С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 25 ное 2016, 11:55, 33724 прочитания

Защо се стигна до бунта на мигранти в Харманли? (обновена)

Лагерът беше затворен без нужда, афганистанците вътре са недоволни от опасенията за депортация, а медиите и националистите се възползваха от ситуацията, за да нагнетяват напрежение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Потрошено имущество. Повредени сгради и автомобили. Запалени гуми. Замеряне с камъни. Ранени хора. Информацията за нанесените щети от избухналите вчера безредици в бежанския лагер в Харманли е повече от тревожна.

Първоначалната причина за надигналото се недоволство сред чужденците, потърсили закрила, е наложената им забрана от Държавната агенция по бежанците (ДАБ) да напускат лагера. Тя беше определена като временна мярка, докато траят прегледите на медицински специалисти от цялата страна, които трябваше да установят има ли заразни заболявания сред настанените в центъра и съответно опасност от разпространението им сред местното население. Друга причина е афганистанската група, която е недоволна от ситуацията си и очаква депортация.


Зад протестите на мигрантите обаче вероятно има и причини, свързани с условията на живот в центъра, научи "Капитал". Притеснителното е, че макар привидно овладяна, създалата се криза ще има сериозен отпечатък върху обществения живот. Създалото се напрежение в Харманли има всички елементи на перфектната буря - притеснено местно население, което не вярва на институциите и бива насъсквано от националистически партии, недалновидни решения на властта като реакция на това явление, политически хаос и безвластие в държавата.


Какво се случи

Недоволството на мигрантите започна около обяд в четвъртък с хвърляне на камъни срещу служителите на центъра и срещу полицаи и със запалване на контейнер за смет. То обаче бързо беше овладяно от жандармерията без употреба на сила и без пострадали, а директорката на ДАБ Петя Първанова пристигна от София, за да проведе преговори с протестиращите чужденци.



Бунтът на хора от лагера обаче се разпали повторно към осем вечерта, като този път се стигна до употреба на водно оръдие, халосни и гумени патрони от полицаите. По данни на МВР към тази сутрин около 400 души са били задържани и са им повдигнати досъдебни производства за хулигански действия и повреждане на имущество. Пострадали са 24 полицейски служители и неизвестен брой чужденци. Сред потрошеното имущество са току-що направените подобрения в материалната база на центъра.

По думите на Лидия Стайкова, която е доброволец в лагера, полицията е нахлула в помещенията и е била и хора, които не са участвали в размириците. Те са й изпратили снимки на раните, които са им били нанесени. След неколкократни опити да се свърже с спешния номер 112 и да поиска медицинска помощ за обитателите на бежанския център снощи, линейка е била изпратена до входа на лагера. Бежанците обаче са се страхували да излязат или не са били в състояние да го направят, заради нанесените им травми. В крайна сметка линейката е отишла пред жилищните сгради и е прегледала някои от ранените.

Според информация от пресцентъра на ДАБ, изпратена от "Капитал" "снощи социални работници са извършили проверка в трите халета с настанени афганистански граждани, с цел установяване на лица, имащи нужда от медицинска помощ." Трима са били изпратени и прегледани в болницата в Харманли. Двама са се оплаквали от болки в главата, един от болки в ръката. Пострадали служители от администрацията на центъра няма и днес всички са отново на работните си места.

Пред медиите главният секретар на МВР Георги Костов увери, че няма опасност за настанените семейства с малки деца в бежанския център. Дори премиерът в оставка Бойко Борисов тръгна към Харманли по спешност късно вечерта, а на сутринта коментира пред медиите, че ще започне процедура по екстрадиция на участвалите в бунта, а достогава те ще бъдат преместени в лагери от затворен тип. (виж повече за депортациите в карето)

В момента в лагера в Харманли е спокойно, увериха от МВР и от ДАБ. Според служителите на центъра недоволството е било организирано от голяма група афганистански граждани и в него не са се включили хора от Сирия и Ирак, които са останали в помещенията си по време на размириците. Към момента в лагера са настанени 3070 души, като от тях 1580 са от Афганистан.

Защо се стигна дотук?

Първо, заради лъжа. Националисти и безотговорни медии раздухаха истерия с несъществуваща масова зараза в центъра в Харманли. "Вдъхновени" от местната организация на ВМРО, гражданите на Харманли излязоха на протест миналия уикенд срещу "заразите", разпространявани от бежанците и настояваха мигрантите да бъдат изолирани в лагера и да не бъдат допускани свободно в града. Самият зам.-председател на партията и евродепутат Ангел Джамбазки лично присъства на митинга и държа реч под веещи се български знамена.

Въпреки уверенията на председателя на ДАБ Петя Първанова, на директора на центъра Димитър Захариев, на кметицата на Харманли Мария Киркова и на специалисти от Военно-медицинска академия, че няма опасност от разпространение на масова зараза или "екзотични" болести, хората просто отказаха да повярват на институциите. Прегледите на лекарите от ВМА, извършени миналия уикенд, откриха заболели 128 бежанци, предимно от кожни заболявания, причинени от лоша хигиена, като пиодермия и скабиес (краста), но това са болести, които не се предават от улицата, а при много тесен контакт с болните.

