите различните медицински университети в България почти няма.

Макар и да намалява леко в сравнение с миналата година, делът на висшистите, които нямат принос към осигурителната система на страната, остава голям - 23%. Георги Стойчев обяснява, че в тази група може да влизат различен тип завършили - както такива, които са напуснали страната, така и икономически неактивни или в преходен период между висшето си образование и първата си работа. Включват се и хората, които упражняват свободни професии или са ангажирани с дейност, в която като цяло има по-слаба връзка с осигурителната система. "Обикновено делът на висшистите, които нямат принос към осигурителната система, е по-висок сред завършилите направления, свързани с изкуствата или с упражняването на свободни професии, както и такива, които предполагат реализация в чужбина или са свързани с икономически дейности с изразен сезонен характер", допълва Стойчев. За него този резултат не е изненадващ и не би било реалистично да се мисли, че може да бъде сведен до нула.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 1 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 581 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 593 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Къде и какво си заслужава да се учи в България

Новото издание на рейтинга на университетите очерта някои положителни тенденции във висшето образование, но пътят до истинско качество все още е дълъг

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10