Така се стигна и до решението на Държавната агенция на бежанците (ДАБ) по препоръка на Министерство на здравеопазването да ограничи временно правото на чужденците да напускат лагера. За мярката нямаше медицинска причина и тя беше въведена изцяло да отговори на обществените очаквания. Това обясни пред "Дневник" и националният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев: "Карантина не сме налагали, защото няма нужда и няма опасност нещо да се разпространи. По-скоро мярката беше в отговор на страховете на населението и тя няма медицински характер."

Така 3000 души, настанени в лагера, се оказаха принудително лишени от свобода без реална причина. Допълнително напрежение е предизвикал фактът, че на мигрантите е било обяснено, че лагерът е поставен под карантина в началото на седмицата, но лекари ще бъдат изпратени чак идния понеделник, обясни доброволката Лидия Стайкова. "ОТ ДАБ и МВР обявиха, че разследващите органи ще установят кои са били провокаторите на вчерашния инцидент. Ако обаче имаме истинско правораздаване, те трябва да ги потърсят сред т.нар. "патриотични" партии и организации, които са истинските причинители и които отново си позволиха да говорят от името на цялото население на Харманли", посочиха от Българския хелзински комитет.

Второ, голяма група афганистанци, намиращи се в лагера, са в основата на бунта. Те са отделени от иракчаните и сирийците и имат повече причини да са недоволни: първо, защото нямат изгледи да заминат към Западна Европа и второ, защото имат опасения, че най-вероятно ще бъдат екстрадирани (виж карето). Според пресцентъра на ДАБ лицата, участвали в масовото недоволство, са поискали да се отвори границата и вратите на центъра. "Днес разговорите продължават в посока успокояване на напрежението и връщането на териториалното поделение към нормален режим на работа възможно най-скоро", коментираха от агенцията. Те отрекоха в лагера да има проблеми с недостиг на храна и отопление.

Въпреки привидното успокояване на ситуацията в Харманли след потушаването на бунта от жандармерията, напрежението в града остава. Пред центъра още вчера се появиха групи мъже с български знамена, които не са местни хора от Харманли и за които не е ясно с каква цел са там, но присъствието им със сигурност не допринася за обществения мир. По-лошото е, че ситуацията е дотолкова нагнетена в града, че по думите на местни хора, които не искат да бъдат цитирани, защото се страхуват: "Който не мрази бежанците в Харманли, е лош".

По всяка вероятност това, на което ще станем свидетели в следващите дни, е още по-шумни националисти, които ще окупират ефира, ще нажежават общественото мнение с омраза и допълнително ще ерозират доверието в институциите. В ситуация на политическо междувластие и хаос това може да се окаже много опасна игра.

Забележка: Статията е обновена в петък в 18.10 часа.
В очевиден жест към ВМРО, Борисов ще изолира провинилите се мигранти в бивши казарми

Към края на деня в петък премиерът обяви пред медиите от Харманли своето решение за успокояване на напрежението в бежанския лагер. В центъра ще останат семействата с деца, а мигрантите, нарушили обществения ред, ще бъдат изолирани в бивши застави по границата на групи от по 50-100 човека, които ще бъдат оградени с кльонове и огради. Това според него е "временна мярка" преди депортирането им към страните на произход. Премиерът направи очевиден жест кът Патриотичния фронт - Борисов благодари на ВМРО, че "помагат" в процеса по създаването на тези места, а те се похвалиха в ефир, че премиерът е приел всички техни предложения.

Борисов заяви, че прави разлика между мигрантите, които спазват реда и изчакват спокойно решенията си за статут в лагера и които оценяват гостоприемството на българите и други, които нарушават правилата. По думите му организаторите на размириците са били други афганистанци и сирийци, които не са искали да участват в бунта, а основният подстрекател е бил задържан в Германия за разпространение на наркотици и е прекарал в затвора година и половина, след което е бил експулсиран. Намира се в България от четири месеца.
Депортациите на афганистанци не са отговор на кризата в Харманли, а на вече договорено споразумение

В началото на октомври Европейската служба за външна дейност (EEAS) и представители на афганистанското правителство подписаха кратък десетстраничен документ, който освен всичко останало договаря началото на масови депортации на афганистанските мигранти, които не са получили бежански или хуманитарен статут в някоя от страните - членки на ЕС. Според договора афганистанските власти се задължават да приемат депортираните от ЕС афганистанци с отказ за статут. Екстрадициите ще се случват с обикновени и чартърни полети от европейски летища, а чартърите ще бъдат организирани от граничната агенция на ЕС Фронтекс. Ще бъде разгледана дори възможността за създаването на специален терминал на летището в Кабул, който да приема полетите с хора, неполучили статут в Европа. През 2015 г. това са били близо 80 хил. души - малко по-малко от половината от 214-те хил. афганистанци, пристигнали в Европа през същата година.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София 1 Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София

И още: ЕС договори санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър; Блокажът в Испания продължава и след поредните избори; Заповед за арест за боливийския президент Ево Моралес

11 ное 2019, 1575 прочитания

Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София 1 Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София

Манолова предостави в ОИК 14 класьора с доказателства за нарушения, като процедурата в съда може да продължи над месец

11 ное 2019, 937 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Двете лица на Марешки

Варненският бизнесмен превзе аптечния бизнес, подри този с горивата и сега твърди, че ще направи същото с политиката. Той иска да е Доналд Тръмп, но е също толкова обвит в съмнения

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10